Правителството ще забави ударното приемане на законите за овладяване на високите цени. След среща на премиера Румен Радев със Сдружението за модерна търговия, обединяващо големите хипермаркети, със земеделски производители и синдикати в четвъртък бе обявено, че е взето решение за 1 седмица отсрочка, през която ще се извърши "калибриране" на мерките.

Отсрочката реално обаче ще е поне 2 седмици, защото договорената една седмица се добавя към законовия седемдневен срок, който тече между двете четения на законите в пленарната зала. Отсрочката се отнася както за приетите промени в Закона за защита на конкуренцията, така и за тези в Закона за защита на потребителите.

Тези два закона, както и този за съдебната власт, бяха първите, внесени от кабинета на Румен Радев след встъпването му в длъжност на 8 май. И трите проекта бяха подкарани в спешен порядък от парламента и вече са приети на първо четене.

Взето бе решение за "калибриране на мерките"

"Посоката бе подкрепена от бизнеса, за да се калибрират самите мерки", каза в МС вицепремиерът Александър Пулев.

По думите му всички са на мение, че трябва да има справедливи цени и повече български стоки в магазините.

"Правителството ще работи за дългосрочна визия, защото българското земеделие е в абсолютен колапс", каза още Пулев.

От думите на вицепремиера  стана ясно, че и Българската банка за развитие ще разработи инструмент за преференциални кредити за българските земеделски производители. Преди броени дни стана ясно, че ББР се прехвърля от Министерство на финансите към Министерство на икономиката, за което отговаря Пулев.

На срещата били докладвани надценки от порядъка на 65 до 95 процента, докато нормалната практика била да са не повече от 20 – 35 процента.

Димитър Зоров поиска таван на надценките

Шефът на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров настоя за мерки за таван на надценките.

"Ние искаме за кратък период от време, което да затвори ножицата на високите надценки. Търговските вериги да се насочат към практиките, които прилагат техните компании майки в Европа, за общи надценки до 35 процента", посочи той.

Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация смята, че се наблюдава "пазарен дефект" при ценообразуването, водещ до голяма асиметрия при ценообразуването. Държавата иска да изсветли целия процес.

Радев обеща да няма държавна намеса на пазара
 

Държавата няма да се меси на пазара с указване на цени и условия, ние сме в условията на свободна пазарна икономика, но държавата е длъжна да гарантира ясни регулации и контролни механизми, заяви премиерът Румен Радев в началото на срещата.

Той отбеляза, че са необходими ясни отношения между всички в тази верига, производител – търговец -потребител.

Радев за пореден път смеси две различни теми – кризата и по отношение на цените, и на местно земеделско производство.

"Ние като нормална демократична европейска държава трябва да имаме тези силни механизми. Ясно е, че каквото и да правим, стабилността на цените и наличието на свежи продукти на масата зависи от това дали ще имаме силно българско производство. Докладите от КЗК и от МЗХ са силно тревожни. Ако продължаваме с този темп да намаляваме родното производство на мляко, месо и пресни плодове и зеленчуци, въпрос на време е те да изчезнат напълно от българската трапеза, това е голям проблем", каза още Радев.

Подобно послание за потенциално изчезване на българската продукция Радев направи и преди седмица по време на първото си заседание на МС.