Бюджетната комисия в парламента прие на второ четене в сряда предложения от правителството бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Мнозинството одобри вдигането на осигурителните вноски за пенсия с 2 процентни пункта, които ще се делят в съотношение приблизително 55:45 между работодателя и работника. Това стана, след като заседанието на комисията започна с бурен скандал. До него се стигна заради преждевременното свикване на органа в парламентарната почивка на фона на готвен протест от опозицията срещу Бюджет 2026. 

Според графика на управляващите окончателното гласуване на текстовете в пленарна зала трябва да се състои следващата седмица.

От 1 януари 2026 г. пенсионната вноска се повишава от 19.8% на 21.8% за родените преди 31.12.1959 г. и от 14.8% на 16.8% за родените след 31.12.1959 г. Това прави около 50 лв. допълнителен разход на месец общо за работодателя и работника, когато човек е осигурен върху средната работна заплата.   

От 2028 г. осигуровките ще се вдигнат с още 1 процентен пункт.

Йордан Цонев: Дисбалансът в системата силно нарасна 

От името на мнозинството Йордан Цонев ("ДПС-Ново начало") поясни защо се налага вдигането на вноските, като подчерта, че системата е дисбалансирана. Според него твърденията, че мярката е "смърт за бизнеса", са крайно преувеличени. "В поредица от парламенти ние от ДПС съвсем съзнателно участвахме във вдигането на пенсиите, защото те бяха ниски. През 2020 г. например средната пенсия беше 437 лв., а през 2024 г. – 883 лв. За това двойно нарастване на пенсиите досега не сме вдигали осигурителната тежест, не се е увеличил съществено и броят на работещите спрямо пенсионерите, поради което системата става все по-дисбалансирана. Трансферът от бюджета за НОИ е бил 3.9 млрд. лв. през 2019 г., 6.2 млрд. лв. през 2020 г. и достига 11.5 млрд. лв. през 2024 г. и 12.16 млрд. лв. през 2025 г. Това е двойно увеличение на трансфера на бюджета към бюджета на НОИ", посочи Цонев. 

Опозицията: Вдигането на вноската е обирджийство 

Опозицията за пореден път обясни, че вдигането на осигуровките ощетява гражданите и бизнеса и е "обирджийство", защото то не доси никакви допълнителни пенсионни права за тях, тъй като пенсионните права в първия стълб зависят от средния осигурителен доход, а не от размера на направените вноски. 

Мартин Димитров от ПП-ДБ се обърна към управляващото мнозинство, че в бюджетите няма никакви реформи. "Крайно време е да се стреснете и да дадете назад. Вие се отказвате от дългогодишната политика на относително ниски данъци в България", добави той, и предупреди, че сме в началото на румънски и гръцки сценарии. "Не жертвайте развитието на България, не ни вкарвайте в румънски сценарий", призова Димитров.

Отхвърлени бяха редица предложения на опозицията.

Не бе прието например предложение от ПП-ДБ обезщетението за гледане на дете до 2-годишна възраст в случаите, когато майката се върне на работа, да се вдигне до 100% от предвидения размер, а не както е предвидено в проектозакона – 75%.

Отхвърлен бе също текст, внесен от ПП-ДБ, за вдигане на максималното обезщетение за безработица, както и за намаляване на увеличението на максималния осигурителен доход.

Предложение на "Алианс за права и свободи" да не се вдига минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица не бе одобрено от комисията.

Отхвърлено бе и предложение на парламентарната група МЕЧ всички пенсионери да получават еднократно възнаграждение за Коледа в размер на 150 лева (76.7 евро).

Работодателите да плащат само първия ден от болничния на служителите си също не получи зелена светлина от комисията, като подобни предложения имаха от ПП-ДБ и "Възраждане".

Комисията по бюджет и финанси отхвърли и предложение на ПП-ДБ държавните служители да започнат да заплащат осигурителните си вноски плавно по график, обхващащ 6-годишен период.

Одобрение от комисията обаче получи редакция, която дава възможност на НОИ да връща приети решения за изплащане на пенсии по ТЕЛК при наличие на съмнение, че те са изготвени на база невярна медицинска документация, получи одобрение от комисията.

Какво предвижда бюджетът на НОИ за 2026 г.? 

Приети бяха текстовете за увеличение на минималния и максималния осигурителен доход.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се през 2026 г. се определя на 620.20 евро (колкото ще бъде и минималната работна заплата от 1 януари), а максималният – на 2 352 евро.

Минималната пенсия за стаж и възраст ще бъде 322.37 евро през първото полугодие и 346.87 евро през второто.

Пенсиите ще се осъвременят с между 7 и 8% от 1 юли 2025 г.

През 2026 г. максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. – 1738.40 евро.

Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 9.21 евро, както и максималният дневен размер – 54.78 евро.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398.81 евро (780 лв.) на 460.17 евро.

Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75% от получаваното през време на отпуска обезщетение. 

Бюджетът на НОИ догодина възлиза на над 15.25 млрд. евро. Приходите от осигурителни вноски ще са само 8.86 млрд. евро, а държавният трансфер ще бъде над 6 млрд. евро.

Разходите за пенсии ще са над 13.4 млрд. евро, от които 13.15 млрд. са за пенсии, изплащани от ДОО, а 266.7 млн. – за пенсии, финансирани от държавния бюджет. Обезщетенията възлизат на 1.72 млрд. евро, а разходите за администрация – около 108 млн. евро.