Имам лоша новина от Брюксел. Другата седмица, на 3 юни, Европейската комисия ще обяви, че България ще влезе в процедура по свръхдефицит и ще ни бъде наложен мониторинг на публичните финанси. Това обяви преди правителственото заседание премиерът Румен Радев, който се завърна след среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. 

Това е неочакван развой, защото в края на мандата си служебният финансов министър Георги Клисурски обяви, че той не очаква България да влезе в такава процедура, тъй като за 2025 г. Евростат потвърди дефицит от 3.5% от БВП по европейската методология. Това е над тавана от 3%, но от него трябва да се извадят разходите за отбрана, които са 0.5%.

"На 3 юни Европейската комисия ще излезе с доклад, с който ще започне процедура по прекомерен дефицит за България. Какво означава това? Означава, че нашият дефицит е доста над 3% и ще ни бъде наложен регулярен мониторинг и ограничителни мерки с възможни санкции. Защото по изчисления и реални данни към Европейската комисия дефицитът за миналата година е бил доста над 3%, както лъжеха, за да постигнат поставената цел за влизане в еврозоната. А тази година дефицитът ще бъде още по-голям, тоест балонът се спука", каза Радев. 

Всъщност дефицитът в Бюджет 2025 няма връзка с кандидатурата на България за еврозоната, тъй като за референтен при оценката миналата година беше взет дефицитът за 2024 г., който бе в рамките на допустимите 3%.

"Това е тежкото наследство, което получаваме. Резултат на безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж. Защото някои се учеха за финансисти на наш гръб. Други правеха всевъзможни манипулации, декапитализираха държавните дружества, изсмукваха ликвидност от бизнеса, вземаха в аванс за година напред данъци, за да си нагласят по свое усмотрение екселските таблици. А други надуха разходите с недотам целесъобразни обществени поръчки на значително завишени цени и грабеха и източваха бюджета. Сега идва времето на тежките въпроси и от Европейската комисия ще питат защо някои хора лъгаха, а ние, колкото и да ни е трудно, ще търсим отговорност за кражбите и разбойническия грабеж. Ще направим всичко възможно през следващите години да вкараме бюджета в някакви нормални рамки, но отсега искам да съм ясен, че това никак няма да е лесно", каза Радев.

Действително миналата година държавата събра авансово 363 млн. евро данък "печалба" от банките, който трябваше да бъде внесен тази година, както и прибра междинен дивидент от държавните дружества за около 566 млн. евро. Само че преди броени дни правителството на Румен Радев също гласува целият дивидент на държавните дружества за 2025 г. да бъде преведен в бюджета, което на практика не им оставя ресурс за инвестиции.

Следващата седмица по темата ще има подробен брифинг на Министерството на финансите, каза още Румен Радев.

ГЕРБ: Радев да не лъже, проблемът не е с дефицита в Бюджет 2025 

"Бих искала да отправя призив към премиера Радев да не си служи с лъжи и с неверни интерпретации на определени факти и данни. Проблемът с процедурата по свръхдефицит не касае 2025 г., а касае 2026 г. С дерогацията за разходите за отбрана България ще спази маастрихтските критерии за бюджетния дефицит от 3% за 2025 г.", заяви в отговор на твърденията на Радев Теменужка Петкова от ГЕРБ, финансов министър в кабинета на Росен Желязков.

Още по темата

ЕК очаква дефицитът в Бюджет 2026 на България да е над 4%

21 май 2026 18:02

По думите ѝ, тъй като не е била дадена възможност да бъде приет бюджет за 2026 г., Министерството на финансите не е могло да предостави на Европейската комисия т. нар. Доклад за напредъка по фискално-структурния план. "Разходите, които служебното правителство извърши впоследствие бяха в много сериозни размери и това всичко доведе до невъзможност да бъдат контролирани публичните финанси на страната за 2026 г.", каза още Петкова.

Самата Европейска комисия обяви преди дни в пролетната си макроикономическа прогноза, че очаква бюджетният дефицит на България да надхвърли 4% от БВП през 2026 г. и 2027 г.

"Така че не е хубаво премиерът Радев да започва своя път в изпълнителната власт с неверни интерпретации и с откровени лъжи. Изборите минаха на 19 април, вече идва време за реални действия и не е хубаво премиерът Радев да оправдава очевидно свои бъдещи действия, свързани с Бюджета за 2026 г., с тегленето на нов дълг, със справянето с разходите в бюджета, със стари въпроси, които на практика не създават никакъв проблем", коментира Петкова.

Тя допълни, че що се отнася до твърденията на Радев за манипулации на данните за влизането на България в еврозоната, "това категорично не е вярно, още повече на фона на вчерашните поздравления, които вчера премиерът Радев прие от г-жа фон дер Лайен във връзка с членството на България в еврозоната". По думите на Петкова данните за дефицита за 2024 г. са верифицирани от Евростат и Европейската комисия, а не само от българските власти.

По отношение на изземването на 100% дивидент от държавните дружества Петкова припомни, че това е практика, инициирана от Асен Василев, когото Румен Радев назначи за служебен финансов министър през 2021 г.

