Европейската комисия (ЕК) поиска откриването на процедура по свръхдефицит срещу България. Дали самата процедура ще започне обаче, зависи от решението на Съвета на министрите след месец. В същата процедура към момента са още Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Полша, Румъния и Словакия. Направен бе и преглед на дефицита на още четири държави – Германия, Естония, Латвия и Словения, но засега за тях не се препоръчва стартиране на процедура. 

На този етап ЕК не прави ревизия на данните за дефицита на България за 2025 г. Комисията потвърждава, че той е 3.5% от БВП, като с прилагането на дерогацията за отбраната България влиза в рамките от 3% за миналата година.

За 2026 г. и 2027 г. обаче София не е представила на Брюксел прогноза за дефицита, нито доклад за напредъка по фискално-структурния си план. Прогнозата на комисията е и за двете години дефицитът да надхвърли 4% и да достигне съответно 4.1% и 4.3%.

"Големите и постоянни увеличения на разходите без компенсаторни мерки допринесоха за продължаващите дефицити, въпреки положителния растеж", гласи основният извод на Европейската комисия.

На базата на кумулативния анализ на Европейската комисия тя смята за оправдано стартирането на процедура срещу България.

Премиерът и президентът твърдят, че България лъже с данните 

При обявяването на процедурата миналата седмица премиерът Румен Радев обяви, че дефицитът за 2025 г. ще се окаже много над 3-те процента, тъй като предишните управляващи са лъгали за състоянието на публичните финанси. "Нашият дефицит е доста над 3% и ще ни бъде наложен регулярен мониторинг и ограничителни мерки с възможни санкции. Защото по изчисления и реални данни към Европейската комисия дефицитът за миналата година е бил доста над 3%, както лъжеха, за да постигнат поставената цел за влизане в еврозоната. А тази година дефицитът ще бъде още по-голям, тоест балонът се спука", каза Радев в петък.

Сега обаче Еврокомисията не ревизира данните. По непотвърдена информация на Mediapool изказването на Радев се дължи на предоставени от неговото правителство данни на европейските институции, с които се иска ревизия на данните за България за миналата година. Това вероятно е станало по време на европейската му обиколка миналата седмица. Окончателните данни за дефицита на държавите членки ще бъдат обявени от Евростат през есента.

Междувременно опозицията от ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България" призова във вторник управляващите да не петнят имиджа на България, като непрекъснато повтарят, че Министерството на финансите лъже с данните. "Дефицитът е такъв, какъвто е обявен. Нямам никакво съмнение в данните и призовавам да не подкопавате доверието в Министерството на финансите. Никога, в никакво качество, не съм си позволявал да поставям под съмнение коректността на данните на МФ", заяви лидерът на ПП Асен Василев на заседание на бюджетната комисия във вторник.

Въпреки призива на опозицията обаче в атаката срещу достоверността на данните от България в сряда се включи и президентът Илияна Йотова, която постави под въпрос дори данните за 2024 г., които вече са окончателно сертифицирани от Брюксел.

"Смятам, че ще има още мини, които ще горят под краката им, и още доста скрити фактури, които да излязат, и да видим всички ние тези скрити дефицити, защото този дефицит не се е струпал през последните месеци. Остава и въпросът какъв е бил той при влизането в еврозоната", заяви Илияна Йотова в сряда.

Според окончателните данни на Евростат бюджетният дефицит, с който България влезе в еврозоната, е 3%. 

Какво пише в доклада на Еврокомисията? 

"Дефицитът на консолидирания държавен бюджет на България се увеличи от 3% от БВП през 2024 г. до 3.5% през 2025 г., което отразява главно увеличението на заплатите в публичния сектор, особено в областта на отбраната и сигурността, увеличението на социалните разходи, включително автоматичното индексиране на пенсиите, и инвестиционните субсидии в "Български енергиен холдинг", пише в доклада на Еврокомисията.

Очакваното увеличение на дефицита през 2026 г. и 2027 г. отразява вдигането на заплатите в публичния сектор и социалните помощи, ако не се вземат компенсаторни мерки.

"Въз основа на изчисленията на комисията, нетните разходи в България са нараснали с 12.3% през 2025 г. Растежът на нетните разходи през 2025 г. е над препоръчителния максимален темп на растеж, съответстващ на отклонение от 2.1% от БВП на годишна база. Като се вземе предвид гъвкавостта за по-високите разходи за отбрана, предвидена от националната клауза за дерогация, кумулативното отклонение на нетните разходи намалява до 1.4% от БВП", посочва още Европейската комисия. По нейни данни, като се вземат предвид 2025 и 2026 г. заедно, прогнозираното кумулативно отклонение на нетните разходи ще бъде 1.6% от БВП. "Комисията счита отклоненията от максималния препоръчителен растеж на нетните разходи (след отчитане на националната клауза за дерогация) над прага за особено важен релевантен фактор", пише в доклада.

Публичният дълг на България, който е бил 23.8% в края на 2024 г., се увеличи до 29.9% от БВП в края на 2025 г. и се очаква да достигне 35.5% в края на 2027 г.

България не се фокусира върху разходи, стимулиращи растежа, коментира още Еврокомисията. Тя подчертава, че социалната закрила заема най-голям дял от разходите на бюджета (около 35%), а образованието, здравеопазването и икономическите въпроси взимат едва около 10%. Като цяло, делът на разходите, стимулиращи растежа, от общите разходи е под 15%, което е много бавно увеличение в сравнение с приблизително 10% през 2017 г. 

Какво препоръчва ЕК на България? 

На този етап Европейската комисия препоръчва на България следните мерки: 

• Да продължи да провежда предпазлива фискална политика, като същевременно подсили разходите и готовността за отбрана и гарантира, че всички мерки за смекчаване на въздействието от повишението на цените на енергията са временни. Да предприеме мерки за справяне със сивата икономика, за подобряване на събираемостта на данъците и за повишаване на справедливостта на данъчната система.
• Да осигури непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост. Да увеличи усилията за изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване.
• Да подобри функционирането на публичната администрация. Да подобри ефективността на мерките за борба с корупцията, особено в случаите на корупция по високите етажи на властта. Да повиши качеството и ефективността на процедурите за възлагане на обществени поръчки и укрепи независимостта и функционирането на регулаторните органи. Да увеличи въздействието и ефективността на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.
• Да продължи процеса на декарбонизация на електроенергийната система и да намали зависимостта от производство на енергия от изкопаеми горива. Да насърчи производството на електроенергия от вятър както на сушата, така и в морето, да подобри гъвкавостта на предлагането и търсенето, да модернизира електропреносната мрежа на разпределително ниво и да реформира корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор.
• Да насърчи модернизацията на системите за централно топлоснабдяване. Да предприеме целенасочени мерки за справяне с енергийната бедност. Да насърчи декарбонизацията на промишлеността. Да насърчи разгръщането на чист градски, обществен и железопътен транспорт. Да подобри устойчивостта към изменението на климата, управлението на водите и управлението на отпадъците.
• Да засили ученето, основано на компетентности и да подобри качеството на преподаването. Да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението. Да увеличи заетостта на по-слабо представените групи. Да укрепи придобиването на умения, включително участието на възрастни в обучение. Справяне със социалното приобщаване чрез по-добре интегрирани услуги по заетостта и социални услуги, дългосрочни грижи в общността и по-ефективно подпомагане на минималните доходи. Да повиши ефективността и достъпността на здравната система чрез пренасочване на ресурси от болнична към извънболнична помощ, намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти в страната.