България е готова да въведе единната европейска валута на 1 януари 2026 г. Положителна оценка за еврото официално обявиха на 4 юни в извънредните си конвергентни доклади Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ). Според техните оценки страната вече изпълнява всички критерии за присъединяване към еврозоната.

С това най-важното условие за въвеждането на еврото е изпълнено. Остава финалното политическо решение, което предстои да се вземе от Съвета на ЕС във формат финансови министри (ЕКОФИН) на 8 юли. За решението е достатъчно квалифицирано мнозинство, а не пълен консенсус, гласи процедурата.

България потвърждава, че избира европейските ценности 

"Приемането на единната валута ще направи българската икономика по-силна и ще донесе ползи както на гражданите, така и на бизнеса", коментира председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По думите ѝ с това решение България ще заеме своето заслужено място сред ключовите структури в еврозоната и с приемането на еврото страната потвърждава ангажимента си към Европейския съюз и неговите ценности. "Това е исторически момент за България, Европейския съюз и еврозоната", обяви еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис, който подчерта, че еврото не е просто единна валута, а символ на единството на съюза. 

"Тази положителна оценка на конвергенцията проправя пътя за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. на България и превръщането ѝ в 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната", каза Филип Лейн, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ. "Искам да поздравя България за нейната огромна отдаденост за извършване на необходимите промени", добави той.

Така държавите от ЕС, които най-вероятно ще останат извън еврозоната след 1 януари 2026 г., са Полша, Чехия, Унгария, Румъния и Швеция, а за Дания има специално изключение.

От евроинституциите ясно заявиха, че правото на ЕС не допуска възможност България тепърва да провежда референдум по въпроса, защото той отдавна е решен в договорите за ЕС. "Приемането на еврото е задължение по договорите. България като държава с дерогация не може да избира дали това да се случи, или не. След като изпълнява критериите, тя трябва да въведе еврото", коментираха неофициално от европейските институции.

След 8 юли хората ще имат достатъчно време да обменят наличния си левов кеш в евро. Най-лесният начин това да стане е чрез внасяне на парите в банка, която на 1 януари 2026 г. ще ги превалутира автоматично и безплатно. За внасяне на суми над 10 000 лв. се попълва декларация за произход на средствата.

За разлика от Загреб, София изпълнява критериите без отстъпки

Критерият, който най-много затрудняваше България в последните години – инфлацията, е успешно изпълнен, сочи докладът на ЕЦБ. Тя не трябва да надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на трите най-добре представили се държави. За периода май 2024 г. – април 2025 г. страните с най-ниска инфлация са Ирландия (1.2%), Финландия (1.3%) и Италия (1.4%), което значи, че референтната стойност на инфлацията е 2.8%. България се вмества в показателя с измерена инфлация за периода 2.7%, сочи оценката.

Графиката на ЕЦБ за инфлацията в България и в еврозоната

Източник: Конвергентният доклад на ЕЦБ

В доклада има специална част, посветена на гаранциите за качество на статистическите данни, ползвани за изчисленията.

За разлика от оценката за Хърватия, при която от сметките бяха извадени най-добре представящите се държави заради специфични обстоятелства, довели до ниска инфлация, в процедурата за България подобно изключение не е направено и страната изпълнява всички критерии без снизхождение.

Все пак очакванията на ЕЦБ и ЕК са инфлацията леко да се повиши до 3.6% през 2025 г. поради обективни икономически процеси (например умереното повишение на заплатите).

От доклада става ясно, че най-големият риск по отношение на цените е при жилищата, като има риск от спирала между жилищното кредитиране и цените на имотите. Затова ЕЦБ смята, че трябва да се вземат мерки за ограничаване на кредитния растеж, както и политики за връзка на заплатите с производителността на труда, за да не се нарушава конкурентоспособността на икономиката.

Ключово е да продължи курсът към стабилни финанси 

Страната успешно изпълнява и другият важен маастрихтски критерий – за стабилни публични финанси. Отчетеният бюджетен дефицит за 2024 г. е точно на референтната граница от 3%, но в случая важното е, че страната не е била в процедура по свръхдефицит от 2012 г. насам, подчерва ЕЦБ. В същото време се отчита, че след пандемията от Covid 19 има значително влошаване на фискалния баланс (4% дефицит през 2021 г.).

Като втората държава с най-нисък дълг в ЕС (24.1%) България никога не е имала проблем с изпълнението на условието публичният дълг да не надвишава 60% от БВП. Това е едно от най-големите постижения на българските правителства (почти без изключение) от началото на новото хилядолетие насам.

Заради всичко това е изключително важно политиката на фискална стабилност и по-строги фискални правила да бъде запазена и след присъединяването към еврозоната, подчертава ЕЦБ. Според доклада рисковете пред фискалната устойчивост на страната са умерени в средносрочен план и ниски – в дългосрочен.

Висока оценка за успешното управление на борда 

Евроинституциите неформално на няколко пъти похвалиха България за "впечатляващо" успешното управление в продължение на 28 години на валутния борд и на фиксирания курс на лева към еврото. Благодарение на него курсът на лева напълно успешно и без никакво отклонение премина периода на престой във Валутно-курсовия механизъм II (ERM II, т. нар. чакалня за еврото) от 2020 г. насам, което е и третото условие за влизането в еврозоната.

София изпълнява и критерия и за дългосрочните лихвени проценти с ниво от 3.9%, което е достатъчно под референтната стойност от 5.1%, сочи още докладът на ЕЦБ.

По отношение на правните изисквания българското законодателство е съвместимо с правото на ЕС и с Устава на ЕЦБ, заключава централната банка на еврозоната.

Качеството на управлението в България носи рискове 

На въпроси на чужди медии дали присъствието на България в сивия списък за прането на пари на FATF и проблемите с корупцията са отчетени като проблем в оценката на страната за еврозоната, от евроинституциите казаха, че тези теми не са обект на конвергентните критерии, но все пак имат значение. България например е поела ангажимент да изчисти тези въпроси като пост-ERMII изискване, поради което Франкфурт настоява страната да довърши изпълнението на приетия план за действие срещу прането на пари и финансирането на тероризма.

В доклада на ЕЦБ има обща критика на качеството на управлението в България. "Качеството на институциите и управлението в България носи определени предизвикателства, които биха могли да подкопаят нейната икономическа устойчивост и устойчивостта на конвергенцията. Тези предизвикателства могат да се проявят например по отношение на бизнес средата, ефективността на публичната администрация, спазването на данъчното законодателство, корупцията, социалното приобщаване, прозрачността, независимостта на съдебната система и достъпа до онлайн услуги", пише в документа. Оттам смятат, че именно затова е нужно да се изпълнят реформите в Плана за възстановяване и устойчивост.

В доклада на ЕЦБ се припомня, че от 2014 г. насам държавите, които се присъединяват към еврозоната, от същата дата влизат автоматично и в Банковия съюз на ЕС. За България обаче промяна в това отношение няма да има, защото още с влизането си в чакалнята за еврото през 2020 г. тя се присъедини към Банковия съюз и вече успешно функционира в него близо 5 години. ЕЦБ полага усилия да засили надзора и върху по-малко значимите банки в страната, например тези с българска собственост, чрез подобряване на процедурите по надзора, става ясно от доклада.

"България ще премине гладко към еврото", е финалната оценка на Европейската централна банка. В Брюксел и Франкфурт не виждат значими рискове нито за България, нито за еврозоната след присъединяването на страната през 2026 г.