Дефицитът в бюджета към края на май достига 2.5 млрд. евро, което е 2 на сто от прогнозирания БВП. Това показват предварителни данни и оценки на Министерство на финансите. За сравнение, към май 2025 г. бе отчетен дефицит в размер на 1.3 млрд. евро.
Преди броени дни премиерът Румен Радев обяви, че на 3 юни ЕК ще обяви, че България ще влезе в процедура по свръхдефицит за 2025 година и ще ни бъде наложен мониторинг на публичните финанси.
Преди ден стана ясно, че партията на Румен Радев ще дадат спешно разрешение на правителството да изтегли още 3.8 млрд. евро дълг дори в условията на липса на подготвен бюджет за 2026 г. От думите на Костантин Проданов от ПБ стана ясно, че България най-вероятно няма да има редовен държавен бюджет до 1 август.
Приходите ще са 17.3 млрд. евро
Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 17.3 млрд. евро, което е с 1,2 млрд. евро (7,6%) повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година.
За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо май 2025 г. с 1.4 млрд. евро (11,1%) и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 0.4 млрд. евро.
Неданъчните приходи са по-ниски с 0.6 млрд. евро спрямо първите пет месеца на 2025 г. главно поради промяна на срока на вноската от превишение на приходите над разходите на БНБ от 30 април на 30 юни, както и от по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г., поради внесен междинен дивидент през 2025 г.
Разходите са 19.9 млрд. евро
Разходите по консолидираната фискална програма към май са в размер на 19,9 млрд. евро.
За сравнение, разходите по КФП към май 2025 г. бяха в размер на 17.4 млрд. евро.
Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 1 юли 2025 г. с 8.6 на сто, увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г.
А също и значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към края на май от централния бюджет, възлиза на 0.4 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Дефицитът в бюджета към края на май достига 2.5 млрд. евро, което е 2 на сто от прогнозирания БВП. Това показват предварителни данни и оценки на Министерство на финансите. За сравнение, към май 2025 г.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
$1 млрд. от балканските енергийни договори отиват при неясна компания, свързана с Доналд Тръмп, твърди британският „Гардиън“ в разследване, в което показва как президентството на САЩ размива границата между политиката и обогатяването на американското управляващо семейство и техни приближени.
Изданието описва пътя на компанията A …AFS Infrastructure and Energy, чието седалище се намира зад бяла врата в изрисувана с графити малка уличка в Сараево. Компанията е на път да спечели договори на стойност над 1 млрд. долара, като осигури концесия за изграждане и експлоатация на газопровод през Балканите, който да позволи на изкопаемия газ, доставян от САЩ, да замести доставките от Русия. „Това може да бъде най-важният инфраструктурен проект в историята на Босна и Херцеговина“, казва един от най-високопоставените държавни служители в страната, който е пожелал анонимност, за да говори пред журналистите.
Няма данни компанията дори да се е доближавало до дейност с такъв мащаб, но притежава нещо важно – лични връзки с Доналд Тръмп.
Един от представителите на AAFS е адвокат от Вашингтон, който е представлявал семейство Тръмп в политически дела. Другият е брат на бившия съветник по националната сигурност на президента. И двамата са участвали в кампания, която е близка до сърцето на Тръмп: усилията да се отмени поражението му на президентските избори през 2020 г.
Разследване на Guardian, основано на интервюта с настоящи и бивши босненски и американски длъжностни лица, изтекли документи и корпоративна документация, разгледа тази неясна компания, която беше хвърлена в глобалната борба за енергийно надмощие. То дава представа за това как се променят международните отношения при едно президентство, което размива границата между правителствената политика и обогатяването на управляващото семейство и хората около него, пише авторът на разследването Том Бърджис.
„В днешния свят има логика в това хора, свързани с администрацията, да участват в големи икономически проекти или инвестиции“, казва бивш висш американски служител в региона. „Това е неприятно, но голяма част от политиката на моята страна е неприятна в наши дни.“
В бивша Югославия залогът е по-голям от това кой ще се обогати. Американската намеса би могла да подкопае мирното споразумение, за което САЩ посредничиха през 1995 г., за да сложат край на войната, отнела живота на 100 000 души, много от които цивилни босненски мюсюлмани, избити от сръбски паравоенни формирования. Едно поколение по-късно етническите лидери в Босна все още се борят за надмощие, пише британското издание.
Американските официални лица не са оставили никакво съмнение у лидерите на Босна относно това, което иска администрацията на Тръмп: зелена светлина за газопровода на AAFS.
Връзките на AAFS с Мага
Когато журналистът на „Гардиън“ посещава адреса на AAFS в Сараево, една жена се провиква от прозореца на горния етаж, че местният представител ще се върне скоро. Амер Бекан пристига няколко минути по-късно. Той е едър мъж на средна възраст и казва, че офисът на AAFS ще се премести в голяма сграда със 100 служители.
В онлайн автобиографията си Бекан се представя като „инвеститор и предприемач с богат опит“. Той се е пробвал и в политиката. След като през 2016 г. остава на последно място със 116 гласа в надпреварата за кмет на централно Сараево, по време на следващата кампания през 2020 г. той е обвинен, че е злоупотребил с изборите за лична изгода – твърдение, което той отрича.
През 2021 г. Бекан регистрира босненска компания с името AAFS. Тя обаче постига голям успех едва след като миналата година той привлича американските си партньори. Нито той, нито те разкриват как са се запознали.
