Босоногият бегач - 100 години от рождението на Петър Спасов

Петър Спасов е легенда в леката атлетика. Наричат го "босоногия бегач" на дълги разстояния. В България е без конкуренция през 40-те и 50-те години на миналия век. Бие всички по неговия си, "Пейов начин".

Една мечта в дългата му спортна кариера остава несбъдната - да бяга на Олимпиада. Причината - на мястото на бедното момче от Перник е изпратен "другар екскурзиант", а е могъл да донесе първи медал за България в атлетиката.

"Стартирах винаги за победа", казва приживе Петър Спасов. Така се казва и книжката, излязла по разказите му през 1998 г.

Петър Спасов е първият заслужил майстор на спорта в леката атлетика. През тази година се навършиха 100 години от рождението на атлета, чийто живот на "спортист труженик", както е наричан по това време, и жаждата му за победи не са забравени. Община Перник почете паметта му с няколко прояви през годината, а възпитаниците му подеха инициатива улица да носи неговото име.

Надбягване с крави и коне по ливадите на Студена

Петър Спасов е роден на 5 юни 1923 г. в пернишкото село Кралев дол. От малък близките му започват да го наричат Пейо заради инцидент с петел, който го кълве по челото. Докато му тече кръв, баба му Елена нарежда, че това е поличба за добро - "я певец ще станеш, я бързак като петльо".

Времената са гладни, недоимъкът - голям и през 1926 г. семейството се мести в Радомир с надеждата да се устрои. Но и там животът не потръгва добре и в един студен януарски ден на 1928 г. бащата на Пейо - Спас Найденов, заедно с цялото домочадие, натоварени с денкове и торби поемат пеш към "големото село", както са наричали Перник по това време. Така поне бащата няма да ходи всеки ден по 12 км пеш до мината. Пейо израства висок, "строен бързак", отличен ученик. Летните ваканции е при баба и дядо по майчина линия в село Студена, където пасе кравите по "твърдите поляни". Местните разказват случай как Пейо надбягал стражар на кон, за да изведе стадото от забранено място за пашуване, за да не отнесат баба му и дядо му солидна глоба.

"Почти всеки ден бягах, откакто се помня. Първоначално бягахме в махалата, а след това любимо наше състезание стана надбягването до Беловодското манастирче", разказва приживе Петър Спасов.

Първи старт и вагонче с въглища за победата

През 30-те години на ХХ век, когато Пейо е вече 15 - 16 годишен, надбягването с приятелите му от махалата вече не го задоволява. Иска да мери сили с елитни атлети. По това време най-значимото състезание в Перник е срещата със спортистите от Школата за запасни офицери (ШЗО) "Христо Ботев" от София.

"Русолявият момчурляк" казва на приятелите, че ще участва в кроса и ще спечели. Никой не му вярва, майтапят го. Перник има къде, къде по-елитни атлети, а Пейо е бягал само бос по ливадите. Обзалагат се, че ако спечели ще му съберат за награда вагонче с въглища.

Годината е 1939 г. и Петър Спасов използва хитрост, за да го пуснат да премери сили в кроса на 4500 м с офицерите от ШЗО. Бяга бос и без състезателен номер, защото отборът на Перник е попълнен. На старта закъснява. Очаква да кажат командите: "Готови! Тръгвай!". Но вместо това гръмва пистолет и той се чуди какво става. Обръща се да види кой стреля, а децата му крещят: "Пейо, избягаха бе!" И 16-годишният юноша хуква след отдалечилата се пред него на 10 - 15 метра група.

"Затичах се с максимални сили и още на първата обиколка ги догоних и излязох начело. Когато групата напусна стадиона вече имах преднина от около 15 метра. По стръмното увеличих аванса. Никой не ме преследваше. За тях, опитните бегачи, такова темпо още на старта, беше неразумно. Бях неизвестен, не влизах в ничии сметки, а отгоре на всичко бях без номер! Когато се изкачих над кв. "Драгановец", за първи път се обърнах. Другите бяха изостанали много", разказва Петър Спасов за първото си състезание в живота.

В този момент усеща остра болка в стъпалото. Настъпил е счупени стъкла и от ходилото му капе кръв. Но не се отказва и продължава да препуска към първата си победа. Влиза на стадиона и когато пресича финала, тогава се появява вторият след него Петър Виденов. Еуфорията е голяма. Баща му не е на стадиона при успеха, но разбира от приятелите му. "Вчера Пейо ги изтепа, днеска пак ще ги пердаши", му казва един от тях.

