Правосъдният министър Георги Георгиев да оттегли промените, с които ще се ограничи издаването на незаверени преписи от нотариални актове. За това призоваха от Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ).

Става дума за поправки, които засягат работата на Имотния регистър. Министерството твърди, че така ще се ограничат имотните измами. Според граждански активисти и юристи обаче това ще ограничи публичността и достъпа до информация за имотни сделки.

Издаването на незаверен препис за имот в момента може да поиска всеки. С този документ не може да се купи или продаде имот, но той съдържа важна информация за историята на самия имот – цена, страни, ипотечни кредити и т.н.

Аргументите да се спрат незаверените копия са, че така трети страни (извън участниците в сделката или техни представители) няма да могат да виждат "чувствителна информация".

"В момента всеки може да се сдобие с копие от чужд нотариален акт и така да получи пълен достъп до чувствителна информация на едно лице, на негови праводатели и други страни по сделката. Последните случаи, по които работим показват, че зачестяват опитите за фалшифициране на документи за собственост, като за образец се ползват истински такива. Това създава големи възможности за злоупотреби, което се потвърди от работата ни срещу имотната мафия", твърди правосъдният министър Георгиев.

Достъпът до такива данни обаче може да е ключов за журналистическата работа.

"Разследвания, като "Апартаментгейт", имотите на бившия шеф на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, бившия главен прокурор Сотир Цацаров, кредитираните от КТБ при преференциални условия висши държавни служители, роднините на магистрати от Върховния административен съд, получили право на строеж като крайнонуждаещи се, "Исторически парк", строителството в защитени местности и още десетки, а вероятно и стотици други, нямаше да бъдат възможни без достъпа до тези първични документи", посочват от АЕЖ.

От организацията напомнят, че за всеки издаден незаверен препис заявителят оставя личните си данни и лесно може да се провери кой какво е поискал. Когато заявката е по електронен път, се изисква електронен подпис.

"Имотни измами е имало и преди въвеждането на електронното заявяване на достъп до вписани документи. Те съществуват, защото някой нотариус не си е свършил работата – било от немарливост, или от недобросъвестност е затворил очи пред очевидното. Не на последно място, като журналисти, ние сме длъжни да се отнасяме съвестно към получената чувствителна информация и да разкриваме само тази част от нея, която е необходима в името на обществения интерес, който защитаваме – разкриването на корупция и злоупотреби. Ние носим отговорност за самоцелно или несъразмерно разкриване на лични данни. Ето защо апелираме към Министерството на правосъдието да преразгледа тази идея и да не връзва ръцете на журналистиката", казват от организацията. 

Те не са единствените, обявили се срещу промените. Пред Mediapool адвокат Стефан Ангелов от "Програма достъп до информация" обясни наскоро, че намаляването на публичността всъщност е в полза на имотната мафия. 

"Това е странен подход, защото целта на имотния регистър, целта на Агенцията по вписванията е да внася прозрачност в гражданския оборот. Целта е да се правят проследими размените на собственост, промените на собственост и да правят проследими историята на собствениците. Едно такова изравняване на статута на заварените и незаверените преписи няма да постигне целта за борба с имотната мафия. По скоро може би обратното. Ще направи промяната на собствеността по-непрозрачна и по-малко достъпна за гражданите".

Пред lex.bg сходно мнение изрази и адвокат Валя Гигова.

"Ограничаването на публичността чрез ограничаване на възможността за получаване на преписи, би имало обратен ефект по отношение на целта – ограничаване на имотните измами. Ограничаването на възможността за получаване на преписи ще доведе до възобновяване на корупционните практики в службите по вписванията, ще попречи на страните и техните пълномощници (адвокати) да се уверят сами в истинността на представените им от продавачите актове, респ. ще затруднява страните реално да защитят правото си на собственост, ако са увредени от имотна измама, защото за предявяване на иск за защита или сезиране на прокуратурата ще трябва да разполага с преписи от вписаните актове, за да узнаят за измамата", заяви тя.