"БСП – Обединена левица" и партия МЕЧ на Радостин Василев са сред първите, които яхнаха поредната вълна на недоволство от надценките, които хипермаркетите калкулират върху предлаганите стоки. Левите имат закалка в подобни кампании за таван на цените и надценки, каквито периодично подхващат с подобаващ шум, а впоследствие затихват без особен ефект.

За последно това се случи през 2022 г., докато бившата председателка на БСП Корнелия Нинова бе министър на икономиката в кабинета на Кирил Петков, а после и при служебните правителства на Румен Радев.

Комисията за защита на конкуренцията, която би трябвало да разкрива картели и да следи за спазването на правилата за конкуренция, така и не се намеси – очевидно, че не е открила нарушения.

Новото в настоящата ситуация е регионален тренд за "бойкот" на високите цени в магазините. Инициативата тръгна миналия месец от Хъватия и бързо обхвана съседни държави. Акцията в България за бойкот на хипермаркетите е насрочена за 13 февруари, а в Гърция – на 19-ти. 

10% таван на надценката

"БСП-Обединена левица", която е участва в правителството на тройната коалиция с ГЕРБ и ИТН, готви законови промени, с които да въведе таван на надценките на 70 храни от първа необходимост.

В авангарда на инициативата е Мая Манолова, която междувременно си прави кампания за омбудсман – пост, който заемаше допреди няколко години благодарение на ГЕРБ.

Мая Манолова, сн. БГНЕС

Преди месец Мая Манолова заплашваше, че тя и формацията ѝ "Изправи се. БГ" ще напуснат "БСП-Обединена левица", ако участва в правителство с мандата на ГЕРБ. Впоследствие явно е размислила.

Манолова смята, че парламентът трябва да приема нов Закон за пределните надценки на основните хранителни продукти.

"Искаме да задължим по 1 продукт със стандартни показатели да се предлага само с 10% надценка. Ако законът не се изпълнява, санкциите да са процент от оборота", каза тя.

От думите ѝ стана ясно, че това изискване ще важи само за големи хипермаркети със значителни обороти:

"Ограниченията ще важат за търговски обекти с годишен оборот над 10 млн. лв., а санкциите за неспазване на ограниченията да могат да достигат до 3% от оборота".

Лидерът на МЕЧ Радостин Василев обяви, че депутатите от партията му биха подкрепили предложението на БСП-ОЛ.

"Такъв подобен закон има в Унгария. За малката потребителска кошница там има таван на цените. Ние бихме го подкрепили и бихме дали идеи, защото и ние подготвяме нещо такова", каза той.

Междувременно бе обявено, че в четвъртък, 13 февруари ще се проведе първият ден на "бойкот срещу супермаркетите" в България. Зад инициативата стои близкото до Манолова движение "Системата ни убива", както и Федерация на потребителите в България, Обединени пенсионерски съюзи.

В призива си към гражданите те се мотивират с опит, който твърдят, че е приложен в Хърватия.

"Ето какво решение взе след бойкота в Хърватия хърватското правителство: Най-високото ниво на цените на дребно за слънчогледовото олио е 1.72 евро за литър, прясно мляко с 2.8% масленост – 1.03 евро/литър, захар – 1.33 евро/кг., брашно – 0.80 евро/кг., свинска кайма – 4.11 евро/кг., пиле – 3.32 евро/кг., кисело мляко – 0.49 евро за кофичка, ориз – 2.29 евро/кг., 10 яйца – 2.45 евро, свински врат без кост – 5.49 евро/кг. и т.н", пише в призива.

Проверка на Mediapool обаче установи, че Хърватия е приела тези тавани на цените още през септември 2023 г., т.е. преди влизането на страната в еврозоната.

Бизнесът: Бойкотът означава по-малко продажби, а и вероятно съкращения

"Бойкот спрямо който и да е бизнес означава на първо място бойкот на заетите в този бизнес. Намаление на продажбите може да доведе до съкращения или намаляване на часовете за работа на служителите, много от които разчитат на работата си, за да поддържат семействата и стандарта си на живот", коментира пред Mediapool мениджър в голяма търговска верига.

Сн. Pixabay

Самото Сдружение за модерна търговия, което обединява всички големи търговски вериги за храни, също многократно е коментирало идеите за тавани на надценки и цени и ги свързва директно с комунистическия режим.

