Доларът се срина рекордно спрямо еврото и удари 4 годишно дъно заради непредсказуемата политика на американския президент Доналд Тръмп и добрите данни за икономиките на Германия и Франция.

За първи път от юни 2021 г. курсът на еврото се повиши до 1.20 долара във вторник заради оттеглянето на инвеститорите от американския долар – тенденция, която набира скорост от началото на 2026 г.

Исторически единната европейска валута се търгуваше средно под 1.20 долара за 1 евро от създаването ѝ през 1999 г. Но това е много по-ниско от рекордните 1.60 долара за 1 евро през 2008 г.

Непредсказуемият подход на американския президент Доналд Тръмп към търговията, международните отношения и фискалната и паричната политика от началото на втория му мандат през 2025 г. накара някои инвеститори да искат да ограничат експозицията си към активи като щатския долар, отбелязва Ройтерс.

От тази тенденция се облагодетелстват основно европейските валути, като за последните 12 месеца еврото поскъпна с 14%, швейцарският франк – с 15%, а шведската крона – с почти 20%.

"През последните няколко дни видяхме, че ако има отлив от долара, еврото определено е сред основните печеливши", коментира Франческо Пезоле, валутен стратег в ING пред "Файненшъл Таймс" (Financial Times). Според него "непредсказуемата" политика на американския президент Доналд Тръмп по отношение на Гренландия е възродила темата "продавай Америка".

Бягството към европиейските валути е продиктувано от притесненията на инвеститорите относно работата на американското правителство заради липсата на бюджет, резките промени в курса на японската йена, слуховете около избора на Белия дом за председател на Федералния резерв, както и продължаващото геополитическо напрежение между САЩ и съюзниците им от НАТО заради желанието на Тръмп да вземе Гренландия.

В същото време от Европа идват добри новини за водещите икономики на Стария континент. Макар и минимален за първи път от 2022 г. германската икономика отбеляза растеж от 0.2 на сто през 2025 г.

Фискалните рискове пред Франция също намаляха, след като правителството оцеля и при двата вота на недоверие във връзка с бюджетните си планове.

ЕЦБ обмисля ново намаление на лихвата

Възходът на еврото обаче може да доведе до ново понижение на лихвите на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това може да стане, ако по-нататъшното поскъпване на европейската валута започне да оказва натиск върху инфлационните прогнози на институцията, коментираха централни банкери преди заседанието на ЕЦБ на 4 февруари.

Според тях към момента няма непосредствена нужда от промяна на лихвите, но е важно да има гъвкавост заради несигурната международна обстановка.

ЕЦБ и централните банки на еврозоната следят внимателно поскъпването на еврото и възможното му въздействие върху инфлацията – ключов критерий при определянето на паричната политика на финансовата институция, заяви днес Франсоа Вилроа дьо Гало, управител на "Банк дьо Франс" (Banque de France) и член на Управителния съвет на ЕЦБ, цитиран от Франс прес.

"Доларът значително отслабва спрямо повечето валути, включително еврото. Това е знак за намалено доверие пред непредсказуемостта икономическа политика на САЩ", написа Гало в профила си в LinkedIn. Той допълва, че се следи внимателно поскъпването на еврото и възможните му последствия върху инфлацията.

"Това е един от факторите, от който ще се ръководи нашата парична политика и решенията за лихвените проценти през следващите месеци", посочва Франсоа Вилроа дьо Гало.

Досегашните поскъпвания на еврото спрямо долара бяха "умерени" и не изискваха реакция, но ако трендът продължи на определен етап може да има нужда от реакция по линия на паричната политика, коментира Мартин Кохер, управител на Австрийската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ, пред "Файненшъл Таймс".

Според него по-скъпото евро би намалило цените на вноса и би подкопало конкурентоспособността на Европа спрямо останалите конкуренти. Кохер посочи, че икономиката на еврозоната е била по-устойчива от очакваното и изрази "предпазлив оптимизъм" относно икономическия растеж през тази година.

Поскъпването на еврото може да доведе до намаляване на инфлацията в еврозоната, каза Петър Чобанов, подуправител на Българската народна банка (БНБ). Нямаме право като централни банкери да даваме насоки за това как ще се развиват лихвените проценти, допълни той.

Управителят на БНБ Димитър Радев ще участва в заседанието на ЕЦБ на 4 февруари, където тези въпроси се очаква да бъдат обсъдени.

България стана част от еврозоната от 1 януари 2026 г. Процесът по преминеване от лева в евро "минава относително гладко", смята Петър Чобанов. Той отбеляза, че важен етап настъпва от 1 февруари, когато вече ще се разплащаме само в евро.