Непрекъснатото хвърляне на съмнения в обществото в коректността на данните за бюджета на държавата и за критериите за еврозоната дестабилизира България. Това алармира в интервю за бТВ в понеделник бившият подуправител на Българската народна банка (БНБ) и бивш служебен министър на финансите Калин Христов. Според него рушенето на доверието в числата е пагубно, а вместо в дебат по въпроса политиците са влезли в битка на футболни агитки.

"За съжаление, дискусията в българското общество по важни теми, каквито са фискалната политика и еврозоната, е паднала на ниво спор между футболни агитки, в който всеки си е дефинирал лозунгите, хвърлят бомбички помежду си, влизат в мелета и фактически не се разбира какво е състоянието на публичните финанси, както и не се разбира каква е възможността България да влезе в еврозоната", заяви Христов пред бТВ. Според него е "много е дестабилизиращо да се съмняваме в данните".

Парите свършиха, време е да започнем да мислим 

По думите на финансиста е време политиците да "започнат да мислят" и да поставят пред обществото истинските проблеми. "В БНБ използвах често една карикатура. В нея се казва: Имаме голяма зала с хора със строги костюми. Влиза техният лидер и обявява: Дами и господа, свършихме парите, време е да започнем да мислим. Та, време е да започнем да мислим", каза Христов.

"Това с агитките вреди на всички. В други страни има практиката да се назначават панели от "мъдреци" – хора, които да бъдат арбитри в такиви ситуации. Трябва да може да се сложи край на този спор по професионален начин", добави финансистът.

От Нова година насам както управляващите от ГЕРБ-СДС, така и опозицията от ПП-ДБ не спряха да се замерят с некоректни данни и интерпретации за бюджета и еврозоната, за да печелят политическо надмощие. Като последица и двете страни тотално объркаха обществото, като най-лошото е, че опорочиха доверието в числата и във фискалната статистика на България, на която и обществото, и евроинституциите досега са разчитали.

Асен Василев от "Продължаваме промяната" например отказва да признае, че е завишил небалансирано и с дългосрочни последици социалните разходи, които не са по силите на бюджета на държавата при сегашната данъчна политика. А ГЕРБ-СДС отказват да признаят, че са имали роля в част от раздуването на разходите с гласуванията си в хаотичните парламенти в последните години. В опитите си да изобличи Василев партията на Бойко Борисов прибягва до най-катастрофичните статистики за бюджета и в същото време отказва да води разговора за социалните неравенства и твърде неравномерното разпределение на икономическите блага в обществото в момента.

Извън политическите битки данните за състоянието на публичните финанси показват чувствително влошаване и спешна необходимост от взимане на мерки за "стягане на коланите". В противен случай България не просто няма да влезе скоро в еврозоната, а може да се изправи пред румънски сценарий с дефицити от по 8-9% от БВП, което в условията на валутен борд според експертите би било драматично.

Според Калин Христов състоянието на публичните финанси е сериозно влошено и в този смисъл "парите са свършили".

Системните дефицити са погрешна посока 

"Трябва да е ясно, че политиката, която сме водили в последните години на постоянни дефицити, по същество е изчерпване на парите, ако трябва да опростим въпроса, защото ние исторически не сме имали такава политика в България от 1997 г. до 2020 г. Имахме политика на балансирани бюджети. Дефицити – само ако имаме дълбока икономическа криза, като много бързо след това отивахме към балансиран бюджет. Към 2020 г. след Covid ние тръгнахме в много нестабилна и много погрешна политика, която е на системни дефицити от 3%, което на практика води до постоянно задлъжняване. Тези системни дефицити се използваха предимно за социални разходи – основно пенсии и заплати, в което делът на социалните разходи нарасна с 4.5 процентни пункта от БВП от 2019 г. до 2024 г. Тоест ние структурно сме увеличили разходите за заплати, без да увеличим данъците. И за да останем в същите разходи от 40% от БВП, ние трябва да намалим някои разходи. Това ставаше чрез системно потискане на инвестициите", посочи Христов.

Той поясни, че има два типа данни за бюджета – на касова основа и на начислена основа. "Ако имате 1000 лв. приход и изхарчите 1000 лв., ще имате нулев бюджетен дефицит на касова основа. Но ако имате 1000 лв., изхарчили сте 1000 лв. и ми дължите на мен 500 лв., ще имате доста голям дефицит. България винаги е изнасяла данните за бюджета на касова основа, но за да придобиете реална представа за състоянието на публичните финанси, трябва да са ясни данните и на начислена основа", каза Христов.

