Многократно правителството на премиера Румен Радев повтаря, че иска надценките на хипермаркетите да са като в другите "развити европейски страни" и мигом дава за пример Германия, където този марж бил 30%. Последно, премиерът Радев отново повтори тази си цел за овладяване на цените в дните преди балотажа за държавен глава, и се зарече, че правителството няма да "диктува" цени в пазарната икономика.

Изненадващо обаче се оказа, че млекопреработватели вече пробват да диктуват цените и то не само за собствената си продукция, но и за надценката, която хипермаркетите могат да слагат на продуктите им. Без шега и измама – исканата от тях надценка, която да слагат веригите на млечните стоки, се оказва точно в съзвучие с властта и е 25%-35%.

И втора изненада – оказа се, че правителството е в течение на инициативата.

Ние искаме 10% печалба, вие продавайте с между 25 и 35 %

"В България има 267 млекопреработвателни предприятия. Има една асоциация, в нея членуват около 120 от тези млекопреработвателни предприятия… Преди 3 седмици те изготвят един меморандум и го предлагат на големите търговски вериги. В този меморандум те казват така: ние сме около 120 компании в асоциация. Ние ви предлагаме да ви доставяме всеки от нас, съобразно производствената си цена, да ви доставяме с не повече от 10% надценка. Вие от ваша страна се ангажирайте, че няма да слагате повече от 25% надценка на нашите продукти. Това нещо за съжаление е отказано от големите търговски вериги", разказа в студиото на "Нова телевизия" земеделският министър Пламен Абровски.

А след това добави, че задал въпрос защо се е случило това. А отговорът бил – "Те нямат сметка, защото независимо на каква цена сложат нашите продукти, те ще се купуват".

Сюрприз: Кооператив, който се интересува от надценката на веригите

Mediapool също разгледа въпросния меморандум, който по своята същност представлява опит на Националната асоциация на млекопреработвателите с директор Владислав Михайлов да работи и преговаря с хипермаркетите от позицията си на кооператив. В меморандума тя е упомената като "Кооператив НАМ Трейдинг" ООД,, а проверка в Търговския регистър показва, че кооперативът на асоциацията е създаден на 26 юни тази година.

Сам по себе си този факт е похвален, защото в Европа обединените фермери постигат по-добра цена на продуктите си именно чрез кооперативи. По-късно те затварят цикъла, т.е. правят собствени магазини и чрез тях осигуряват и по-ниски цени на потребителите.

Голямата мистерия обаче е защо Националната асоциация на млекопреработвателите не се ангажира само да отстоява собствената си печалба – 10% надценка, а тръгва да "диктува" и надценката на веригите. В развитите пазарни икономики това може да се случи, само ако кооперативът си има собствени магазини – в противен случай става въпрос за директно погазване на конкуренцията.

Налице вероятно е и явен опит за "извиване на ръце", защото в меморандума не само ясно се посочва, че се изисква веригите да продават с надценка, която да се движи "в диапазона от 25 до 35% спрямо нетната доставна цена на съответния артикул без ДДС", но и фермерското обединение ясно показва своята пазарна мощ.

Кооперативът прилага справка от отдел "Агростатистика" на Министерство на земеделието, чрез която посочва, че членовете му формират 48% от бялото саламурено сирене, 59% от сиренето от овче мляко, 55% от сиренето от биволско и смесено мляко, 42% от кашкавала, 71% от кашкавала от овче мляко, 79%% от кашкавала от биволско и смесено мляко и 38% от заквасеното кисело мляко.

С други думи, има предупреждение, че огромната част от българските стоки в млечния сектор може да не стигат до хипермаркетите, ако не се приеме предложението. Макар документът да е кръстен "меморандум", то той реално представлява тригодишен договор с ясни клаузи.

Отделно се изисква веригите да продават продуктите на кооператива на отделен щанд, т.е. да са лесно забележими от потребителите. По-скандалното е, че меморандумът забранява на веригите да предлага на отделен щанд млечните продукти на друга компания.

Текстът директно казва: "Меморандумът да не допуска и да не прилага идентичен или съществено сходен формат на съвместна дейност (включващ едновременно обособен специализиран щанд, асоциативна, браншова марка и централизирано кооперирано предлагане с друго сдружение, асоциация, неправителствена организация или търговско обединение по Търговския закон в сектора на млечните продукти".

Защо надценката под диктовка гази конкуренцията

Още по темата

Властта смята да обяви крития досега Бюджет 2027 заедно с "мултимилионните глоби" за веригите

04.11.2026 15:20 Драгомир Николов

За меморандума на млекопреработвателите към търговските вериги се разбира именно в седмицата, когато правителството анонсира, че Комисията за защита на конкуренцията ще обяви "мултимилионни глоби" за хипермаркетите. Дори в публичното пространство вече се лансира информацията, че две от веригите ще бъдат глобени с 60 млн. евро. Както Mediapool писа, очакванията са глобите да бъдат обявени заедно с Бюджет 2027.

Именно в такъв период ударни проверки от КЗК, оглавявана от Росен Карадимов, някой пазарен играч, в случая млекопреработвателите, да се опитат да фиксират надценката на млечните стоки при различни вериги на 25%-35% си е буквално погазване на конкуренцията. А ако хипермаркетите бяха приели това условие, то можеше да се тълкува като картелно съглашение, което изкривява пазара и да отнесат солени глоби.

И не е случайно, че в такъв дух е становището по казуса на Сдружението за модерна търговия, което обединява водещите хипермаркети на пазара у нас.

"Всяко подобно предложение за фиксиране на маржове (надценки – б.а.) на конкретни продукти представлява твърдо нарушение на правилата за защита на конкуренцията и в този смисъл подписването или съгласяването под каквато и да е форма с подобен ангажимент представлява забранено споразумение", се казва там.

От сдружението добавят, че дори отделни компании, независимо дали са членове на Сдружението, да са получили подобни "оферти" за меморандум, те би трябвало да отговорят именно в духа на горната точка.

А има и друг въпрос: Защо с меморандум да се ограничава правото на хипермаркетите да продават тези стоки с по-ниска надценка – например 10 или 15%? А това хипотетично е напълно възможно, когато дадена верига реши да включи тези продукти в седмичните си промоции.

А някой мислил ли е за технологичния срок на стоките? Обикновено стоки с изтичащ срок на годност също се продават на промоция или "акция", като хипермаркетите ясно посочват докога стоката е годна. Защо подобни продукти да не се предложат с по-ниска надценка от предлаганата от млекопреработвателите и да се закупят и консумират в срок, вместо да се изхвърлят?

В ущърб на пазарната конкуренция е и споменатата норма на меморандума само млечните стоки на кооператива да са на отделен щанд и веригите да нямат правото да предложат подобно позициониране на друг търговец. Това също си е потенциално погазване на конкуренцията и намеса в политиките на друго лице. Да се разреши фермери да "диктуват" какви щандове да има в хипермаркетите.

Цялата история напомня за поставяне на каруцата пред коня и вероятно би проработила, ако в България все пак няма действащи закони и среда, наподобяваща пазарна икономика.