Развитието на железопътния транспорт в Европа е един от приоритетите на Европейския съюз. От 2023 г. се развива проект за свързване на всички европейски столици и граждани чрез високоскоростна железопътна мрежа. Бързата връзка между Берлин и Париж вече е факт и разстоянието от 1000 км се взима за около 8 часа.

Бързите влакове, които развиват скорост от 350 – 400 км/ч, не са утопия. Такива линии се появиха първо в Западна Европа – във Франция и Испания, но днес Китай има изградена най-дългата такава мрежа.

Именно един такъв проект за високоскоростна железница между австрийската столица Виена с турския мегаполис Истанбул беше представен в София от железопътния експерт д-р Людмил Иванов на дискусия в Българската търговско-промишлена палата.

Людмил Иванов представя проекта за високоскоростна жп линия Виена – Истанбул през България

Целта е разстоянието от около 1300 – 1400 км да се взима за под 6 часа. В момента има по 8 самолета дневно между Виена и Истанбул, като времето на полета е 2 часа и 20 минути. Между Будапеща и Истанбул има по 6 самолета дневно и полета е 2 часа и 15 минути, а между София и Истанбул всеки ден има по 4 полета на ден, като разстоянието се взима за около час и половина. Тук обаче не се слага времето за чакане и проверките, които трябва да минеш преди да се качиш на самолета.

За сравнение с лека кола тези разстояния отнемат съответно 16 часа, 15 часа и 5.30 часа, ако не чакаш дълго по границите. Всичко това показва, че ще има достатъчен трафик на пътници и товари за реализация на амбициозния проект, смята Людмил Иванов.

Идеята днес може да звучи футуристично, но след 30 години е възможно и да стане реалност, въпреки песимизма на някои от участниците във форума. Важното е темата да бъде отворена, каза Стоян Стоянов, бивш шеф на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ).

Два варианта

Два варианта за високоскоростно трасе между Виена и Истанбул представи Людмил Иванов. Единият е наречен южен през Сърбия, а другият е северен през Румъния. Разликата между двата маршрута е около 100 километра (по-дългият е през Сърбия).

Общото и в двата варианта е, че високоскоростната жп линия минава през България, но по различни трасета.

Маршрутът на южния вариант минава през Виена – Братислава – Будапеща – Нови сад – Белград – Ниш – София – Пловдив – Одрин и Истанбул. Трасето е с дължина от 1390 км и може да се вземе за около 6 часа при скорост на движението на влака от 400 км/ч.

Жп линията минава през 6 държави – Турция (210 км), България (340 км), Сърбия (450 км), Унгария (250 км), Словакия (90 км) и Австрия (50 км).

Най-трудният участък за изграждането ще бъде линията между Ниш и Драгоман, която минава през планински терен и не е ясно дали ще може да се проектират влакове за скорост от 400 км/ч. В този участък може да се търси някакъв компомисен вариант за по-ниска скорост, каза д-р Иванов.

Страната ни, както и Турция, модернизират това направление, но то няма да може да се използва, защото отговаря за влакове за движение със скорост от 160 км/ч и ще трябва да се строи изцяло ново, стана ясно по време на дискусията. Модернизиращото се трасе за 160 км/ч може да се използва както за пътници, така и за товари, докато новото трасе е подходящо единствено за пътници и куриерски пратки, които обикновено се превозват по въздух.

В момента Сърбия работи по изграждането на високоскоростна жп линия между Белград и Будапеща.

Маршрутът на северния вариант минава през Виена – Братислава – Будапеща – Тимишоара – Крайова – Плевен – Стара Загора – Одрин и Истанбул. Трасето е с дължина от 1290 км и може да се вземе за около 5.5 часа при скорост на движението на влака от 400 км/ч.

Жп линията отново минава през 6 държави – Турция (210 км), България (270 км), Сърбия (400 км), Унгария (270 км), Словакия (90 км) и Австрия (50 км).

Предимството на северния вариант през Румъния е, че ще се преминава само през държави част от Европейския съюз с изключение на Турция. Това означава, че няма да има забавяне на границата.

Недостатъкът е, че има участък, който преминава през сложен планински терен в Карпатите. Освен това ще трябва да се изгради и още един – четвърти мост над Дунав при Оряхово – Бекет или Свищов – Зимнич. В допълнение това жп направление не е сред приоритетите обекти на северната ни съседка, която развива линиите си от изток на запад, стана ясно от изказването на Раду Калин Молдован, съветник по икономическите въпроси на посолството на Румъния в София. Той обясни, че Румъния дава приоритет на свързването на Тимишоара на запад със Сърбия, както и направлението към пристанището в Констанца.

Румънският вариант е неосъществим, за северната ни съседка е важно развитието на Трансилвания и преминаването през столицата Букурещ, смята жп експерта инж. Васил Рангелов, зам.-председател на Научно-техническия съюз по транспорта.

Финансирането

Разчетите показват, че строителството на високоскоростна жп линия от 1300 – 1400 км, в зависимост от варианта, който бъде избран ще струва между 25 – 30 милиарда евро и ще отнеме около 30 години, каза Людмил Иванов. Само прединвестиционните проучвания ще отнемат поне десетина години, а самото строителство ще продължи десетилетие, допълни той.

За финансиране може да се разчита на европейските фондове, отдаване на концесия на отделни участъци, частни инвестиционни фондове, пенсионни фондове, както и на фондове по линия на НАТО, стана ясно по време на дискусията.

Китай също би имал интерес да инвестира в такъв проект, за да може техни стоки да достигнат по бързо до пазарите в Западна Европа. През последните 20 години Китай изгради около 48 000 км високоскоростна жп мрежа за 400 км/ч на територията на цялата страна. Плановете им са в следващите 5 – 7 години ще добавят поне още 10 000 км високоскоростни линии, каза Уан Чен Си, търговско и икономическо аташе в посолството на Китай в София.

Заместник-ръководителят на мисията на посолството на Австрия в София Антония Бийрбаумер си спомни как преди 10 години е пропътувала разстоянието между Виена и Истанбул с влак за 30 часа. В момента високоскоростните влакове в Австрия се движат със скорост до 250 км/ч. Тя приветства идеята за бърза жп връзка.