В навечерието на предстояща в сряда среща с екоминистъра заради прекомерно високи екотакси за оползотворяване на електронно оборудване производители на възобновяема енергия обясниха как това има негативен ефект върху цените на слънчевата енергия и реално бизнесът и домакинствата не могат да се възползват от този по принцип евтин ток.
Продуктовите такси, които заплаща бизнесът за соларни панели и за литиево-йонни батерии в България, са между два пъти до 90 пъти (за литиево-йонните батерии) по-високи спрямо тези в други държави членки на Европейския съюз. Това коментира председателят на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русинова на пресконференция.
Това увеличава стойността на инвестицията, увеличава себестойността и тези продуктови такси, заплащани от българския бизнес, пряко рефлектират върху стойността на електроенергията, коментира тя и изложи становището на организацията ѝ, че е наложително се намалят продуктовите такси и да има повече конкуренция между оползотворяващите организации.
Още по темата
В момента те се лицензират от еконимистерството, като изискванията за това са изключително тежки. От "Продължаваме промяната – Демократична България" вече внесоха в парламента законови предложения за облекчаване на режимите и увеличаване на конкуренцията, но те така и не влизат за обсъждане.
Бизнесът още миналата година поиска намесата на тогавашния екоминистър и намаляване на държавните продуктови такси, които се ползват за репер от частните оползотовряващи организации за определянето на техните по-ниски тарифи. Манол Генов обаче защити четирите организации, които ударно вдигнаха таксите си, обяснявайки, че нараснали много количествата електронни отпадъци, а тарифите не били променяни от години. Сегашният министър на околната среда и водите Юлиян Попов обаче даде знак, че е готов на промяна на модела на екотаксите. Какви са възможните варианти, четете в интервюто му за Mediapool.
Според Русинова продуктови такси за соларни панели и за батерии трябва да са съизмерими с тези в Румъния и Гърция, или поне да бъдат в рамките на средноевропейските цени.
Председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия Никола Газдов също коментира, че екотаксите в България административно оскъпяват слънчевия евтин ток.
В България плащаме около 460 евро на тон за рециклиране на соларни панели, докато в Румъния цената е около 118 евро, в Нидерландия – 65 евро, даде пример Газдов. Що се отнася до батериите, плащаме около 2800 евро на тон продуктова такса в България, в Румъния тя е около 200 до 300 евро на тон в зависимост от типа батерия, в Нидерландия за големите индустриални батерии не се плаща в момента продуктова такса, допълни той. Според него оборудването за фотоволтаични мощности и за системи за съхранение, за което се иска огромна продуктова такса още при вноса му, ще работи десетилетия напред и няма логика в началото да се събират тези суми.
Газдов цитира средните нива на подобни тарифи за Европа – от порядъка на 50 до 80 евро на тон за рециклиране на соларни панели и 300-500 евро на тон за рециклиране на системи за съхранение на енергия.
Председателят на управата на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев коментира, че проблемът с неяснотите около управлението на отпадъците вече дава сериозно отражение върху българската икономика и индустрия, както и върху българските потребители.
Според него трябва да се направи обективен анализ на разходите и ефективността на системата, да бъде възстановена конкуренцията при издаване на разрешения за нови организации по оползотворяване.
Държавните продуктови такси в България са от три до девет пъти по-високи от средните разходи за управление на електрическо и електронно оборудване в Европейския съюз води до по-големи разходи за българските потребители, отбеляза генералният секретар на сдружението на производителите на домакински електроуреди APPLIA България Габриела Чифличка.
Тя припомни миналогодишното предложение на организацията ѝ за временно намаляване на държавните продуктови такси с 10 пъти, докато не бъде извършен реален, задълбочен анализ на разходите, свързани с управлението на отпадъците и тяхното въздействие върху бизнеса и българските потребители. Така производители и вносители на електрическо и електронно оборудване ще имат възможността да изпълняват задълженията си по разширена отговорност на производителите на цени, които са сходни и съответстващи със средните разходи за управлението на отпадъците в останалите европейски страни, посочи Чифличка.
На пресконференцията бе засегнат и проблемът с въвеждането на депозитната система за пластмасови бутилки и метални кенове, което се забавя. Необходими са минимум 2 години, а за да постигнем първите цели за 90 процента разделно събиране на опаковките от напитки, срокът е 2029 г., каза изпълнителният директор на Съюза на пивоварите в България Ивана Радомирова.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3845825
В отговор на #3845836
В отговор на #3845836
В отговор на #3845825