Борис Велчев: Честта се оказа дефицитна в прокуратурата

“За съжаление честта се оказа дефицит в системата на прокуратурата. Казвам това, защото си мисля, че при редицата обстоятелства, които констатирахме, една немалка част от колегите прокурори, за които тези обстоятелства се отнасяха, трябваше да намерят един достоен изход от системата. Но те предпочетоха да запазят положението си”. Това заяви в неделя главният прокурор Борис Велчев по БНР в коментар за ситуацията около няколкото висши прокурори, за поведението и морала на които в последния месец се вдигна много шум.

Велчев вероятно имаше предвид както прокурорите Цеко Йорданов и Ангел Илиев, за които проверка установи, че са бавили необосновано и дори в разрез със закона прокурорски преписки и дела в последните години, така и за Николай Ганчев и Люлин Матев, чиито имена изскочиха от разработка на НСБОП от 2004 г. срещу русенския бизнесмен Илиян Пенев – Мацола, разследван за участие в организираната престъпност в града. Прихванатите разговори на бизнесмена показаха, че двамата прокурори са били в близки отношения с бизнесмена и някои от публикуваните разменени реплики навяваха неприятните усещания за откровена корупция и покровителстване на престъпността.

Въпреки призива на Велчев Цеко Йорданов и Ангел Илиев отказаха да подадат оставки, а главният прокурор още не е внесъл искането си за отстраняването им във Висшия съдебен съвет. След като проверка на разработките на НСБОП установи, че Ганчев и Матев не могат да бъдат подведени под наказателна отговорност, Борис Велчев нареди допълнителна проверка на протоколите от подслушаните разговори, за да види дали е вярна тезата на двамата магистрати, че “лошите ченгета” са “дописали” разговорите, за да ги злепоставят. Заговори се, че първият доклад от проверката на сигнала на НСБОП е бил писан под прокурорски натиск, за да излязат невинни двамата магистрати.

И Ганчев, и Матев категорично заявиха, че няма да подават оставки, защото не виждат никаква причина за това. Отделно за Ганчев медиите разкриха, че в центъра на Велинград се строи голям хотел, който се води на дъщерята на прокурора. Тогава Ганчев обяви, че не вижда нищо лошо в това да е богат и че прокурорите в България са заможни хора.

Дефицита на чест в България главният прокурор определи със съжаление в неделя като естествен за България процес, но добави, че специално прокуратурата има ресурс да се справи с този процес. Думите му прозвучаха повече като самоокуражаване, защото за обществеността е очевидна яростната съпротива на системата на прокуратурата да се промени и да скъса с принципите на недосегаемост и произтичащата от тях арогантност.

Борис Велчев съобщи още, че най-после прокурор Николай Ганчев му е предоставил справка за прословутия хотел във Велинград, която той му поиска неколкократно. Справката била внесена в петък, когато Велчев се върна от първото посещение на български главен прокурор в САЩ. Той обаче не се бил запознал още с нея.

“Трябва да бъда съвсем категоричен - законодателството в България не позволява прокурорите да имат частен бизнес. В тези случаи вероятно става дума за бизнес на съпруги или на деца. Мен обаче ме смущава този факт”, коментира по повод на появилия се нов термин – “прокурорски хотел” -  Велчев.

“Много ми се искаше прокуратурата да си създаде по-друга репутация, а не като система, в която се развива мащабно хотелиерският бизнес”, добави той.

Главният прокурор каза още, че няма да се поколебае да назначи проверка на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, ако се окаже, че има някаква връзка с далаверите в “Топлофикация – София”. Той обаче смята, че за да има такава проверка, трябва да се подадат факти.

Според разкрития на медиите арестувания за пране на пари бивш изпълнителен директор на “Топлофикация” Валентин Димитров има “топли връзки” с лица, близки до Овчаров, като, например, със състудента на министъра Красимир Георгиев, собственик на фирми, свързани с енергетиката, с който Димитров направил съвместно дружество и сложил майка си в него.