С известно закъснение и в последния момент служебното правителство все пак реши да върне обратно в бюджета част от милиардите, с които през август 2025 г. кабинетът "Желязков" капитализира Българската банка за развитие (ББР). Именно това бе основната причина поетият дълг през миналата година (към 14 млрд. лв. без падежиращия дълг) да е значително по-голям от необходимия за покриването на дефицита (към 7 млрд. лв.).

В бюджета ще бъдат възстановени 1.445 млрд. евро от преведените около 2.04 млрд. евро, тъй като банката е заявила усвояване на 600 млн. евро от средствата, реши правителството на Андрей Гюров. "Тези средства не трябва да стоят неизползвани – българските граждани имат нужда от тях, защото това са техните пари от техните данъци", казаха от правителствената информационна служба. Оттам допълниха, че проверяват и сигнала на БОЕЦ, че в последните дни банката е ускорила отпускането на спорни кредити. 

Още преди два месеца, в деня на встъпването в длъжност на служебния министър Георги Клисурски, Mediapool го попита дали ще предприеме операция по декапитализиране на ББР, но тогава той запази мълчание. Очевидно в  последния момент аргументите в полза на трансакцията са надделели. Отиващият си министър тогава Теменужка Петкова защити капитализацията и каза, че с това е осигурен ресурс за важни държавни проекти.

Още по темата

Клисурски с акцент върху общинските проекти, Петкова остави 212 млн. евро излишък

19 февруари 2026 14:09

Правителствената пресслужба не съобщава дали декапитализацията е получила регулаторно съгласуване от Европейската централна банка и Българската народна банка. 

Важно е да се отбележи, че връщането на средствата от ББР в бюджета няма да се отрази върху дефицита, тоест няма как да го намали. 

През есента на 2025 г. правителството на Росен Желязков реши да капитализира Българската банка за развитие (ББР) с 4 млрд. лв. (около 2 млрд. евро) и "Българския енергиен холдинг" с 1.5 млрд. лв. (над 0.75 млрд. евро). Неофициално, намерението беше със счетоводни хватки и операции "под черта" да се удържи бюджетният дефицит, като част от държавните разходи (например по общинската инвестиционна програма, за саниране и др.) се прехвърлят на ББР. Конкретната цел бе "минусът" да се удържи в рамките на 3%, което почти се и случи. Официално касовият дефицит за 2025 г. по българската методология е 3.1%, а днес Евростат обяви и този по европейската методология – 3.5%. По информация на Mediapool Евростат не е счел за допълнителен дефицит 4-те милиарда за ББР, но е включил в дефицита 1.5-те милиарда за БЕХ. Въпреки това рискът България да попадне в процедура по прекомерен дефицит е малък, защото ЕС прие изключение за разходите за отбрана. 

Въпреки че увеличи капитала на ББР с 4 млрд. лв., до Нова година кабинетът "Желязков" не бе изхарчил и лев от тях, а те фигурираха във фискалния резерв. Доколкото операцията бе силно критикувана по време на големите граждански протести през декември и заради подобни финансови операции бюджетът бе наречен "прасе-касичка", логично беше служебното правителство да възстанови непохарчените средства незабавно. Това обаче се случи в последните дни на мандата. 

Финансовият министър Клисурски мотивира в сряда решението на кабинета с това, че Банката за развитие не "усвоила" преведените ѝ средства, въпреки че всъщност разходването им е обвързано с възлагани от правителството програми. 

"Към днешната дата, осем месеца по-късно, от тази сума ББР е усвоила 600 млн. евро. Останалите 1.4 млрд.евро остават неоусвоени и "заключени" във фискалния резерв – нито ББР ги ползва, нито държавата може да има достъп до този ресурс", обясни финансовият министър. Той подчерта, че за осем месеца, откакто капиталът на ББР е увеличен, банката не заявява как може да използва тези пари за изпълнение на своята стратегия и за развитие на българската икономика. По думите на Клисурски този ресурс може да послужи на българската икономика и на гражданите като се използват за абсолютно всички разплащания в страната, както и за завършване на разплащанията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). 

ББР: Решението не е съгласувано с нас  

От Българската банка за развитие, чието ръководство се състои главно от кадри на ГЕРБ и ДПС, опровергаха финансовия министър, че са бездействали при "усвояването" на милиардите и казаха, че решението на кабинета не е съгласувано с тях. 

Банката цитира решения на Министерски съвет, според които парите от увеличението на капитала трябва да се ползват за дейности в изпълнение на стратегията на банката, а тя включва финансиране на програми, възложени на ББР от правителството. "Служебното правителство не е възложило със свой акт нито една държавна програма или проект за изпълнение от Българска банка за развитие", пише в позицията на банката.

В нея се допълва, че процедурата по намаляване на капитала на банката изобщо не е толкова лесна и ще отнеме месеци, защото "изисква одобрението на всички кредитори на Българската банка за развитие, сред които са Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа, KfW и други банки за развитие". Именно затова според ръководството на ББР оптимизмът на министъра за ползване на средствата е преувеличен, защото "през този период средствата на практика няма да бъдат използвани нито от банката, нито от правителството".

Според ББР последиците от решението на служебния кабинет ще са няколко. То: 

• Ограничава възможностите на банката да извършва разплащания по инвестиционната програма на общините.
• Ограничава възможността на банката за подпомагане на държавата при прилагане на антикризисни мерки във връзка с нарушена верига на доставки, повишение на цените на горивата и затрудненията в различни сектори като транспорт, земеделие и т.н.
• Поставя под риск текущите финансирания от международни институции и ограничава възможността на банката да привлича средства и да управлява програми от международни финансови институции.
• Поставя под риск спасените 246.6 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, предоставени на Българската банка за развитие за управление директно от Европейската комисия. Средствата са за обновяване на многофамилни жилищни сгради.
• Поставя под риск бъдещо предоставяне на средства по директни програми на ЕК. Текуща такава програма предоставя на бизнеса до 1.2 млрд. евро при намалени изисквания за самоучастие или обезпечение в партньорство с търговски банки.
• Ограничава възможността ББР да изпълнява своите ангажименти по националната програма за енергийна ефективност на жилищните сгради.

*Публикацията е обновена в 15:59 ч. с позицията на Българската банка за развитие.