До 17 декември 2027 г. България ще затвори сегашния свободен достъп в Търговския регистър до данните за действителните собственици на компаниите в страната. Занапред те ще могат да се достъпват само от специални категории лица, и то по стриктни процедури. Това следва от проектопромени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, предложени от ДАНС и публикувани за обществено обсъждане на сайта Strategy.bg. Каквото и да смята обществото обаче и въпреки че текстовете предстои да се гласуват от Министерския съвет и от Народното събрание, няма никакъв шанс широкият обществен достъп да се запази. Причината е евродиректива, която България вече е закъсняла да въведе.

Това е втори тежък удар върху икономическата прозрачност у нас, която досега съществуваше чрез ключовите регистри – Търговски и Имотен. Първият удар бе въведената от правителството на Росен Желязков забрана за свободния достъп до незаверени преписи от нотариалните актове за имотите в страната, като предлогът бе, че така се бори имотната мафия. И докато инициативата на бившия правосъден министър Георги Георгиев бе национална и подлежи на обрат, то промяната за действителните собственици е общоевропейска и необратима.

Личният живот е по-важен от икономическата прозрачност

Истинската причина за затварянето на данните е решение на Съда на ЕС в Люксембург от 2022 г. (в голям състав, с участието на съдията от България Александър Арабаджиев), което отменя свободния и безусловен достъп на широката общественост до данните за действителните собственици в целия ЕС, тъй като той нарушава тяхното право на личен живот, защитено от Хартата на основните права в съюза.

От решението излиза, че правото на личен живот и защитата на личните данни надделяват над обществения интерес от прозрачност на собствеността на икономическите субекти и противодействието на тежки престъпления като прането на пари и финансирането на тероризма.

Още по темата

"Не връзвайте ръцете на журналистиката". АЕЖ призова правосъдния министър да оттегли поправки за Имотния регистър

11.08.2025 16:44

В резултат от решението съюзът е приел евродиректива, която предвижда въвеждане на задължителен механизъм в държавите членки за доказване на законен интерес от всяко лице, което търси информация за действителен собственик на дадена компания.

"За да се ограничи намесата в правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, достъпът на обществеността до информацията за действителните собственици, съхранявана в централните регистри, следва да бъде обусловен от доказването на законен интерес", пише в преамбюла към евродирективата.

На теория тя цели противодействие на прането на пари и финансирането на тероризма, но връщането към секретност ще затрудни именно това.

Омотаване в бюрокрация

България вече е закъсняла с въвеждането на евродирективата, тъй като това e трябвало до стане още до 10 юли 2026 г. Ако текстовете ѝ не се пренесат коректно в българския закон, може да се стигне до санкции заради неприлагане на правото на ЕС.

Промените в закона предвиждат нова протяжна бюрократична процедура, за която ще отговаря Агенцията по вписванията.

Компетентните органи на държавите членки – например надзорни органи, данъчна администрация и др., ще продължат да имат "незабавен, нефилтриран, пряк, свободен и безплатен достъп" до данните. За всички останали физически и юридически лица, които искат информацията, обаче трябва да се доказва "законен интерес в предотвратяването и борбата с изплащането на пари, свързано с него предикатни престъпления и финансиране на тероризма". На тези лица информацията за действителните собственици ще се предоставя само за последните 5 години назад, а не откакто има данни в регистъра, както е в момента.

И директивата, и българският проектозакон допускат, че за някои категории лица законният интерес се предполага, но въпреки това ще трябва да минават процедури за достъп до информацията – журналисти, учени и представители на гражданския сектор, занимаващи се с противодействие на изпирането на пари. Подобна ще е процедурата и за физическите или юридическите лица, които има вероятност да сключат сделка с дадена фирма, чиято собственост искат да проверят.

За да получат достъп до данните, всички те ще трябва да подадат заявление до Агенцията по вписванията. Тя е длъжна да го обработи в срок от 12 дни, но може да го удължи с още 12 дни. Ако въпреки това продължава да е затрупана с множество подобни заявления, директивата допуска и трето изчакване от 12 дни. Тоест, допускът до данните може да отнеме повече от месец.

Ако лицето все пак бъде одобрено да получи данните, то ще има допуск за следващите 3 години, който обаче всеки момент може да бъде отнет, ако Агенцията по вписванията установи, че търсената информация за действителните собственици не се ползва за целите на противодействието на прането на пари или борбата с финансирането на тероризма.

За журналистите достъпът ще е повсеместен – тоест за всички лица в регистъра, докато за фирмите, които проверяват свои контрагенти, ще се изисква отделно заявление за всеки конкретен контрагент, както и документи, които доказват, че търсенето е именно с цел предотвратяване на прането на пари, става ясно от текстовете.

