Плановете на Кремъл да създаде "газов съюз" в Централна Азия, за да транспортира повече газ за Китай, срещнаха съпротива от Туркменистан, най-големият доставчик на тръбопроводен газ за Китай.

Туркменистан не планира да свързва Русия с газопровода, по който се доставя газ за Китай, съобщи външното министерство на страната.

Претенциите на Москва за разширяване на "газовия съюз", в който Кремъл покани Казахстан и Узбекистан, повдигат въпроси и засягат пряко интересите на Туркменистан, се подчертава в съобщението на министерството, цитирано от "Москоу таймс".

Туркменистан, Казахстан и Узбекистан вече доставят газ на Китай заедно чрез тръбопровод, изграден от държавната Turkmengas и китайската CNPC. Общият обем е 55 милиарда кубически метра годишно, от които туркменският газ представлява 40 милиарда кубически метра, а останалата част се доставя от Узбекистан и Казахстан.

"Съществуващата схема за разпределение на обемите газ, доставен за Китай, не включва планове за разширяване на броя на участниците в проекта за газопровода Туркменистан-Китай", подчертава външното министерство. Агенцията допълва, че всякакви промени в схемите и обемите на доставки трябва да бъдат съгласувани с Ашхабад, но такива преговори не са водени.

Планът на Русия беше да доставя повече газ на Казахстан и Узбекистан и да изпраща излишните количества, възникващи в тези страни, в Китай.

"Газпром" отчаяно се нуждае от китайския пазар. Руският газов концерн миналата година продаде в чужбина най-малките количества газ, сравними с износа от последните години на СССР (100 милиарда кубически метра), а тази година, според прогнозата на Държавния съвет на Руската федерация, изнася наполовина по-малко. 50 милиарда кубически метра годишен износ ще стане антирекорд за Русия от времето на Леонид Брежнев.

След като спря газта за европейските страни през втората половина на 2022 г., "Газпром" излезе на загуба от 1.3 трилиона рубли и за да изплати дължимия си данъчен дял към бюджет, беше принуден да похарчи половината от паричните резерви в сметките – 1 трилион от 2 трилиона рубли.

Китай ще закупи 22 млрд. кубически метра руски газ тази година, седем пъти по-малко от вноса на ЕС преди войната. Опитът на Путин да постигне споразумение за увеличаване на доставките до 100 млрд. кубически метра годишно и изграждането на газопровода "Силата на Сибир-2" не доведоха до резултат. На разговорите в Москва с Владимир Путин през март китайският президент Си Цзинпин не одобри дългоочаквания газов договор, за който руският президент твърди, че е практически договорен.

Два месеца по-късно Пекин даде зелена светлина за изграждането на нов газопровод от Туркменистан. Въпреки че туркменският газ струва на Китай с 30% повече от руския газ и преговорите за отстъпка с Ашхабад не дадоха резултат, Китай одобри проекта за линия D, която ще внася 30 милиарда кубически метра от Туркменистан годишно.

През 2022 г. чрез три съществуващи тръбопровода Китай е внесъл 35 млрд. куб. м газ от Туркменистан, като е платил за това $10,3 млрд. Руските доставки чрез „Силата на Сибир“, стартирани през 2019 г., възлизат на 16 млрд. куб. м, а цената им е 2,5 пъти по-ниска – около 4 милиарда долара.