България изпрати искане за получаване на 900 милиона евро по четвъртото плащане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) до Европейската комисия на 2 април 2026 г. Реално обаче ще може да получи в най-добрия случай около половината от средствата. Това стана ясно от съвместния брифинг на вицепремиерите по еврофондовете Мария Недина и по правосъдие и вътрешен ред Андрей Янкулов и министъра на финансите Георги Клисурски.

Преди дни финансовият министър каза, че максимално може да загубим 800 млн. евро, но правителството прави всичко възможно да получим повече пари. 

Най-голямото орязване на средства по четвъртото плащане ще е заради водната реформа, която България обещава да направи от 2007 г., но все не се случва. Неприетият Закона за ВиК, който мина на първо четене през парламента през октомври 2025 г. и заседна там, ще ни струва максимално 437 милиона евро, каза вицепремиерът Недина. 

Част от парите ще бъдат задържани и заради липсата на преструктуриране на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Правителството на Росен Желязков беше поело този ангажимент пред Брюксел с изваждането на държавните мини и ТЕЦ "Марица Изток 2" от холдинга, но отиващото си 51-о Народно събрание забрани това. Най-парадоксалното беше, че дори ГЕРБ гласуваха срещу това, което техните министри бяха договорили с ЕС.  Колко ще струва това Недина не посочи, защото е преходна мярка, която окончателно трябва да бъде изпълнена по петото – последно плащане в размер на 1.5 млрд. евро.

Към сигурната загуба от 437 млн. евро заради ВиК, трябва да се добавят и 143 млн. евро, получени по третото плащане заради реформата с Антикорупционна комисия, която обаче вече е закрита и тези пари ще трябва да възстановим и ще бъдат удържани сега. Така със сигурност от четвъртото плащане отпадат общо 580 млн. евро, според представеното от министрите.

Максимално очакваните от заявените 900 млн. евро са около 400 млн. евро до края на месец юни, минималната сума е около 100 млн. евро, показват сметките.

"Правителството ще положи всички усилия България да получи максимален размер от средствата", каза финансовият министър Георги Клисурски, без да посочи цифра.

Близо 4 млрд. евро трябва да са разплатени до края на август

Правителството има тежката задача да разплати близо 4 милиарда евро по Плана за възстановяване и устойчивост до края на август – крайният срок за изпълнение, посочи финансовият министър.

Безвъзмездните средства по ПВУ за България са над 6.1 милиарда евро, като от тях до днес реално са изплатени 2.3 млрд. евро, показва справка в системата за еврофондовете ИСУН 2020.

Това са над 2500 инвестиции в сектори като инфраструктура, здравеопазване, образование, социални дейности, посочи Недина. Тя съобщи, че проблемът с проектирането на хангарите за медицинските хеликоптери е решен и те ще бъдат готови до края на годината. Това е един от рисковите проекти, след като в началото на годината стана ясно, че не е проектиран нито един от хангарите.

От всичките 25 етапи и цели по четвъртото плащане правителството отчита пред Брюксел, че е изпълнило всичките, поне според данните в ИСУН 2020.  Днес обаче вицепремерът по еврофондовете призна, че Европейската комисия приема за изпълнени само 15 етапи и цели. Други 7 са на финалния етап от преговорите с ЕК, а две няма да бъдат зачетени за изпълнени – ВиК и БЕХ.

Нещо повече, Недина предпреди, че ще се наложи дори да връщаме вече получени пари по ПВУ, които сме изразходвали. Става въпрос за получените 143 милиона евро за Антикорупционната комисия по третото плащане. Тя зопочна работа, но в последствие беше закрита.

"Тъй като занапред Европейската комисия наложи правилото пари срещу реформи, ако България не направи антикорупционната реформа, това ще означава за нас нови загуби на европейски средства по оперативните програми от следващия програмен период 2028 – 2034 г.", предупреди вицепремиерът по еврофондовете.

Антикорупционната реформа

България има замразени 215 млн. евро от второто плащане и още 152 млн. евро от третото плащане заради неизпълнение на антикорупционната реформа и независимото разследване на главния прокурор. За да не бъдат загубени тези пари, трябва да бъдат приети два закона от новото Народно събрание – единият до 4 май, а другият до 22 юни, обясни Недина.

Това е причината служебното правителство да публикува преди дни за обществено обсъждане два ключови законопроекта, които към момента ни струват общо 410 млн. евро от второто и третото плащане (замразени 367 млн. евро и платени, които трябва да върнем – 143 млн. евро).

Единият е законопроектът за възстановяване на закритата антикорупционна комисия, а другият – за подобряване на механизма за независимо разследване на главния прокурор, каза вицепремиерът и министър на правосъдието Андрей Янкулов. 

Предложението, което е съгласувано с Брюксел, е новата антикорупционна комисия да е от петима членове. Трима от тях ще се избират от бранша – по един от общото събрание на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет. Останалит двама ще се предлагат от парламента и от президента. Председателят на комисията ще се избира на ротационен принцип чрез жребий със срок от 1 година.

С предложения законопроект се прави опит да бъде гарантирана политическата независимост на комисията чрез начина на формиране на състава, и политическите органи с право да номинират членове да са малцинство, смята Андрей Янкулов.

Относно подобряване на механизма за независимо разследване на главния прокурор предложенето е да има наблюдател на спецпрокурора, който разследва главния прокурор за извършени престъпления. Контролиращият ще се избира от съдиите от наказателната колегия на ВКС, каза Андрей Янкулов.

В допълнение се създава и механизъм за автоматичен контрол на прекратените или спрени дела за корупция от прокуратурата, посочи правосъдният министър. Той уточни, че това ще става без да е необходимо съдът да бъде сезиран за това, както е в момента.

"Най-важното е да има чуваемост и в парламента, за да започнат да се случват нещата по линия на борбата с корупцията и ефективното разследване на престъпленията в България. Това са дефицити, които не трябва да бъдат преодолени само, за да получим някое плащане от Европейския съюз, а и за нас като общество, за да вървим напред", заяви Андрей Янкулов. Той призова парламента да припознае законопроектите и да ги гласува в срок.

Това обаче е малко вероятно да се случи и може да се каже, че България ще трябва да отпише тези 410 млн. евро замразени и получени пари.

Финалното плащане за 1.5 млрд. евро

Министрите не посочиха кога ще изпратят последното, финално, пето плащане за 1.5 милиарда евро до Европейската комисия. По план това трябва да се случи най-късно до края на юни, като парите трябва да ги получим до края на 2026 г.

За целта България трябва да изпълни общо 56 етапа и цели по петото плащане, от които към момента е изпълнила нула, сочат данните в ИСУН 2020. 

Освен преструктурирането на БЕХ, трябва да се приеме и законопроект за измененето на климата, който цели намаляване на парниковите газове, но той систематично е блокиран от различни политически партии с цел запазване на статуквото при държавните ТЕЦ и мини. Политическата игра е същата като с реформата в БЕХ.

Всички европейски средства, които ще пристигнат до края на годината, са от голямо значение, за да финансираме смислените инвестиции, да развием икономиката и да подобрим качеството на живот на хората, каза финансовият министър Георги Клисурски. Той допълни, че ако страната направи всички заложени инвестиции, България ще има икономика от следващо поколение.