Силно затягане на контрола върху сектора на бързите кредити и затваряне на сегашните проблемни "вратички" в закона готвят депутатите от "Прогресивна България". Те почти са пренаписали първоначалния проект на икономическото министерство на нов Закон за потребителския кредит, стана ясно от брифинг в петък на шефовете на бюджетната и икономическата комисия Константин Проданов и Стефан Белчев, както и на депутата Здравко Марков.

На този етап не е ясно как ще реагира браншът на промяната на "правилата на играта", но за да се предотврати опцията част от най-рисковите клиенти да се прехвърлят от легалния бизнес към лихварите, депутатите ще обмислят и връщането на лихварството в списъка на престъпленията в Наказателния кодекс. Предложение в тази посока са внесли и депутатите от ГЕРБ. Изненадващо, лихварството отпадна като престъпление през март 2024 г. след тълкувателно решение на Върховния касационен съд.

Още по темата

Лихварството вече не е престъпление в България

19.03.2024 18:40

Таванът на цената на кредитите от две минимални заплати до 100 000 евро остава със сегашната формула – петкратният размер на законната лихва (в момента 52% на година). Изключение се въвежда само за малките заеми (до две минимални работни заплати, тоест до 1240 eвро към момента) и със срок на изплащане под една година. При тях ще има нов таван, който ще зависи от срока на изплащане, но след 12-я месец няма да е по-висок от действащия таван (петкратния размер на законната лихва), обясни Проданов.

Въпреки че на теория таванът на цената на най-малките заеми се увеличава, на практика в много случаи той реално ще намалее, защото сега действащият таван е "илюзорен" и не се спазва заради масовото включване на незаконни добавки в цената, стана ясно от думите на Проданов.

Специално за кредитите под 200 евро, които са изключени от приложимата евродиректива, ще се предвиди облекчен ред за отпускане. Ще бъде забранено обаче раздробяването на заемите (например няма да може заем от 1000 евро да се накъса на 5 по 200 евро), за да няма заобикаляне на закона. Същото важи и за т. нар. кредитни линии, заеми тип овърдрафт, чрез които масово се заобикалят забраните в Румъния.

Ще има и текстове срещу сегашната масова практика цената на кредита да се завишава драстично с допълнителни услуги като предоставяне на поръчител, експресно отпускане на кредита и т. н., обясни още Проданов.

Още по темата

Нов закон на кабинета "Радев" отмени ключови защити при бързите кредити

10.09.2026 07:38 Цветелина Соколова

В закона ще се върне забраната неустойката при просрочие да не надвижава законната лихва.

Въвежда се и дефиниция за това кога кредитът става предсрочно изискуем с цел клиентите да не се вкарват в дългова спирала. Записът на заповед се забранява за заемите до 5000 евро.

Въвежда се и специална забрана непълнолетни да теглят потребителски кредити. Оказва се, че има и такава практика в сектора, ако клиентът е младеж на 14 години или по-голям и има лична карта.

Оценката на кредитоспособността на клиентите вече императивно задължение на фирмите, каза още Проданов. В момента масово се правят фиктивни проверки на кредитния статус на хората, заеми се отпускат "за минути" и то на хора, които не могат да ги върнат. Занапред ако фирмата не може да докаже, че е направила обстойна оценка на кредитоспособността, сключеният договор ще може да бъде обявен за нищожен от съда и клиентът ще дължи само отпуснатата главница.

За да правят оценката, фирмите няма да имат директен достъп до регистъра на НАП REGIX, както настояват представителите на бранша, но ще се въведе бърза електронна услуга. Идеята е клиентът, който кандидатства за бърз кредит, да заяви пред НАП с ПИК или електронен подпис, че желае изготвяне на справка за доходите и заетостта му, а тя ще отива по служебен път директно до фирмата за бързи пари. Така браншът ще има сигурни данни за заплатата на кандидатите за кредит, без обаче да разполага с достъп до пълната база данни на НАП за заетостта и доходите на всички български граждани, обясни Стефан Белчев.

Фирмите ще получат и достъп до Регистъра на хазартно уязвимите лица на НАП, но присъствието в списъка няма да води до автоматична забрана за отпускане на кредит на тези хора, защото те могат да имат нужда от пари за други цели – например за медицинско лечение.

Ключова промяна е, че фирми, които нарушават закона, вече ще излизат от пазара. В момента дори много от най-големите компании на пазара масово прилагат незаконни добавки към цената на заемите, но въпреки това не губят регистрацията си. Занапред неравноправните клаузи в договорите за бърз кредит, установени с влезли в сила съдебни решения, ще влизат в регистър на Комисията за защита на потребителите и ще се превръщат в основание за санкции. При три или повече санкции ще се смята, че дружеството системно нарушава закона. В такъв случай КЗП ще уведомява Българската народна банка да отнеме регистрацията на фирмата и тя да спре да отпуска бързи заеми.

Забранява се т. нар. франчайз, тоест компаниите за бързи кредити няма да могат да преотстъпват регистрацията си на нерегистрирани "гаражни" фирми, обяви Здравко Марков от ПБ. Силно се завишават изискванията за капитал на фирмите – от 500 000 евро на 2 млн. евро, което означава, че много от по-малките ще отпаднат от пазара.

Лица, които са осъждани за умишлени престъпления, няма да могат да работят във фирми за бързи кредити.

От 20 ч. вечерта до 8 ч. сутринта се забранява "колекторският тормоз" на гражданите, каза още Здравко Марков.

Бързи кредити няма да могат да се отпускат в тъмната част на денонощието с цел превенция на ползването на парите за игра на хазарт, предвиждат още промените на "Прогресивна България".