Ръководството на АЕЦ "Козлодуй" е предприело всички необходими мерки за работа при рекордно ниските нива на река Дунав и ако се запазят сегашните ѝ обеми, правителството ще запази сегашното си спокойствие.
Ако обаче се усложни положението, има варианти за действие и прилагане на по-крути мерки, коментира енергийният министър Ива Петрова. Във вторник тя посети площадката на ядрената централа и провери как работят двата блока в условия на изключително ниските нива на реката, което може за затрудни охлаждането на реакторите.
Електроенергийната система на страната няма проблем. Електроенергийният системен оператор, който отговаря за балансирането на доставките на ток, е в готовност и има варианти на действие при по-крути мерки, каза тя.
АЕЦ "Козлодуй" има ясен план за действие, от началото на месец юли действа и оперативен щаб, допълни Петрова и увери, че ведомството ѝ получава съдействие за справянето нс проблема от министерствата на земеделието и на външните работи, както и от властите в Румъния и в Сърбия.
Дунав е на критично ниско ниво
Към 4 август 2026 г. водното ниво на река Дунав остава критично ниско в българския участък на реката. При водомерен пост Русе е минус 94 см. Отчетеният спад за последните 24 часа е 2 см, съобщиха от Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав"
Остават в сила ограниченията в газенето на плавателните съдове. В района на остров Батин то е 165 см, на остров Белене – 160 см, а в останалата част на реката, която се поддържа от Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав", не по-малко от 180 см.
По информация на дирекция "Речен надзор" за последните 24 часа няма нови плавателни съдове, които да са заседнали във или извън фарватера (корабоплавателния път).
Вече е отседнал круизният кораб "VIKING ULLUR", който преди почти седмица излезе от корабоплавателния път и заседна в района на село Гомотарци, край Видин.
Към днешна дата хидроложката обстановка по българския участък на река Дунав остава усложнена. Водните нива са значително под ниското корабоплавателно и регулационно ниво, определено от Дунавската комисия и усложняват условията за корабоплаване.
Остава тенденцията за относително задържане на нивата, като отчетените изменения са в рамките на понижение от 1 – 2 см.
Ръководството на АЕЦ "Козлодуй" е предприело всички необходими мерки за работа при рекордно ниските нива на река Дунав и ако се запазят сегашните й обеми, правителството ще запази сегашното си спокойствие. Ако обаче се усложни положението, има варианти за действие и прилагане на по-крути мерки, коментира енергийният министър Ива Петрова. Във вторник тя посети площадката на ядрената централа и провери как работят двата блока в условия на изключително ниските нива на реката, което може за затрудни охлаждането на реакторите. Електроенергийната система на страната няма проблем.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
11 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3910942
В отговор на #3910924
04 Август 2026, 08:36 1660 0
Докато рекордно ниското ниво на Дунав принуждава атомните централи в Унгария и Румъния да ограничават производството си, двата действащи блока на АЕЦ „Козлодуй“ продължават да работят по график. Това не е случайност, а резултат от инженерни решения, взети преди повече от половин век.
В началото на август унгарската АЕЦ „Пакш“ сведе производството си до малка част от …инсталираната мощност и се изправи пред опасност от пълно спиране. В румънската АЕЦ „Черна вода“ единият реактор беше спрян, а властите предприеха извънредни действия, за да осигурят вода за другия. В същото време пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ продължават да работят с натоварване съгласно графика за електропроизводство.
Избор между 27 възможни площадки
Площадката край Козлодуй не е избрана случайно или само защото се намира на брега на най-голямата европейска река.
След подписаната през 1966 г. спогодба между България и Съветския съюз започва проучването на 27 различни площадки в страната. След подробен технико-икономически анализ е избран районът край Козлодуй. Идейният проект е одобрен от Министерския съвет през 1968 г., а първата копка е направена на 14 октомври 1969 г. Проектите са разработени съвместно от българския „Енергопроект“ и московския „Топлоелектропроект“.