На следващия ден Пейо вече има номер, влиза в отбора на Перник и печели втора титла в бягането на 5000 м отново бос и започват да го наричат "босоногия бегач".

"Спортист труженик"

За първия си успех Пейо получава вагончето с въглища от приятелите. Екип няма, няма и време за тренировки, защото трябва да работи, за да помага в издръжката на семейството си. Баща му е пострадал при инцидент в мината, трудоустроен е, а малко след това си отива от този свят. Пейо трябва да събира въглища по табаните, които после продава, и да работи в строително отделение.

Участва и във Втората световна война в състава на Четвърти дивизионен полк. Ранен е в боя при село Църварица, до границата с Македония. Връща се на пистата през 1943 г. за държавното първенство с отбора на Перник и отново бяга бос. Все още няма пари за гуменки, а шпайковете са мираж. Печели първата си републиканска титла на 5000 м, въпреки наставленията да не се изхвърля. Сякаш хората от Перник не вярват, че може да бие варненския атлет Иван Титев - най-добрият бегач по това време у нас. Следва старт на 10 000 м, но Пейо този път е втори след Йордан Петров - Графа от Павликени. Вечерта идва вестта за смъртта на цар Борис III и състезанията са прекратени.

Въпреки успеха Петър Спасов продължава да работи в машинната служба в Перник, а вечер сам тренира бягайки бос. През 1945 г. вече няма кой да го бие. Печели три републикански титли на 1500 м, 5000 м и 10 000 м и остава втори на 800 м.

Балканиада с два номера по-малки гуменки

На следващата година - 1946 г., Пейо вече е част от националния отбор по лека атлетика. Участва и първите Балкански игри в Тирана, където стартират атлети от България, Румъния, Югославия и Албания. Въпреки че е част от националния отбор за Петър Спасов все още няма не само шпайкове, но и гуменки, а бос по пистата в Тирана не дават да се бяга. Това е единственото, което не е предвидил в подготовката си.

Един от водачите на отбора му дава неговите гуменки, но те са с два номера по-малки. Няма какво да се прави и Пейо ги обува. По време на бягането изпитва страшна болка и остава втори на 5000 м. Титлата печели сърбина Георги Стефанович. В съблекалнята събува гуменките, а те пълни с кръв, ноктите на палците му едва се държат. "В този момент бях отчаян", казва Петър Спасов.

Но няма време за отчаяние. До старта на 10 000 м остават два дни. Лекува раните си в хотела. Решава да бяга бос и отново прибягва до хитрост. Бинтовал е пръстите си на краката, обува сиви памучни чорапи, превързва ги над глезените и с тебешир рисува гуменки. На старта застава малко по-назад, съдиите не го спират и бяга. По средата на дистанцията усеща, че чорапите вече са се скъсали, а острата сгурия започва да боде краката му. В последната обиколка предприема изпреварване на румънеца Дино Кристеа, който му перва лакът в диафрагмата. Това му коства победата и отново остава втори след сърбина.

На следващия ден стиска зъби бяга и 1500 м и отново печели сребърно отличие.

На официалното закриване на първенството Петър Спасов не може да присъства. Краката му са оттекли, без чужда помощ не може да направи и крачка. Медалите и грамотите му ги взима Марин Въжаров, но после на Пейо дават само грамотите, медалите са изчезнали неясно къде и как. За награда, когато се прибира в родния Перник, Пейо разбира, че е уволнен от работа. Преди заминаването си за Балканиадата е представил писмо от ген. Владимир Стойчев, директорът е разрешил отпуск, но началник на цеха не е знаел, а той е прекият ръководител и ето ти уволнение.

Две години по-късно, на следващата Балканиада в Букурещ, Пейо отново има проблеми с екипировката и отново се връща с три сребърни медала на 1500, 5000 м и 10 000 м.

Първата си балканска титла Петър Спасов печели на крос в Букурещ през 1948 г. За да стигне до първия си международен успех работи само нощна смяна, сутрин дремва няколко часа, а после е на стадиона, за да тренира. Този тежък режим му коства 20 кг от теглото.