AAFS на Бекан сега е собственост на американска компания със същото име, регистрирана през ноември. Намиращ се в туристически район край река Потомак, адресът, който AAFS дава за офиса си във Вашингтон, е между ливански ресторант и ирландски пъб. Табела го идентифицира като помещение на Binnall Law Group.
Джеси Бинал е водещ адвокат, борещ се за каузата на MAGA. Той беше помощник в кампанията от 2016 г., която изведе Тръмп в Белия дом. През 2020 г. той беше водещ глас, подкопаващ победата на Джо Байдън. Тогава той заяви: „Доналд Тръмп спечели… след като се отчетат измамите и нередностите, които се случиха.“ Той защити Тръмп и най-големия му син, Доналд Тръмп-младши, срещу съдебен иск, който целеше да ги направи отговорни, когато бунтовници се опитаха да отменят резултата, нахлувайки в сградата на Капитолия, припомня „Гардиън“.
Откакто Тръмп се върна на власт миналата година, Бинал успя да извоюва споразумение за 1,25 млн. долара от Министерството на правосъдието в полза на Майкъл Флин, който за кратко беше съветник по националната сигурност през първия мандат на президента. Въпреки че призна, че е излъгал ФБР за тайни контакти с Русия, Флин твърдеше, че е бил подложен на неоснователно преследване.
Бинал се познава и с брата на Флин, Джо, предприемач в областта на здравеопазването. Двамата бяха съратници в усилията да дискредитират победата на Байдън. Флин беше президент на една от най-добре финансираните организации на движението, „Проектът Америка“. Той беше и съветник в президентските кампании на Тръмп през 2020 и 2024 г.
„Газопроводът „Southern Interconnection“, който е бил приоритет [на американското правителство] през последните три администрации, ще разшири и разнообрази енергийния сектор на Босна и Херцеговина, като предостави на страната по-голям контрол върху енергийните си доставки чрез достъп до природен газ на пазарни цени и намали зависимостта от един-единствен, ненадежден източник“, коментират от Държавния департамент в отговор на въпроси на изданието.
Първоначалните разговори на Бинал, Флин и Бекан с босненски представители миналата есен са били за реконструкция на две летища на стойност 300 млн. долара. След това босненските представители им предложили да се заемат с много по-мащабен проект: газопровода „Южна интерконекция“.
САЩ отдавна подкрепят плана за свързване на Босна с газов терминал на хърватското крайбрежие, което би намалило влиянието на Владимир Путин в Южна Европа. По времето на Байдън идеята беше държавната газова компания на Босна да управлява проекта. Но противоречащите интереси на етническите фракции в Босна доведоха до забавяне след забавяне.
Докато някои босненски официални лица се опасяват да предадат проекта на чуждестранни частни интереси, други виждат в ангажирането на компания, свързана с Тръмп, шанс да се излезе от задънената улица.
Времето изтича. Босна е кандидат за членство в ЕС, а Брюксел е определил краен срок – септември 2027 г. – за прекратяване на покупките на газ от Русия, която осигурява цялото снабдяване на Босна. Някои висши босненски фигури са преценили, че възлагането на проекта на американска компания би могло да допринесе не само за енергийната сигурност, но и за сигурността в по-широк смисъл в регион, където споменът за войната е все още жив. Както казва Бекан: „Правителството на САЩ защитава инвестициите си“, пише авторът на разследването.
Все пак някои анализатори се опасяват, че Босна рискува да смени един тиранин с друг. Никой не изглежда да иска да рискува да разгневи Тръмп, дори ако това означава да повери надеждите си за жизненоважна нова енергийна артерия на предприятие, което не е доказало способността си да го осъществи.
Според поверителен проект на компанията AAFS стойността на газопровода е около 300 млн. евро, а още 900 млн. евро ще бъдат необходими за три електроцентрали. Финансирането трябва да дойде чрез собствен капитал и дълг, а не от босненската държава. Въпреки това липсва обществен търг, а нов закон определя AAFS директно за изпълнител, което поражда сериозни опасения за корупция, пише в разследването.
Организацията Transparency International предупреждава, че подобна практика в страна с високи нива на корупция може да има катастрофални последици за стратегически енергийни проекти. Европейският съюз също е изразил притеснения, като посланикът на ЕС в Босна е изпратил лично предупреждение до босненските лидери да координират промените в енергийната политика с Брюксел.
В центъра на политическата интрига стои Милорад Додик, лидер на босненските сърби и дългогодишен съюзник на Владимир Путин. Администрацията на Джо Байдън го санкционира за предполагаема корупция и злоупотреба с власт, но след завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост санкциите са отменени без официално обяснение. Междувременно Додик е инвестирал милиони в лобиране пред хора от обкръжението на Тръмп, включително Майкъл Флин.
Според бивши американски дипломати Додик се стреми да спечели подкрепа за по-широката си цел – отслабване на Дейтънското мирно споразумение и евентуална независимост на сръбската част на Босна. Въпреки това Вашингтон поставя изграждането на газопровода като приоритет и оказва натиск проектът да не бъде блокиран. След посещение на Доналд Тръмп-младши в Баня Лука през април Додик сигнализира, че няма да възпрепятства проекта, което значително увеличава шансовете той да бъде реализиран.
Източник: OFFNews.bg
В отговор на #3881736