Комисията по бюджет и финанси в парламента одобри във вторник ревизираната версия на Бюджет 2026 на първо четене. Това става с 12 гласа "за" и 8 "против". Преди това бе одобрен и новият проект на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО).

Финансовият министър Теменужка Петкова защити бюджета, като каза, че по отношение на приходите се разчита на мерки за повишаване на събираемостта, които вече дават ефект тази година и приходите са нараснали с 8.6 млрд. евро към края на октомври. 

Петкова добави, че управляващите търсят начин да използват ресурс от ОП "Развитие на човешките ресурси", чрез която да осигурят 100 млн. евро за увеличаването на възнагражденията в първичната медицинска помощ, където влизат и медицинските сестри у нас.

По думите на финансовия министър голяма част от капиталовите разходи по Плана за възстановяване и устойчивост са били прехвърлени през 2025 г. и 2026 г., тъй като през преходните години нищо не е било свършено. "Страната ни трябва да реализира проектите по плана, ако иска да получи плащанията по него, поради което делът на разходите в бюджета спрямо БВП е на нивото, което е заложено, а именно 40.1% без включените средства от фондовете на ЕС, както е правилото по закон", каза Петкова. С евросредствата обаче делът на разходите е 45% от БВП.

Социалните партньори подкрепиха текстовете с уговорки и компромиси 

Почти всички работодателски организации и синдикатите подкрепиха бюджета с уговорката, че правят компромиси и дебатът за реформите се отмества за догодина.

Още по темата

Осигуровките ще се вдигнат с 3 пункта, но през 2027 г. и през 2028 г. (обновена)

6 декември 2025 09:47

Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България, която не подкрепи бюджета, все пак изрази задоволство от програмата за намаляване на незаети 5500 щатни бройки в държавната администрация за период от 3 години.

По думите на председателя на Българската стопанска камара Добри Митев проектобюджетът не е най-добрият, но е по-добър от изтегления проект, тъй като не се повишава данъчно-осигурителната тежест. Той призова още в началото на 2026 г. да започне дебат за необходимите реформи, така че българските данъкоплатци да са предупредени какво ги очаква през 2027 г. 

Боян Николаев, заместник изпълнителен директор на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, заяви, че организацията подкрепя бюджета, тъй като колкото по-скоро България влезе в еврозоната, без да си променя данъчната система, толкова по-бързо ще бъде овладяна инфлацията у нас.;

Президентът на КНСБ Пламен Димитров пък заяви, че през 2026 г. синдикатът ще постави въпроса за необходимостта от дебат за данъчно осигурителната система на България. По думите на Димитров приходната част на бюджета е напрегната и има риск да не се изпълни в заложения си вариант. 

Шефката на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева акцентира, че има проблем с текстовете, предвиждащи съкращаване на незаети щатни бройки в държавната администрация. По думите ѝ не може да се отнема свободата на общините да определят числеността на служителите си, която финансират със собствени приходи.

Георгиева каза, че в общините има около 28 000 щатни бройки като обикновено има няколко хиляди бройки, които не са заети, тъй като това са висококвалифицирани позиции и трудно се намират подобни кадри. Тя обърна внимание, че замразяването на възнагражденията на нивата от 2025 г. на изпълнителната власт може да предизвика проблем с кметските наместници в страната, тъй като техните възнаграждения са на нивото на минималната работна заплата, която от своя страна се повишава през 2026 г.

В дебата се включиха и общински съветници от Столичния общински съвет. Председателят на "Спаси София" Борис Бонев призова депутатите да разгледат размера на субсидията за градския транспорт в столицата, която се увеличава с 8 млн. евро, но те са недостатъчни. По думите му размерът на субсидията трябва да достигне 83 млн. евро, което представлява нарастване с 22 млн. евро спрямо заложеното. Шефката на сдружение "Солидарна България" Ваня Григорова също посочи, че София има нужда от сериозни средства за ремонт и поддръжка на инфраструктурата си.

Опозицията не харесва и новата версия на бюджета 

Асен Василев от ПП-ДБ разкритикува заложеният ръст от 3.3 млрд. евро в очакваните приходи от ДДС за 2026 година, посочвайки, че прогнозата няма да се сбъдне, и ако не се съберат планираните средства дефицитът ще надхвърли размера от 3% от БВП. "Приходната част на бюджета е надценена и то по начин, по който е прогнозируемо грешен. Тук говорим за 1.5 млрд. евро, които няма да бъдат събрани от ДДС", каза той.

Василев добави, че правителството не се е отказало да вдига данъци и осигуровки, а просто е отложило намерението си с една година. По думите му управляващите намаляват разходите за наука, образование и култура и замразяват разходите за здравеопазване, въпреки че планират да увеличават данъци и осигуровки.

Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че се отчита сериозен спад в индустрията и износа, при все че това е годината, в която България влиза в сухопътния Шенген, което е крайно обезпокоително. Според него това е заради мерките на правителството, насочени срещу бизнеса и гражданите. По думите му през 2026 г. има опасност бюджетният дефицит да е над 5% от БВП. Димитров цитира оценката на Фискалния съвет, че заложените приходи в бюджета за 2026 г. са надценени.

Според Цончо Ганев от "Възраждане" членството на страната в еврозоната има пряко отношение към намеренията на управляващите да вдигат данъци и осигуровки.

Красимир Манов от МЕЧ попита управляващите защо са премахнали от проекта на бюджет предвидените средства за евентуално придобиване на "Лукойл България", тъй като това е била единствената смислена мярка в изтегления проект. Според него, ако "Лукойл" у нас бъде национализиран, това ще вдигне приходите в бюджета.

