Боряна Димитрова: Има криза в доверието към кабинета, но бъдещето му зависи от евроизборите

Генерирането на доверие към правителството се получава не само от отделни фигури, а от начина, по който правителството работи в синхрон, от начина, по който работят отделните министри, а тук наблюдаваме една от сериозните кризи на доверие. Това коментира в сряда социологът от “Алфа рисърч“ Боряна Димитрова.

“Към настоящия момент нямаме електорални предпоставки за политическа криза, но имаме коалиционни предпоставки за политическа криза и това е свързано с позиционирането към предстоящите евроизбори. Именно тези коалиционни предпоставки правят толкова крехко доверието към правителството и пораждат въпросителни за това дали новите попълнения ще могат да дадат един рестарт на доверието към правителството“, заяви тя пред БНР.

Евроизборите са големият залог за бъдещето на кабинета

Според нея голямото предизвикателство, което ще определи какво ще бъде бъдещето на настоящото правителство, на коалиционното управление и на политическите сили, които влизат в него, са евроизборите.

“Залогът за ГЕРБ е да остане първа политическа сила. Не по-малък е залогът за “Обединени патриоти“. Те имат поне два залога. Единият е да излъчат свои представители в европарламента, а другият е дали ще се явят заедно на тези избори, дали в различни конфигурации, дали ще могат да се запазят като коалиционна формула. Ако по някакви причини тази коалиционна формула на малкия коалиционен партньор се развали, това би поставило въпроса като каква форма те участват в настоящето управление“, посочи Димитрова.

“Третият залог е между големия и малкия коалиционен партньор – как ще се представят на бъдещите евроизбори. От това какъв ще бъде електоралният резултат на евроизборите в много голяма степен зависи развоят на политическата ситуация в близко бъдеще“, коментира тя.

Димитрова обясни, че на този етап не би следвало да има предсрочни избори. “Но една подготовка за бъдещите евроизбори – да. По-важен е резултатът на този акт върху пазара на труда в България изобщо, тъй като намирането на по-висококвалифицирани кадри вече е проблем. Дали това ще доведе до рискови движения и в други сфери предстои да видим“, допълни тя. 

Изследвания на различни агенции показват, че повишената активност на БСП не води до ръст на електоралния резултат, което води до усещането за липса на алтернатива на управлението на ГЕРБ. "Това е отговорност преди всичко на опозицията. Слабият капацитет на опозицията да формулира ясни тези, алтернативи с какво тя би могла да бъде алтернатива на управляващото мнозинство. Въпреки че опозицията в лицето  на Корнелия Нинова е доста активна, въпреки че подема най-различни теми, впечатлението на хаотичност остава в доста голяма степен“, каза още тя.

“Медиана“: Трусовете са ударили сериозно авторитета на управляващите

По-рано в сряда излезе проучване на агенция “Медиана“ за обществено-политическите нагласи през септември, според което събитията от последния месец сериозно са ударили върху авторитета на управляващите.

На практика всички представители на управляващите, без столичния кмет Йорданка Фандъкова, бележат сериозен спад в обществената си популярност.

Личният рейтинг на Борисов е паднал с 6%

Най-сериозен е ударът върху премиера Бойко Борисов. За един месец той е загубил 6% от личния си рейтинг, следван от Волен Сидеров (- 5%); Томислав Дончев (- 5%); Цветан Цветанов (-3%).

Спада и общата оценка на работата на кабинета. Тя вече е “Среден” – 3.29.

Подкрепата за пълен мандат на кабинета също намалява

Само за три месеца хората, които считат, че е добре кабинетът да изкара пълен мандат са намалели с близо 10 процента - с 6% за последния месец. Към момента разликата между тези, които биха желали пълен мандат за правителството (37%) и желаещите то да си отиде предсрочно (29%) е само 8%.

Намаляват се оптимистичните нагласи и се увеличава песимизмът по отношение на непосредственото бъдеще. Вероятно, влияние оказват и очакванията за покачването на цените на енергоносителите в зимния период.

На този фон не се наблюдава драстично разместване на електоралните нагласи.

ГЕРБ губи един процент от електоралната си подкрепа, но все още води пред основния си политически опонент (БСП) с 3.5%.

Кризата във власта удря рейтинга на "Патриотите"

Кризата във властта от последния месец (и острите пререкания на Волен Сидеров и Валери Симеонов) най-сериозно е ударила Обединените патриоти.

Те са загубили над 3% от електоралния си потенциал в рамките на месец.

“Воля“ продължава постепенно да губи симпатизанти и вече е под 2%. Две партии успяват да изплуват над психологическата граница от 2% - “Демократична България“ и АБВ.

Засега ДПС се утвърждава като трета политическа сила и не се наблюдава сериозно влияние на ДОСТ на Лютви Местан сред този електорат.

Над половината избиратели биха гласували за хипотетични партии на Слави Трифонов и Румен Радев

Следва да се има предвид, че тази картина на относителна политическа стабилност би могло да се окаже твърде измамна. Над половината от избирателите (55%) заявяват, че е възможно да гласуват за засега хипотетичните, “Партия на Слави Трифонов“ и “Партия на Румен Радев“.

Тези избиратели очевидно търсят политическа алтернатива вън от основните политически играчи и тяхното поведение при едни избори и непредвидимо. В този смисъл твърденията, че едни избори ще възпроизведат съществуващата в момента картина не почиват на познаването на обществено-политическите нагласи в обществото, коментират от “Медиана”.

Ако парламентарните избори бяха сега за ГЕРБ биха гласували 23.6%, за БСП - 20.1%, за ДПС - 9.0%, за Обединени патриоти - 6.6%. АБВ би спечелила 2.2%, Демократична България – 2.0%, Воля – 1.8%. Въпреки че партията на Слави Трифонов не съществува, тя събира спонтанни симпатизанти от 4.6%.