На всичкото отгоре държавата ще трябва да въведе система за следене на лицата, които търсят информация за действителните собственици, като от нея ще бъдат изключени журналистите и гражданските активисти. Целта е да се гарантира, че "всеки достъп до информацията е проследим". Самите действителни собственици пък ще могат да питат Агенцията по вписванията кой е ровил по партидите им. Ако ровилият е журналист, ще се съобщава само длъжността, но не и името му. Въвеждат се и санкции. Ако журналистът или гражданският активист не уведомят Агенцията по вписванията в 3-дневен срок от напускането на длъжността си, ще подлежат на глоба от 3000 евро.

ПДИ: Ограничава се ключова информация

Адв. Стефан Ангелов от "Програма Достъп до информация" коментира пред Mediapool, че промените в закона ще затруднят много достъпа до ключова информация за крайните собственици на дружества в България или за клоновете на чуждестранни дружества в България.

По думите му един от най-големите проблеми е, че журналистите ще трябва да доказват "интерес" от достъпа до тези данни. Това създава предпоставка за разкриването на източници и неофициална подготвителната информация, с която медиите работят.

Ще се затрудни и достъпът до подобна информация за неправителствените организации, което може да затормози доверието, което трябва да има обществото в тези дружества и организации.

Проблемът е, че ще трябва да се доказва, че достъпът до данните се извършва единствено за целите на борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. "Обаче има немалко количество легитимни цели, които са извън обхвата на тази евродиректива и проектозакона. Прането на пари и тероризмът не са единствената форма на престъпна или укорима дейност, с която се занимават журналистите", казва адв. Ангелов.

Според него е нормално журналистите да могат да търсят действителните собственици просто за изясняване на това какъв бизнес има в България.

"Ние в България имаме немалък проблем с пропагандата, която върви по социалните мрежи и още не знаем и не можем да установим откъде идва тази пропаганда. Общо взето само децата не знаят и държавите, от която идва тя", допълва той.

Ангелов твърди, че ограниченията не засягат някакви чувствителни лични данни.

"Самото решение на Съда на ЕС от 2022 г. е взето по преюдициално запитване на съд в Люксембург и е свързано със защитата на личните данни. Само че крайните собственици на различните корпорации обикновено са фигури с особена важност в обществото, защото често става дума за международни инвеститори. Това практически са публични фигури. Какви техни лични данни ще защитаваме, като те общо взето са известни лица? В едно сляпо преследване на защита на личните данни на абсолютно всички, изравняваме трилионерите, милиардерите, милионерите и обикновените граждани. Това изкривява правилата", казва юристът.

Той напомня, че в момента Агенцията по вписванията е блокирала и още не може да се оправи с влизането в еврозоната. "Създава се възможност от поне един месец за пълна слепота за журналистите и изследователите да имат достъп до тези данни дори и при доказан интерес", акцентира адв. Ангелов.

Регистрите в ЕС ще се свържат в системата BORIS

Позитивните промени в закона са, че се въвеждат по-строги и детайлни изисквания за деклариране на действителните собственици, включително при доверителна собственост, като ще се изискват и документи за идентифицирането им. Увеличават се и компаниите, за които ще е нужно деклариране, като за първи път у нас ще има такова изискване за чуждестранните юридически лица.

В случай че компаниите не декларират действителните си собственици надлежно и в срок, те ще се пращат на прокуратурата за завеждане на искове.

Директивата предвижда изключителни случаи, в които държавите могат да освободят определени компании от разкриването на действителния собственик – например ако публичността би го изложила на непропорционален риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване и т. н.

Друга ключова позитивна новост е, че се регламентира свързването на българския Търговски регистър с европейската Система за взаимно свързване на централните регистри на действителните собственици (BORIS). Така информацията за действителните собственици, вписана в националните регистри, ще бъде достъпна в рамките на целия ЕС, но пак не за широката общественост.

В мотивите към българския законопроект ДАНС съобщава, че той ще увеличи административната тежест на около 75 000 задължени лица, които прилагат мерки срещу прането на пари и финансирането на тероризма – банки, застрахователи, хазартни компании и др. Не могат да се изброят другите лица с увеличена административна тежест – тези, които ще трябва да доказват законен интерес да търсят информация за действителните собственици. От ДАНС смятат, че в случая увеличаването на административната тежест е "оправдано и необходимо". Същото важи и за всички юридически лица, които ще трябва да обновят информацията за действителните си собственици.