Мария Илиева от "Величие" посочи, че проектът на бюджет е с прекалено оптимистични приходи, главно от косвени данъци.

Мехмед Салим заяви, че "Алианс за права и свободи" няма да подкрепи този бюджет защото вторият вариант на проекта е направен набързо, без да се вземат предвид всички гледни точки.

Вдигането на осигуровките отпадна от бюджета за пенсии 

По-рано във вторник бюджетната комисия одобри и ревизирания бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г., който бе представен от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова. От проекта отпадна първоначално заложеното увеличение на осигуровките за пенсия с 2 процентни пункта.

Предвидено е увеличение от 1 януари 2026 г. на минималната работна заплата за страната в размер на 620.20 евро. В същия размер е определен минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се.

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. се определя в размер на 2300 евро, което представлява леко понижение спрямо изтегления законопроект на бюджета на ДОО за 2026 г., отбеляза Караиванова.

Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на нивото от 2025 г., както и съотношението при внасянето ѝ между осигурителя и осигуреното лице.

Пенсиите за трудова дейност ще се осъвременят по швейцарското правило от 1 юли 2026 г., като по предварителни данни увеличението ще бъде с между 7 и 8%.

Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 9.21 евро, както и максималният дневен размер – 54.78 евро.

Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, както и периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя). Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398.81 евро (780 лв.) на 460.17 евро (900 лв.).

Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75% от получаваното през време на отпуска обезщетение.

Първите два дни от отпуска по болест и занапред ще се плащат от работодателя.

Приходите по бюджета на ДОО за 2026 г. възлизат на 8.427 млрд. евро, което е увеличение спрямо приходите за 2025 г. – 7.779 млрд. евро.

Общият размер на приходите и трансферите по бюджета на ДОО за 2026 г. ще е 15.26 млрд. евро, като приходите от осигуровки и др. ще са 8.4 млрд. евро, а трансферът от централния бюджет – 6.83 млрд. евро.

Богомил Манов, член на Фискалния съвет, посочи че се наблюдава противоречива тенденция в резултат на допуснати грешки като цяло в осигурителната система на България. По думите му разходите се увеличават с по-бърз темп от нарастването на приходите от осигурителни вноски, което рано или късно може да доведе до увеличаване на данъци или осигурителни вноски.

Мария Минчева, зам.-председател на Българската стопанска камара, посочи че отменянето на увеличението на осигурителни вноски е добро решение, а плановете това да се случи в бъдеще трябва да лежат на дългосрочна визия с хоризонт от порядъка на 30 години напред, която е базирана на актюерски анализи.

Според нея, когато се говорим за увеличаване на един параметър трябва да се гледа системата като цяло, така че да се приемат варианти, които обществото като цяло приема за смислени.

Ася Гонева от КНСБ заяви, че представляваната от нея организация подкрепя бюджета, подчертавайки, че в него е заложена политика по доходите в лицето на увеличение на възнагражденията в публичния сектор с 10% вместо с 5%. По думите ѝ увеличението на максималния осигурителен доход трябва да се случва на регулярен принцип, тъй като размерът му е свързан с правата на високодоходните групи в страната.

Ваня Григорова, общински съветник в Столичния общински съвет, коментира, че дефицитът на НОИ се отразява на държавния бюджет по драматичен начин и трябва да се помисли как средствата, събирани от данъци да не се използват за дофинансиране на недостига по бюджета на ДОО.

Боян Николаев, зам.-изпълнителен директор на КРИБ, посочи че представляваната от него организация подкрепя бюджета. "Предлагам да се порадваме, че сме постигнали компромиса, да оставим революцията за догодина", каза той.

Асен Василев от ПП-ДБ заяви, че преработеният бюджет "не е довел до нищо добро". Той критикува замразяването на размера на социални плащания като обезщетението за безработица, въпреки че се увеличава максималният осигурителен доход. По думите му по този начин се къса основната връзка между принос и права.

Василев заяви, че ПП-ДБ няма да подкрепи бюджета, тъй като "с новия проект управляващите просто са отложили вдигането на осигуровките за догодина" и "нищо друго не е адресирано като проблеми".

"Стана напечено и решихте да дадете малко назад и догодина да се случат всички безобразия, които са предвидени", каза Василев.

По думите на Мартин Димитров от ПП-ДБ управляващите се отказват от относително ниската данъчно-осигурителна тежест в страната, а високият ръст на разходите в бюджета ще доведе до повишаване на данъчната и осигурителната тежест, както и до трупане на дългове.

Венко Сабрутев от ПП-ДБ заяви, че в този бюджет "не фигурират децата на България", тъй като са замразени почти всички плащания, свързани с отглеждането на деца.

Димо Дренчев от "Възраждане" каза, че представляваната от него партия няма да подкрепи проекта на бюджета, като същото стори и Мария Илиева от "Величие".

Управителят на НОИ Весела Караиванова призова народните представители да не се опитват да противопоставят поколенията едно срещу друго по отношение на пенсионната система, тъй като у нас тя е базирана на солидарния модел.

Социалният министър Борислав Гуцанов каза, че бюджетът на ДОО е изготвен на база компромис, постигнат между работодатели, синдикати и правителство. Той подчерта, че в този бюджет се вдигат плащанията за отглеждане на дете през втората година, както и процентът на обезщетението през втората година, в случай че майката започне работа. 

По отношение на повишението на минималната работна заплата Гуцанов коментира, че въпреки увеличението тя остава най-ниска в Европейския съюз и с 28% по-ниска от тази в Унгария, която е втора след нас. Гуцанов посочи, че когато се говори за пътната карта за реформа в пенсионната система, трябва да се обърне внимание на минималните осигурителни прагове, тъй като това ще изсветли икономиката.