Още тогава инженерите оценяват не само близостта до Дунав, но и геоложките особености, възможностите за техническо водоснабдяване, защитата от наводнения и поведението на реката при екстремно ниски нива.
Днес централата разполага със собствена брегова помпена станция, изградена в дълбок залив на реката. Съоръжението е проектирано въз основа на данни от стогодишни наблюдения на Дунав и може да подава вода дори при изключително ниски речни нива. Станцията разполага с 34 мощни помпи, а пред нея работи автоматизирана система за непрекъснато измерване на водата.
Важно е да се направи едно техническо уточнение: водата не идва основно от кладенци и не се използва за пряко охлаждане на ядрените реактори. Тя се черпи от Дунав и служи за охлаждане и кондензиране на парата в турбинните кондензатори, които се намират в конвенционалната, неядрена част на централата.
Именно това далновидно хидротехническо планиране позволява на АЕЦ „Козлодуй“ да запази производството си в момент, когато други атомни централи по Дунав са принудени да ограничават мощността си.
И точно в подобна криза отново възниква въпросът:
Кой и защо спря четирите блока на АЕЦ „Козлодуй“?
Четирите блока не са спрени с едно решение и от едно правителство. До затварянето им води поредица от ангажименти, поети в продължение на повече от десетилетие.
Началото е поставено през 1993 г., когато правителството на Любен Беров подписва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие. България получава 24 млн. екю за подобряване на безопасността на първите четири блока, като помощта е обвързана с намерение за предсрочното им спиране.
През 1999 г. кабинетът на Иван Костов се ангажира първи и втори блок да бъдат затворени до края на 2002 г. За трети и четвърти блок спорът продължава – България настоява за по-дълга експлоатация, а Европейската комисия иска спирането им през 2006 г.
Решаващият ангажимент е поет през 2002 г. от правителството на Симеон Сакскобургготски, което приема трети и четвърти блок да бъдат затворени през 2006 г. като част от преговорите за членство в Европейския съюз.
Първи и втори блок са спрени на 31 декември 2002 г.
Съдбата на трети и четвърти блок остава по-спорна. В тях са вложени значителни средства за модернизация, а мисия на Международната агенция за атомна енергия през 2002 г. отчита сериозно подобрение на безопасността им. Това дава основание на български експерти да твърдят, че няма непосредствена техническа необходимост те да бъдат затворени точно през 2006 г.
Европейската комисия обаче запазва позицията си. Ангажиментът е включен в Договора за присъединяване на България към ЕС, подписан през 2005 г., и така се превръща в международноправно задължение.
На 31 декември 2006 г. трети и четвърти блок са окончателно спрени. Кабинетът на Сергей Станишев изпълнява вече договореното условие непосредствено преди членството на България в Европейския съюз.
Така отговорността е разпределена между няколко управления: правителството на Любен Беров поставя началото, кабинетът на Иван Костов приема затварянето на първите два блока, правителството на Симеон Сакскобургготски се съгласява със срока за трети и четвърти, а кабинетът на Сергей Станишев изпълнява окончателното им спиране.
Официалният мотив на европейските институции е безопасността на реакторите и високата цена за привеждането им към новите стандарти. От българска страна обаче остава аргументът, че поне трети и четвърти блок са били модернизирани и не са спрени поради непосредствена техническа необходимост.
Затварянето им следователно е не само инженерно, а преди всичко политическо решение, прието като условие по пътя на България към Европейския съюз.
Днес първите четири блока не могат просто да бъдат включени отново. Те са в процес на извеждане от експлоатация, а ядреното гориво и част от оборудването са отстранени.
Но кризата с ниските нива на Дунав отново показва стойността на инженерните решения, заложени при изграждането на АЕЦ „Козлодуй“. Преди повече от половин век специалистите са планирали централата да работи при тежки природни условия. Десетилетия по-късно четири от шестте ѝ реактора са спрени предсрочно с политически решения.
Затова въпросът остава:
Защитен ли беше докрай националният интерес при затварянето на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“?
В отговор на #3910665
В отговор на #3910667