След като преди дни енергийният министър Росен Христов обяви, че до месеци ще бъде подписано междуправителствено споразумение за предпроектно проучване за строеж на два американски реактора AP-1000 на площадката на АЕЦ "Козлодуй", сега за сключването на подобно с Франция за дострояването на двата реактора, планирани в АЕЦ "Белене", обяви заместникът му Еленко Божков. Това стана след конференция за развитието на ядрената енергетика, организирана от Националния комитет на България в Световния енергиен съвет в София, във вторник.

Още преди седмици председателят на организацията Булатом Богомил Манчев коментира, че именно френската "Електрисите дьо Франс" (EDF) може да довърши спряния в момента проект за АЕЦ "Белене", за който има доставено руско оборудване, но войната в Украйна прави невъзможно участието на руски фирми в него. EDF обаче разполага със съвместими на руските технологии, а и по проект голяма част от електрическото и технологично оборудване е френско и немско.

Сега Божков посочи, че предстои разработването и подписването на инженерингов договор с EDF за изграждането на двата реактора на АЕЦ "Белене" с използване на купеното вече руско оборудване.

Френският изпълнителен директор за нови мощности на "Електрисите дьо Франс" ще пристигне в София на 4 април за среща с Росен Христов, а след това ще има и по-широкоформатни разговори, информира сега Божков. На 18 април пък в Белене за оглед на наличното оборудване и съществуващата инфраструктура на площадката ще бъдат специалисти от EDF.

По думите на Божков, и EDF за АЕЦ "Белене", и "Уестингхаус" за новите реактори в АЕЦ "Козлодуй" имали интерес да участват с преобладаващо финансиране в двата проекта.

Именно обаче нежеланието на "Уустингхаус" да участва като акционер в проекта за VІІ блок в АЕЦ "Козлодуй", за който имаше подписано споразумение с ядрената ни централа, стана причина за прекратяването на това начинание. Предишният парламент по предложение на ГЕРБ обаче задължи служебното правителство да започне работа за изгражданета на реактор АР-1000 в Козлодуй.

Зам.-министърът на енергетиката каза, че е още рано да се говори за евентуалната стойност на двата проекта и начините на финансиране, както и дяловете на държавата и потенциалните инвеститори в тях.

И макар все още всичко да е в сферата на преговорите, Божков посочи, че "2032 г. е реалистичен срок да заработи реактор на "Уестингхаус" на площадката на АЕЦ "Козлодуй" и това да е първият такъв реактор в Европа.

"България може да бъде първата държава в Европа, която да пусне в експлоатация АР-1000" коментира представителят на "Уестингхаус" за България Иван Пиронков. По думите му в момента има 4 такива реактора, които работят в Китай, а други два такива блока са пред пускане в експлоатация в САЩ.

Той коментира и доставката на свежото ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй". Пиронков посочи, че 6 реактора в Украйна ВВЕР – като българските, вече използват такова – в Запорожката АЕЦ и два – в Южноукраинската АЕЦ.

"Това показва, че горивото, което предлагаме за АЕЦ "Козлодуй", не е пилотен проект, а е технология, която вече е изпробвана и работи успешно и безопасно. "Уестингхаус“ разработва гориво за реактори ВВЕР-1000 от 1998 година, като първата централа, за която е разработвано такова гориво е АЕЦ "Темелин" (в Чехия). За АЕЦ "Козлодуй" предлагаме ядрено гориво от тип RWFA, което вече е доказало своята надеждност в Украйна. Ние предлагаме и ремонт на касети в случаи на разхерметизация, защото иначе подмяната струва много пари“, обясни Пиронков.

"Това, което върна ядрената енергетика, е големият интензитет на тези технологии, което означава, че можеш да имаш за дълго време прогнозируема цена на енергията, с необходимостта да третираш малки по обем, макар и сложни отпадъци", коментира по време на форума председателят на Булатом Богомил Манчев.

"Като развиваме енергетиката, ние развиваме икономиката. Ако енергоблокът на "Уестингхаус" заработи до 2038 година, ние ще можем да тръгнем към затваряне на въглищните централи в Маришкия басейн. Но не знам дали ще издържим икономически дотогава, заради високите цени на емисиите", каза още Богомил Манчев.

"Ядрената енергия може и трябва да бъде развивана. Тя дава възможност за енергийно и икономическо развитие на обществата и за постигане на екологичните и климатичните цели на бъдещето“, заяви във видеообръщение към делегатите на конференцията председателят на националния членски комитет на САЩ и главен ядрен директор на Изследователски институт за електроенергия (EPRI) Нийл Уилмсхърст.