Блокът на семейство Иванови е един от одобрените за саниране с 20% самоучастие по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) през август 2024 г. Но в началото на 2025 г. се появи "шум в системата". Докато вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев (ГЕРБ) и регионалният министър Иван Иванов (БСП) обясняват, че няма да има платено саниране, заместник-регионалният министър Дора Янкова (БСП) ги оборва – хората трябва да си платят. И семейство Иванови внася около 10 000 лв. през юни 2025 г. по посочената сметка. Техният блок е един от одобрените 282 жилищни сгради с 45 000 апартамента, в които живеят около 100 000 души. Колко семейства са внесли 20% самоучастие, никой не казва. Но към онзи момент това не е най-важното. Всички се надяват дългочаканото саниране да започне. Общината е избрала фирмите и чака държавата да даде зелена светлина.

И докато у Иванови вече има съмнения дали това ще се случи през 2026 г. заради предстоящите предсрочни парламентарни избори, Драгомирови са доволни. Техният блок е саниран през 2025 г. Те обаче са се класирали по първата фаза на програмата по ПВУ – санирането за тях е изцяло безплатно.

Общо близо 90 блока трябва да бъдат обновени до юни 2026 г. В студените януарски дни на тази година Драгомирови усещат и ефекта на енергийната ефективност. "Разликата е огромна отпреди. В едната стая въобще не пускам климатик. Много е топло", хвали се пред Mediapool Маргарита Драгомирова, която след два месеца става на 80 години. Нейният блок е строен през 60-те години на ХХ век.

Обновен блок по програмата за енергийна ефективност в Тутракан Сн. БГНЕС

Изпълнителите на строителните дейности обаче чакат финалните плащания. "Чува ли се кога ще ни платят?" – пита собственик на строителна компания, спечелила изпълнението на редица проекти, не само с европейско финансиране, но и по общинската инвестиционната програма, финансирана с държавни пари, с който Mediapool разговаря. "Програмата е хубава, но плащанията се бавят. Затънал съм в кредити към банки, за да мога да работя. Ако не се издължат, спирам", казва той, но не иска да бъде цитиран. Получил е част от парите – веднъж на 23 декември и втори път на 30 декември 2025 г.

Спасителната акция на ПВУ

Ден преди настъпването на новата година, Европейската комисия преведе на България близо 1.5 милиарда евро по третото плащане по ПВУ и замрази 152 млн. евро заради неслучващата се антикорупционната реформа. По второто плащане ситуацията беше същата – получени бяха 438 млн. евро и задържани 215 млн. евро – пак поради същата причина. Пари по ПВУ не бяха идвали от края на 2022 г., когато пристигна първото плащане от 1.3 млрд. евро.

Замразяването на тези стотици милиони заради провалената антикорупционна реформа е проблем, но той можеше да бъде още по-голям, като се има предвид, че в началото на 2025 г. ситуацията изглеждаше неспасяема и въобще не беше ясно на какви средства по програмата може да разчита България.

Екипът на вицепремиера в оставка Томислав Дончев успя да предоговори на два пъти ПВУ. Реформите, които сегашното управляващо мнозинство не желаеше или не можеше да направи, бяха изтеглени за крайната фаза на плана. Други, като либерализирането на пазара на ток за домакинствата, направо отпаднаха – поне засега.

От първоначално заявените проекти правителството извади 8 на обща стойност около 500 млн. евро, по които нищо не беше пипнато 3 години и нямаше как да бъдат изпълнени. 

Кабинетът в оставка успя да договори инструмента RePowerEU, по който дойдоха допълнително 479 млн. евро. България беше последната в ЕС, която се "класира" за RePowerEU, заради желанието ѝ да "спасява" въглищните централи. 

Намалени бяха броя на плащанията – от 9 на 5, защото нямаше време, и най-важното – всички останали мерки по второто и третото плащане бяха изпълнени, с едно изключение – антикорупционните.

Равносметката към днешна дата изглежда така: България е получила над половината от парите – около 3.2 милиарда евро от общо 6.17 милиарда евро.

Борбата с корупцията ни струва скъпо

Спасяването на 367 млн. евро, задържани по второто и третото плащане заради антикорупционните мерки, изглежда мисия невъзможна. Сроковете за предоговаряне и изпълнение изтичат съответно на 3 май за задържаните 215 млн. евро по второто плащане и на 22 юни 2026 г. за задържаните 152 млн. евро по третото.

"Правителството (на Росен Желязков бел. ред.) предприе необходимите стъпки за стартиране на диалога със службите на ЕК. Подадената в края на месец декември оставка обаче лиши кабинета от необходимата политическа легитимност за приключване на преговорите по тази толкова важна за страната ни етапна цел (структурата и правомощията на антикорупционната комисия). Все пак има достатъчно време за целта, като очакваме това да е една от приоритетните задачи на следващия кабинет", се казва в отговора от екипа на вицепремиера Томислав Дончев до Mediapool.

