Според АКФ разказът му предоставя изчерпателна и систематизирана вътрешна информация, относно начина на функциониране на тайния холдинг на Ковачки, схемите за контрол и координация, финансовите практики, както и множество данни за нарушения на българското и европейското законодателство.

 

 

"Разказът на Веселин Тодоров трябва да бъде гледан внимателно от колегията на Европейската прокуратура и българските правоохранителни органи, тъй като съдържа конкретни преки свидетелства за множество престъпления и изтичане на информация за предстоящи, както и от вече проведени процесуални действия на българския офис на Европейската прокуратура. Европейската прокуратура дължи детайлна информация на българските граждани за съдбата на въпросното разследване с вече сериозна давност назад във времето – кой го е ръководил и какъв контрол е осъществяван, какви процесуални действия са предприети в хода му, какви са резултатите от тях", коментира Андрей Янкулов, старши правен съветник към АКФ.

 

 

"Всичко в холдинга се случва през офшорки и през подставени лица", свидетелства Тодоров.

 

"Аз самият бях подставено лице на една от фирмите на Ковачки."

 

Когато постъпва на работа в Холдинг Орион, Веселин Тодоров е формално назначен като служител на "Топлофикация Плевен". Реално той координира топлоцентралите на газ и дружествата, които търгуват с газ в рамките на холдинга.

 

Истинското управление на холдинга е силно централизирано, като всички решения – от стратегическите сделки до рутинните разходи за консумативи в отделните фирми – се одобряват лично от Христо Ковачки.

 

Цялото счетоводство на наглед несвързаните фирми на холдинга също се извършва централизирано, от ограничен кръг счетоводители, които събират всички флашки с електронните подписи на формалните висши мениджъри и управляват прехвърлянето на средства между фирмите.

 

"Не съм имал достъп до моя електронен подпис в продължение на четири години. Имах достъп, само когато трябваше да ходя да го вадя да го подновявам. В момента, в който го подновях, те ми го взимаха отново. Това се случва с всички ръководители на фирми."

 

Висшите мениджъри в холдинга са контролирани и чрез задължаването си към фирмите на холдинга посредством записи на заповед за суми от няколко милиона – нещо, което според Тодоров е рутинна практика в холдинга.

 

"До стаята на Христо Ковачки е тази на Ваня Милчева, главният му юрист, където има един железен сейф, в който се събират един огромен брой записи на заповед. Всеки управител се подписва срещу една определена сума пари, че дължи на даденото дружество или на някое друго дружество, или на физическо лице, в повечето случаи на юридическо лице. И по този начин този човек никога повече не смее да направи каквото и да било, защото дължи много голяма сума пари на някого. Винаги варират между два и три милиона лева за по-високите позиции."

 

В интервюто Веселин Тодоров очертава схемата на икономическите подразделения на холдинга и на взаимоотношенията между тях. Тодоров описва стотици компании, свързани в непрозрачна мрежа от взаимни заеми и счетоводна координация.

 

В сърцевината на холдинга са топлоцентралите, сред които най-важни са "Бобов дол" и "Брикел", заобиколени от множество фирми, които стоят на входа и на изхода им. Чрез тези дружества става възможно да се манипулират данните за приходите на топлофикациите в холдинга, които изкуствено се държат на загуба или минимална печалба. По този начин реалните им печалби се скриват и цената на топлоенергията за крайните потребители се поддържа изкуствено завишена. Това става като топлоцентралите закупуват всички суровини, консумативи и услуги за дейността си от свързани доставчици (включително мини) на завишена цена, а след това продават произведената енергия на свързани търговци на занижена цена.

 

"Тази схема работи така, че да изкарва максимално много пари", казва Тодоров. "Но за сметка на потребителите – с максимално високи цени. Крайният потребител във всички тези градове, в които Ковачки има топлофикации, плаща по-високо за топлото си през зимата."

 

"Печалбата излиза от топлоцентралите и отива в компаниите за търговия с електрическа енергия или с природен газ. Ако топлоцентралите се държаха като нормални компании, цените на крайните потребители на топлоенергия, щяха да бъдат много по-ниски, отколкото са в момента."

 

 

Тодоров твърди, че холдингът поддържа активна картелна структура на енергийния пазар, като във всяко от стратегическите му полета за действие винаги се поддържат поне две фирми, които могат да манипулират цените помежду си.

 

"Двете фирми, независими една от друга де юре, могат да правят сделки помежду си, които да влияят на пазара. Което си е пар екселанс картел."

 

Общото счетоводство, което фактически обединява всички на хартия независими дружества в едно цяло, позволява координация и прикриване на реалните финансови потоци.

 

 

Тодоров потвърждава данните от първия епизод и от разследването на АКФ "Пелетигейт"  за злоупотреби с въглеродни квоти.

 

Той твърди, че Ковачки е бил предварително информиран за предстоящи проверки, включително от Европейската прокуратура, и че е нареждал унищожаване на документи чрез шредиране, изгаряне или изхвърляне.

 

"Докато съм работил в холдинга имаше няколко пъти, в които имаше нареждането "пали" или "изхвърляй". Всички документи, които имахме, се шредираха, палеха, изхвърляха. Това се правеше, когато му съобщаваха на Ковачки, че на другия ден ще има рейд някъде. Ще влизат в някоя централа."

 

"При случая с проверката на Европейската прокуратура за въглеродните емисии стана по същия начин. В понеделник разследващите влязоха в централите и офисите, а предупреждението беше дошло в петък. За 2-3 дни успяха да изчистят всичко."

 

 

По думите на Тодоров, Христо Ковачки получава информация не само за предстоящите претърсвания, ръководени от Европейската прокуратура през 2023 г., а и за показанията на служителите му при последващите разпити.

 

"Тези мои колеги, които бяха на разпити, след това Ковачки им беше дал собствените показания да си ги четат. До него бяха стигнали думите на всички, които са били разследвани, дори и когато разследващите са били само от Европейската прокуратура."

 

Това създава атмосфера на страх сред мнозинството от служителите. Самият Тодоров е обект на сплашване и натиск, когато решава да напусне холдинга.

 

"Когато исках да напусна холдинга, тъй като бях много навътре с нещата, които стават там, той поиска да подпиша запис на заповед, с който да си гарантира моята тишина. Когато не го направих, той изпрати хора да ме причакват вкъщи."

 

След напускането му, Христо Ковачки започва съдебни дела срещу него, като запорира сметките му за сума в размер на 350 000 лева.

 

Въпреки заплахите срещу себе си, Тодоров заявява готовност да сътрудничи на всяка българска или европейска институция, която поиска да разследва разкритията му.

 

"Готов съм да откликна на всяка институция, която ме потърси. Ако никой не говори за тези неща, България никога няма да се промени."

 

"Изнесената информация е от изключително обществено значение. Свидетелствата на Веселин Тодоров заедно с публикуваните до момента от АКФ документи разкриват механизми, които изкривяват пазара, ощетяват потребителите, застрашават енергийната сигурност и подкопават доверието в институциите. Необходими са спешни, ефективни и независими действия в съответствие с българското и европейското законодателство", коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.

 

АКФ призовава компетентните органи – Европейската прокуратура, Прокуратурата на Република България, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране и други отговорни институции – да се запознаят с разследването и да извършат необходимите действия по установяване на изложените факти.