За петте години изпълнение на националния си план за възстановяване и устойчивост (ПВУ) България е получила 53 процента от полагащите ѝ се европейски безвъзмездни средства и в оставащите три месеца до срока за приключване на одобрените от Брюксел проекти ще приема ударно изисквани реформи и ще подменя планирани инвестици, които нямат шанс да бъдат изпълнени до края на август, с други, които са в по-напреднал стадий на реализация. Този прелаган и от предишни правителства подход бе представен от вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов, който във вторник запозна медиите с извършеното от България по плана за възстановяване.

Той си постави за цел страната ни да постигне над средното за Европа изпълнение на плановете за укрепване на европейската икономика след пандемията от Ковид.

Пеканов посочи, че средното изпълнение на страните от ЕС е над 70% от предвидените средства, като в сметката влиза и Унгария с едва 10 на сто реализация. "Най-добре представящите се страни са получили над 80%. Цел на кабинета ни е да спасим максималната сума, но със сигурност да завършим най-малкото над средно европейските стойности", смята вицепремиерът.

Той отчете забавяне на изпълнението на системата за въздушната медицинства помощ, но каза, че вече са намерени заместващи проекти на тези, които не могат да се приключат в срок. Като такива той посочи с дигитализацията на данъчната агенция и на митниците.

Проекти с осигурено финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, които не бъдат завършени в срок, няма да могат да получат еврофинансирането, но разходите на бенежициентите ще бъдат покрити от българския бюджет, припомни той. Според Пеканов обаче подобна вероятност няма да наложи телгенето на нов дълг от финансовото министерство за осигуряване на средства в бюджета.

За да не се сига до този вариант, Пеканов обеща денонощна работа на правителството на Румен Радев в следващите 3 месеца, за да може са получим безвъзмездната помощ.

По думите му най-спешните неща са приемането на второ четене реформата за създаването на независима и ефективна антикорупционна комисия, преструктурирането на "Българския енергиен холдинг" така, че да не се субсидират губещи въглищни мощности с печалбите от газовия и електропреносния опера, както и приемането на Закона за климатичните промени и реформата във ВиК сектора.

Пеканов съобще, че в следващите дни предстои негова визита и на премиера Румен Радев в Брюксел, където ще бъдат обсъдени въпросите по ПВУ.

Попитан каква сума очаква да бъде получена по четвърто плащане, вицепремиерът поясни, че в момента има изпълнени 19 от 25 мерки. "Очакваме да бъдат изпълнени 24 от 25 мерки", добави Пеканов и допълни, че тази за култура няма да е сред тях, но средствата там не са много. Отново посочи, че целта е България да получи пълните над 1 млрд. евро, заявени за четвъртото плащане.

България има право и да иска пето плащане, което е за още 1.5 млрд. евро и може да бъде заявено до края на септември 2026 г.