Атанас Пеканов, вицепремиер по еврофондовете в служебните правителства на президента Румен Радев, при когото беше получено първото плащане от 1.3 млрд. евро, обаче не е оптимист за спасяването на парите. "Изпълнението на антикорупционните мерки изглежда обречено на фона на политическата ситуация у нас", коментира пред Mediapool Пеканов.

На първо четене правната комисия в парламента закри КПК Сн.БГНЕС

Последният развой на събитията изглежда потвърждава прогнозата му. През изминалата година Комисията за противодействие на корупцията (КПК), която от създаването си произвежда предимно скандали, ту оставаше, ту се закриваше. Тази седмицата ГЕРБ внесе законопроект в парламента за закриването ѝ, който мина на първо четене през ресорната правна комисия. Предложението припокрива законопроекта на лидера на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски от лятото. Общото между тях е предложението част от функциите на КПК – като регистъра на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности и конфликта на интереси – да бъдат поети от Сметната палата.

Разликата между двете предложения е към кой орган да се прехвърлят правомощията за противодействие на корупцията. ГЕРБ предлага да се дадат на ГДБОП, докато Пеевски – на ДАНС.

"Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) също няма единно мнение за КПК. "Демократична България" е за закриване на комисията, докато ПП е против. Единодушни са само по въпроса, че шефът на комисията Антон Славчев, спряган за изпълнител на поръчки на Делян Пеевски, трябва да бъде отстранен от поста. 

Разнобой между политическите сили има и относно законодателното уреждане на въпроса, свързан с разследването на главния прокурор, който за ЕК остава нерешен.

В оставащите седмици от работата на този парламент преди предсрочните избори, едва ли ще се намери решение на съществуващите дълбоки противоречия.

Така смело може да се прогнозира, че борбата с корупцията – или по-точно нейната липса – ще ни струва скъпо. На този етап – 367 млн. евро. Сметката обаче може и да набъбне, ако ЕК прецени, че има ефект върху последните две плащания.

Две плащания за 2.5 млрд. евро

А парите по тях не са никак малко. По четвърто и пето плащане за България са предвидени общо 2.5 млрд. евро. За целта трябва да бъдат изпълнени 81 мерки и цели, като към момента е финализирана само една, сочат данните в системата за еврофондовете ИСУН 2020.

Единствената изпълнена мярка е влизането в сила на правните актове, свързани с електронното правосъдие по административни дела.

Ако погледнете ИСУН 2020, всички останали мерки и цели са оцветени в червено. Това обаче е само привидно. Голяма част от тях са инвестиционни и изпълнението им е в ход, като по някои има съществен напредък и са пред приключване, казват от кабинета на Томислав Дончев.

По четвъртото плащане България има да изпълни още 24 етапи и цели, за да получи 900 млн. евро. По график това трябваше да се случи до края на миналата година, но има забавяне.

"Към настоящия момент има значителен напредък в изпълнението на ключовите етапи и целите, включени в графика за четвъртото плащане. По част от етапите процесът по докладване на изпълнението и неформално съгласуване със службите на ЕК е приключен, а останалите са в последна фаза на изпълнение и техническо докладване", посочват от кабинета на Томислав Дончев. Оттам допълват, че е важно да има приемственост на усилията, положени досега от правителството, за да може страната да се вмести в рамките на "предизвикателните срокове".

Вицепремиерът и министър на транспорта в оставка Гроздан Караджов обаче е обезпокоен от липсата на държавен бюджет, защото това блокира изпълнението на големите инфраструктурни проекти. "Всяка сутрин се боря с това къде и кои фирми са казали, че повече няма да работят", каза Гроздан Караджов пред дни. Причината е в закъснелите плащания към изпълнителите, които имат да получават пари от третото тримесечие на 2024 г. насам.

Най-голямото предизвикателство са реформите и законите

Приемането на необходимите закони за осъществяване на реформи, които се точат вече двайсетина години и все не се случват, е най-голямото предизвикателство за изпълнението на целите по оставащите две плащания. Те са отговорност на политиците и депутатите от Народното събрание, които през следващите месеци ще са заети с избори.

Един от най-тежките, по който няма политическо съгласие, е Законът за ВиК. Този исторически законопроект, който обещаваме пред ЕК да приемем от близо две десетилетия, през октомври мина на първо четене в Народното събрание и оттогава всичко замря. Основната причина е въвеждането на такса водомер, макар в него да има още доста спорни моменти, като например силовото окрупняване на сектора, което не даде желаните резултати. 

Първият влак на "Шкода" с пари по ПВУ вече е готов и през 2026 г. ще се движи по българските релси Сн.МТС

И ако законопроектът за ВиК отлежава в парламента поради липсата на консенсус, то Законът за обществения транспорт все още не е внесен. Той беше подготвен от екипа на Гроздан Караджов и публикуван за обществено обсъждане в края на миналата година. "Така на бюрото на следващия министър на транспорта ще го чака готов законопроект", каза Гроздан Караджов пред Mediapool. Той смята, че не е нужно да се внася закон в един отиващ си парламент.