"Готови сме, ще успеем!". С този анонс "Прогресивна България" спечели доверието на доста хора в България – 1.44 милиона българи. Те се довериха, че Румен Радев и неговата организация знаят и могат да управляват държавата. Уверявам ви, че ако имат смелостта да предложат мерки, които да решат структурния проблем с дефицита на страната от 2021 г. насам, откакто той легитимира хора, които после сам нарече шарлатани, нашите 39 депутати и неговите 131 са 170 народни представители, които могат да подкрепят всяка смислена политика, предложена от правителството", коментира и бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов.

Асен Василев: Виновни са "можачите" от ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН 

Бившият финансов министър и лидер на "Продължаваме промяната" Асен Василев обвини за процедурата по свръхдефицит "можачите" от ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН, които, по думите му, са "издънили" Бюджет 2025. Според Василев именно миналогодишният бюджет е причина за очакваните действия на Европейската комисия, а не тазгодишният, както твърди ГЕРБ. 

"Дълго време ни упрекваха, че сме неможачи. Но през 2022 г., 2023 г., 2024 г. дефицитът винаги си беше в рамките на 3-те процента, сертифицирани от Евростат (действително по данни на Евростат той беше съответно 2.9% от БВП, 2% и 3%, б. р.). През 2025 г. дойдоха можачите от ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН и издъниха нещата", коментира Василев пред журналисти в петък. 

Той извади своя реч от 19 февруари 2025 г., когато е предупредил, че "Бюджет 2025 е направен така, че България да не влезе в еврозоната и да свали правителството". Второто се случи, а влизането в еврозоната е факт заради Бюджет 2024, каза Василев. 

По думите му Бюджет 2025 е бил проблемен от самото начало заради заложения нереалистичен ръст на приходите от около 30%. 

"Изходът от ситуацията не е теглене на нов дълг, а в това Бюджет 2026 да бъде приет с реалистични параметри и 3% дефицит. Тогава процедурата ще бъде прекратена и няма да има никакви последствия за България, ако тази година дефицитът е наред", каза Василев. Той посочи, че за целта приходите и разходите трябва да бъдат реалистични и да няма ръст на заплатите в бюджетната сфера с 50-60-70%, реферирайки към възнагражденията в сектор "Сигурност". Факт е обаче, че ръстът специално на заплатите на военните заради въвеждането на автоматична формула, свързана със средната заплата, бе гласуван единодушно в парламента от всички политически формации, включително от "Продължаваме промяната – Демократична България". 

Очакването за 3% дефицит в Бюджет 2026 обаче не се споделя от новата власт на Румен Радев, тъй като наскоро вицепремиерът Иво Христо директно обяви, че България може да си позволи "малък свръхдефицит" тази година.

Ивайло Мирчев: Румен Радев си търси оправдания 

"Влизането на България в процедура за свръхдефицит ние сме го предрекли още през 2025 г., когато беше ясно, че бюджетният дефицит няма да е 3%. Очакването към "Прогресивна България" сега е да бъде предложен бюджет, в който да се вместим в тези 3%. Това, което ни казва Румен Радев днес, изглежда като оправдание, че и тази година трябва да бъдем в рамките на 3% бюджетен дефицит и да теглим нов огромен дълг, вместо да има нужните реформи и да се стремим към балансиран бюджет в следващите години", коментира и съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев.

По думите му Румен Радев и "Прогресивна България" са дошли с ясна заявка за реформи в бюджета, във финансовата политика и в държавата. "Това, което ние виждаме, бяха бомбастични заглавия и думи, а след това – отдръпване от тях", посочи още Ивайло Мирчев.

Йордан Иванов припомни, че "Демократична България" е внесла пакет от десни мерки, които могат да предотвратят свръхдефицит. На първо място е поетапното освобождаване на пенсионерите от системата на Министерството на вътрешните работи. На второ място – държавните служители да започнат да си плащат осигуровките, както всички български граждани. На трето място – изграждане на електронна администрация, която да служи на бизнеса и гражданите, както и преструктуриране на съществуващата, партийно натоварена и раздута администрация, посочи Иванов.

Иван Костов: Не бива да се стига до свръхдефицит 

Не бива да се стига до свръхдефицит, България трябва да подобри фискалната си политика, заяви в интервю за БНТ в петък бившият министър-председател на България Иван Костов. 

По думите му икономиката на България върви напред, защото тя е сред най-бързо растящите в ЕС. 

Инфлация в страната има, но факторите за нея са основно три, каза още Костов. На първо място фактор за поскъпването според него е изпреварващият ръст на заплатите, който помпа потреблението. Заради растящата цена на труда намалява конкурентоспособността на българската икономика и съответно износът, а растящото потребление насърчава вноса и ползването на чужди стоки, изясни Костов.

Мощен външен фактор за инфлацията според него е поскъпването на енергоресурсите, а третата основна причина е бюджетният дефицит. Иван Костов заяви още, че въвеждането на еврото според него е минимален фактор за инфлацията.

"Не може да се прави истерия от това, че се тегли дълг. Въпросът е колко дълг се тегли и за какви цели", добави финансистът. Той уточни, че не е редно дълг да се тегли за вдигане на заплатите в администрацията или за увеличение на пенсиите, но това е допустимо за създаване на благоприятна обществена среда.