"В Република България, държавно регулиране на цените на хранителните продукти е прилагано като останка от плановото стопанство на комунистическата държава през продължителен период, като не успява да реши и дори задълбочава редица проблеми на пазара. През 1990 г. 2/3 от цените на дребно са контролирани от държавата, като въпреки това годишната инфлация е 64%. През следващите години се провеждат няколко вълни на либерализация, но регулиране на цени на храни от страна на държавата се прилага чак до 1997 г., като през април 1997 г. теглото на контролираните цени в потребителската кошница е 52%. Деветдесетте години с прилаганите през тях антипазарни мерки са период на инфлация (достигаща хиперинфлация) и периодично повтарящи се кризи ("Луканова зима", купонна система, "Зърнена криза"). Либерализацията, включваща премахването на ценовия контрол, води до разрешаване на проблемите на пазара и нормализация", коментираха оттам.

Челен опит: Абсурдни идеи за намеса на държавата

Намесата на държавата на пазара и то в условията на пазарна икономика, не носи резултати, показа практиката в последните години. Така например, след като проверка на Mediapool през февруари 2023 г. установи, че към онзи момент цените на някои храни са надминали тези в Люксембург, тогавашното служебно правителство на Румен Радев лансира редица популистки мерки, които не доведоха до реални резултати.

Предложен бе законопроект с таван на надценката за 17 основни продукта, в който, подобно на идеите на Манолова, надценката трябваше да не надвишава 10 на сто. Продуктите трябваше да бъдат закичени и със специални стикери, за да ги разпознават потребителите. 

Дори бе разписано, че фиксираната надценка ще важи 6 месеца и ще се изисква само от търговци с оборот в предходната календарна година над 30 млн. лв., които предлагат храни на дребно. Те трябваше да определят поне по един продукт от всеки вид храни от списъка към закона, и неговата надценка да е максимум 10 процента над цената на доставчика.

Този закон така и не стигна до пленарна зала, но пък служебните министри на Гълъб Донев надълго и нашироко разсъждаваха как ще доведат евтините цени. Други успяха да съчетаят конюнктурно противоположни интереси – така например тогавашният служебен земеделски министър Явор Гечев хем се бореше за по-скъпо зърно, хем за по-евтино сирене. 

Изненадващо, в края на април миналата година, по инициатива на ДПС бе приет таван от 15% за надценката на хляба до края на 2024 г. Този януари, когато цената на хляба "хвръкна" след връщането на ДДС на 20 на сто, Mediapool провери как е проработила тази регулация.

Оказа се, че законодателят е приел тази норма да важи само до края на 2024 г. С други дими, била е само оправдание да се удължи с още 6 месеца нулевият ДДС за хляба.

Друга стъпка бе създаването на специален сайт, в който всяка седмица гражданите да следят цените на храните и то не само у нас, но и в държави членки на ЕС. Проверка на Mediapool показа, че сайтът дори и в момента функционира, но въпросът е: и какво от това?

По-рано, докато беше икономически министър, Корнелия Нинова показваше на гражданите цените от прозорците на ведомството ѝ. Там бяха закачени няколко телевизора, така че минувачите да виждат седмичното движение на цените, включително на стоки като плодовата ракия. 

Освен това Корнелия Нинова беше обещала да изкара прекупвачите и гражданите да купуват дърва за огрев директно от горските стопанства на ниски цени. Добре звучаща на думи, инициативата никога не се реализира, защото именно прекупвачите докарват дървата до домовете на гражданите. Всичко това не попречи на Нинова да се зарече, че така ще е,"докато сме на власт". 

А по време на ротационното правителство на Николай Денков с министър на икономиката Богдан Богданов, стартира кампания "Достъпно за вас". Тя трябваше да гарантира достъпно ниски цени за 9 основни групи храни.

Разликата е, че чрез тази мярка държавата не се намесваше директно в пазарната икономика, а хипермаркетите на доброволен принцип решаваха дали да я приложат. В крайна сметка инициативата бе прекратена от Комисията за защита на конкуренцията. 

В становището до министерството тя посочи, че "включването в инициативата на търговци на дребно на хранителни стоки ще доведе до ограничаване на ценовата конкуренция между тези търговци". Освен това КЗК обяви, че инициативата предполага нарушаване на конституционния принцип на свободна стопанска инициатива. Според регулатора възможна мярка за справяне с ръста на цените би била например "предоставяне на индивидуални пакети хранителни продукти и осигуряване на топъл обяд".

Големият длъжник – КЗК

Юлия Ненкова, председател на КЗК от 2016 година до днес.

Всъщност, вместо да предлага "топъл обяд" на бедните потребители Комисията за защита на конкуренцията е големият длъжник на българското общество. Въпреки периодичните сигнали и съмнения в последните години за съглашения на пазара на слънчоглед и на олио, както и на млечни стоки и други храни от първа необходимост, комисията освен да заяви, че започва проверки, не стигна до картели.