Караджов обаче ще се опита да финализира договорите за пътническите жп превози. В края на 2025 г. бяха избарни два оператора за следващите 15 години – "БДЖ Пътнически превози" и "Ивкони Експрес". И макар да се прави опит за либерализирането на пазара, на практика държавният оператор остава монополист, след като спечели 75% от линиите. Това безспорно вещае трудни преговори с ЕК, които вече са в ход. Брюксел трябва да одобри проведената процедура преди подписването на договорите с БДЖ и "Ивкони Експрес". Задачата не изглежда никак лесна, след като от "ПИМК Рейл Експрес" обясниха, че не са участвали в търга, защото държавата не допуска реална конкуренция. "Ако до края на януари ЕК даде зелена светлина за подписването на договорите, то аз ще ги разпиша", каза Гроздан Караджов.

Изпълнението на тези две условия в железопътния сектор са изключително важни, за да получи България парите за покупката на нови влакове, които вече бяха договорени. 

Друг тежък закон, чието приемане е ключов етап от четвъртото плащане, е Законът за лобизма. Проектът е готов, но правосъдният министър в оставка Георги Георгиев също ще го завещае на наследника си да го внесе в следващия парламент.

"Имаме одобрена концепция, която бе обект на обществено обсъждане, следващият министър на правосъдието ще намери на бюрото си готов, комуникиран с Европейската комисия и с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие финален текст на закона за лобизма", каза Георгиев в края на 2025 г. в отговор на депутатски въпрос.

Най-тежко е с енергетиката

Най-тежкият ресор, с най-много мерки за изпълнение по четвъртото и петото плащане, е енергетика. Министерството на енергетиката трябва да изработи правила за подпомагане на енергийно бедните домакинства и информационната система за тях. Неправителствени организации обаче алармираха, че харченето на парите може да е непрозрачно и да не достигнат до нуждаещите се.

За да се избегне кръстосаното финансиране и с пари от печелившите дружества да се финансират губещите мини и ТЕЦ, държавата трябваше да извади от БЕХ дружествата "Булгартрансгаз" и ЕСО. Тази реформа беше предоговорена. Сега се предвижда създаване на ново държавно предприятие като холдингово дружество, едноличен собственик на предприятия, свързани с въглищата, които преди това са били собственост на "Български енергиен холдинг".

Макар либерализирането на пазара на ток за домакинствата да беше отложено, енергийното министерство трябва да отчете някаква дейност, като представи мерки как това ще се случва във времето.

ТЕЦ "Марица Изток 2" ще бъде изваден от активите на БЕХ в ново държавно предприятие, като холдингово дружество заедно с мините Сн.БГНЕС

"Идеята, че всички реформи в енергетиката по зелената сделка са отпаднали, е доста примамлива, но е лъжовна. Това може да ни изиграе лоша шега в изпълнението на мерките по последните две плащания", коментира Атанас Пеканов. Според него шанс да отпадне напълно либерализацията на пазара на ток за домакинството е промяна в европейската политика по този въпрос, след като в момента Германия отпуска сериозна държавна субсидия, за да компенсира хората.

В общи линии това са най-тежките реформи, които трябва да бъдат изпълнени до края на август 2026 г. За част от тях може да има отсрочка и до края на годината, защото докато тече комуникацията с ЕК, страната ни има право да затвори изпълнението на някои от мерките, така както се случи с първото плащане.

С голяма доза на вероятност може да се прогнозира, че България трудно ще оползотвори изцяло оставащите 2.5 млрд. евро. Причините са ясни – страната влезе в 2026 г. без държавен бюджет и редовен кабинет, на прага на предсрочни парламентарни избори през пролетта и президентски през есента. Към това трябва да се прибави и несигурната международна обстановка, която предифинира в крачка политиките на Европейския съюз и увеличава разходите за отбрана и сигурност.

"Опитът от изпълнението на ПВУ до момента сочи, че всяка политическа нестабилност забавя изпълнението на плана. Ясната политическа воля и консенсус за изпълнение на реформите и липсата на ясен сигнал, предоставящ зелена светлина за изпълнение на инвестициите, неизбежно предизвикват забавяне", каза Томислав Дончев в отговор на Mediapool. Той уверява, че правителството в оставка ще положи всички възможни усилия за напредък по оставащите етапи и цели от ПВУ, за да се гарантира приемственост и запазване на постигнатото ускорение в изпълнението.

"Надявам се следващите правителства – служебно и редовно, да продължат със същото темпо и да няма загуба на средства по ПВУ", заяви финансовият министър Теменужка Петкова пред Mediapool.