По думите му исторически има големи разминавания между данните на касова и на начислена основа. "Например през 2009 г. имахме 0.9% дефицит на касова основа и 4.4% на начислена основа. Тогава имахме същите спорове – какво сме обещали, но не сме платили, върнали ли сме ДДС на фирмите или не. Има техники, с които можеш да спреш плащанията и да имаш по-нисък дефицит на касова основа, но това не облекчава дефицита на начислена", обясни експертът.

Обявените от министър Теменужка Петкова в петък данни, според които дефицитът за 2024 г. е 3% от БВП, са на касова основа. Но Европейската централна банка и Европейската комисия гледат данните на начислена основа, когато оценяват дали държавата е готова за еврото или пък дали срещу нея трябва да стартира процедура по свръхдефицит. Проблемът е, че данните на начислена основа се обявяват от Евростат с доста голямо закъснение. Към момента последните актуални данни са към деветмесечието на 2024 г. и показват около 4% дефицит на начислена основа на годишна база.

Дефицитът на начислена основа се изчислява от Министерството на финансите, след което се изпраща в НСИ за верификация и накрая се праща в Евростат, който прави проверка по цялата верига, заяви Калин Христов. Според него вероятността дефицитът за 2024 г. на начислена основа да влезе в ограничението от 3% "клони към нула".

Засега България не изпълнява критериите за еврото 

Калин Христов смята, че по наличните към момента данни България не изпълнява критериите за влизане в еврозоната и това прави разумно изчакването на внасяне на искане за извънреден конвергентен доклад.

Първо, България няма внесен бюджет за 2025 г., който евроинституциите да оценят, както и няма гаранция, че дефицитът за 2024 г. влиза в границата от 3%. Освен това не изпълнява инфлационния критерий на устойчива база, стана ясно от обясненията на Христов.

Според него именно по тази причина министър Теменужка Петкова се е коригирала за внасянето на искането за конвергентния доклад след срещата си с шефа на Еврогрупата Паскал Донахю, комисар Валдис Домбровскис и президента на ЕЦБ Кристин Лагард през януари. "На тях им трябват данни на здрава основа, за да направят оценката. Фискалният критерий, като всеки критерий за еврозоната, е да постигнеш критерия на устойчива база – не просто за един месец, както е за инфлацията, и не просто за една година, както е за бюджетния дефицит", каза Христов.

Той смята, че България не изпълнява инфлационния критерий на устойчива база.

"Ние от 2018 г. в нито един месец не сме постигали инфлационния критерий. Постигането на критерия в един месец не води до заключение на ЕЦБ, че изпълняваш инфлационния критерий на устойчива база. Хърватия от 2015 г. в продължение на 6 години, до есента на 2021 г., изпълняваше критерия за инфлацията всеки месец и накрая понеже глобалната инфлация тръгна нагоре и те точно когато трябваше да бъдат оценявани, им се вдигна инфлацията, и трябваше да се активира тази клауза за изключението. Ние сме в коренно различна посока. Ние исторически никога не сме изпълнявали критерия и вярваме, че ще го изпълним в един месец и ще бъдем оценени като изпълняващи критерия. Не работи така механизмът", смята Христов.

"Обикновено не искаш извънредни конвергентни доклади просто защото вярваш, че си изпълнил всичко, а правиш консултация с тези, които те оценяват. Те казват: Нашата предварителна оценка е, че не става. Не изпращай, защото е вредно и за теб, и за нас, и за всички. Ако ти откажат, е вредно за теб. Вредно е и за тях, защото те също носят отговорност, че са ти отказали. И пазарите смятат, че не знаеш какво правиш. Смятам, че на тази среща на г-жа Петкова в Брюксел практически са ѝ дали сигнал, че на този етап "не става" и тя не вярвам да си е измислила, че не трябва да подаваме заявка", каза Христов. 

Дефицитът не може да падне от 9% на 3% за една година 

Невъзможно е бюджетният дефицит да се свие от 9% от БВП на 3% от БВП за една година, смята още финансистът. "За дефицит от 9% не сме говорили от времето на Жан Виденов насам", припомни той.

"Очакван дефицит от 9% не може да бъде разрешен с подобряване на събираемостта. Тук трябва структурна промяна във фискалната политика. Това означава да се съкратят разходи и да се прегледа данъчната политика и да се прецени дали не трябва да се увеличават данъците, което би било силно негативно за икономиката. Да се свали дефицитът с 6 пункта в една година, не може да бъде направено. Дори да вземете Гърция в най-лошата ѝ година, с европейската помощ, те съкратиха бюджетния си дефицит с 5.5 процентни пункта", посочи финансистът.

Според него решението е оттук нататък да се спре с лозунгите и говоренето като футболни агитки и да се проведе дискусия за траекторията на консолидация на бюджета в следващите 3-4 години.