Благосклонните някога съседи вече връщат сирийски бежанци

След като прие един милион сирийски бежанци, през последните месеци Ливан тихомълком промени курса, започвайки да ги принуждава да се връщат в родината си - където те са изправени пред риск от преследване или смърт, или да останат нелегално, ставайки уязвими за експлоатация или малтретиране.

Това положение привлича вниманието в момент, когато Турция и Йордания също затягат политиката си на приемане на бежанци. "Хюман райтс уоч" публикува доклад, в който предупреждава, че новите правила, въведени от Ливан, "създават предпоставка за потенциално експлозивна ситуация".

Макар че в Сирия, където вече 5 години се води война, условията продължават да се влошават, миналата седмица Ливан върна насила в родината им 407 сирийци, блокирани на летището в Бейрут, след като Турция затегна визовите си ограничения, обявявайки своето решение малко преди влизането му в сила. Това бе най-голямото принудително репатриране досега.

"Амнести интернешънъл" нарече този акт "възмутително нарушение на международните задължения на Ливан", които изискват той да не връща уязвими хора в конфликтна зона.

"Сирийците не ги броят за нищо тук. Затвориха вратата пред нас", каза 34-годишен бежанец от Ракка, Североизточна Сирия - фактическата столица на халифата, провъзгласен от "Ислямска държава" - който сега живее и работи като портиер в Бейрут. Той отказа да съобщи името си, страхувайки се от експулсиране.

През 2015 г. Ливан промени отдавнашната си политика на отворени врати за сирийците, която им позволяваше да влизат в страната и да живеят там сравнително необезпокоявани. Сега обаче те трябва да платят по 200 долара на възрастен човек за разрешение за престой между 6 и 12 месеца, без да говорим за тежката бюрократична процедура при всяко такова кандидатстване.

Според Надим Хури, заместник директор за Близкия изток в "Хюман райтс уоч", повечето от бежанците вече са загубили легалния си статут през последната година заради новите изисквания. "Това не е само абстрактно понятие. Ако нямаш легален статут, ти просто не можеш да преминаваш през никакви улични пунктове за проверки. Така хората просто не могат да напускат домовете си", каза той. Такива пунктове за проверки изобилстват в ливанската долина Бекаа, където живеят повечето сирийци.

"Това означава, че трябва да пращаш децата си да работят, защото тях обикновено не ги спират. То означава също, че ако жена стане обект на сексуален тормоз, тя не може да се оплаче в полицията, защото ще бъде арестувана", добави Хури.

Подобно е положението и в Йордания, която твърди, че държи отворени границите си за сирийски бежанци след началото на конфликта през 2011 г. Тя обаче постепенно затяга политиката си на приемане на бежанци. Затънтена пустинна ивица между Сирия и Йордания е единственият достъпен за сирийски бежанци път след средата на 2013 г.

През последните месеци нарастващ брой бежанци се трупа край един граничен пункт, очаквайки възможност да преминат в Йордания. В началото на тази седмица правителственият говорител Мохамед Момани каза, че там са се събрали около 16 000 бежанци. (Йорданските власти) пропускат по 50-100 души на ден, като предимство се дава на жени, деца, възрастни и болни хора. Той добави, че "сигурността е основен приоритет".

Върховният комисариат на ООН за бежанците предупреди през декември, че условията на мястото на това струпване се влошават и че мнозинството от чакащите, често в продължение на месеци, са жени и деца. Според комисариата Йордания е приела около 630 000 бежанци.

През последните месеци хиляди са заминали със самолет за Турция, а оттам към Европа, докато други са се върнали обратно в Сирия. Това (бягство от лагерите) донякъде бе предизвикано от новите съкращения на помощта за бежанците от страна на хуманитарните агенции, на които не достигат средства.

Турция, която е приела над два милиона бежанци, започна от миналата седмица да прилага визови ограничения за сирийци, влизащи в страната, като част от усилията си да ограничи потока от мигранти към Европа. Това решение (на Анкара) се отнася за сирийци, пристигащи в Турция по въздух или море от трети страни. То прекрати действието на отдавнашното споразумение, позволяващо безвизово влизане на сирийци.

Сирийците в Ливан сега трябва да разчитат на колебливия си статут на регистрирани от ООН бежанци, или да си намерят ливански гражданин, който да ги спонсорира. Според "Хюман райтс уоч" начинът чрез ООН става все по-труден, което все повече тласка сирийците към търгашество на тъмно със спонсори. "Изискването за спонсорство е рецепта за злоупотреби", каза Хури.

От 40 интервюирани за доклада бежанци само четирима са успели след януари 2015 г. да продължат разрешението си за престой.

Над милион сирийци са регистрирани като бежанци от Комисариата на ООН в Ливан, което е около една четвърт от общия им брой. Той спадна през последната година, тъй като условията се оказват непосилни за много семейства. Смята се, че те или са се върнали в Сирия, или са предприели рисковано бягство към Турция или Европа.

Над 90 на сто от бежанците са затънали в дългове, а 70 на сто живеят под чертата на бедността, сочи неотдавнашно проучване на ООН.

Антибежанските настроения проникват и в твърде нестабилния политически живот в Ливан, докато войната в съседна Сирия се точи. През октомври 2014 г., месеци преди новите изисквания за престой в страната да влязат в сила, правителството гласува да спре приемането на бежанци, а през януари то забрани на комисариата на ООН за бежанците да регистрира нови.

По оценки на ООН около половината от населението на Сирия е било принудено да напусне домовете си, което вероятно е най-фрапиращият индикатор за безпощадността на войната.

Друг сирийски бежанец в Бейрут, който се идентифицира с прякора си Абу Али, за да остане анонимен за ливанските власти, каза, че е дошъл в Ливан през 2012 г. и тази година е загубил правото си на престой заради новите правила."Не мога да пратя дъщеря си на училище, защото сега живеем нелегално в страната", каза той, докато разговаряхме в магазин за сандвичи в Бейрут, където работи.

При липсата на алтернативи в Ливан някои семейства обединяват наличните си ресурси, за да изпратят съпруг или син в Турция, откъдето те могат да продължат за Европа в търсене на убежище.

Служител в ливанската служба за сигурност, където отговаря за имиграцията и граничния контрол, отрече, че новите ограничения имат за цел да принуждават сирийците да си ходят. "Има голям натиск по нашите граници и ние трябва да въведем критерии за влизане", каза той, като пожела анонимност в съответствие с правилата. "Не принуждаваме хората да си ходят".

По БТА