1948 е олимпийска година и Пейо продължава да тренира здраво, във върхова форма е, но пристига неочаквана вест. България няма да участва на Олимпиадата в Лондон, защото е била на страната на Хитрелистка Германия по време на Втората световна война.

Олимпиадата - несбъднатата мечта

"Стиснах зъби и продължих да тренирам. Готвех се за следващите състезания и за Олимпиадата в Хелзинки след 4 години", разказва Петър Спасов. Покрива нормативите за майстор на спорта и става първият лекоатлет удостоен с това звание.

Идва 1952 г. и Пейо е начело на отбора на България по лека атлетика, който е от петима състезатели. Постиженията му отново са върхови, има шанс за медал. На състезание в Букурещ това му е казал и легендата в атлетиката - четирикратният олимпийски шампион Емил Затопек, с когото са бягали рамо до рамо, но Пейо остава втори след него.

По това време Петър Спасов е най-добрият български атлет. Подобрил е 36 пъти републиканските рекорди в бяганията от 1000 м до 10 000 м плюс 3000 м стипълчейз в периода от 1946 до 1952 г. От тях 22 са поправките на национални рекорди в олимпийски дисциплини. Печели 20 шампионски титли и 11 републикански кроса от 12-те, в които е участвал.

Но идва денят за заминаване за Хелзенки. Водачите на групата са смутени. Петър Спасов е изваден от състава, за да се вреди още един партиен водач. "Беше ми много обидно и болно. Да тренираш непрекъснато, денонощно, години наред, да побеждаваш, да бъдеш на върха, но да не успееш, защото си честен и прям, защото си от провинцията, това вече е обидно", казва Пейо в книгата "Стартирах винаги за победа".

Болката го амбицира да докаже, че България е изпуснала сигурен медалист. Започва триразови тренировки. Когато стават известни резултатите от Олимпиадата разочарованието му е още по-голямо, защото постиженията му са по-добри и е имал шанс за медал.

Пише молба до федерацията да му даде възможност да се яви за подобряване на републиканските рекорди от 800 м до 10 000 м плюс 3000 м с препятствия. Разрешават му и записва върхови резултати на 1000 м, 1500 м, 3000 м, 5000 м, 10 000 м и 3000 м с препятствия.

"Бях доволен от постиженията си. Това бяха нови републикански рекорди. Подобрих ги в борба с хронометъра и сам срещу себе си на пистата. Ако имах конкуренти, сигурен съм те щяха да бъдат още по-високи", разказва приживе Петър Спасов.

Част от купите и медалите спечелени от Петър Спасов Сн.Mediapool

За тези резултати получава званието "заслужил майстор на спорта" - първият у нас. Става и спортист на годината на България. Но мечтата му да бяга на Олимпиада остава неизпълнена.

"Не участвах на олимпиада, но носих олимпийския огън", казва Пейо през 1980 г., когато пътят на олимпийския огън от Атина към Москва минава и през Перник. Един от асистентите му е дъщерята Мила, която също е тренирала лека атлетика, но е била седмобойка.

"Е Пепи, Пепи - колко рано си се родил" - това казваше татко, докато гледаше олимпийски и световни първенства по телевизора, спомни си дъщеря му Мила пред Mediapool.

Петър Спасов остава част от националния отбора на България до 1961 г. Последното му състезание е кросът на вестник "Юманите" в Париж, на който се събира елитът на дългите бягания. След края на спортната си кариера продължава да участва в турнири за ветерани.

До пенсионирането си през 1983 г. работи като треньор в Перник и Брезник. Създава редица атлети, които стават републикански и балкански шампиони. Възпитаниците му не го забравят и до днес. Двете му дъщери Елена и Мила, заедно с община Перник, събраха отново всички спортни дейци работили по "Пейовия метод" за високи спортни постижения, за да си спомнят за него.

В края на септември на централния площад в Перник имаше детски игри и юбилеен масов пробег на 1500 м с демонстративен характер. Всеки участник получи светеща гривна и така символично беше почетена паметта на Петър Спасов, който си отива от този свят през 2009 г. За спомен всички участници получиха и юбилейни медали, на които от еданата страна пише: "спортът е моят живот", а от другата - "100 години змс Петър Спасов".

Семейството му, заедно с Асен Кукушев - председател на Инициативния комитет за отбелязване на годишнината, ще предадат за постоянно съхранение в Държавния архив в Перник многобройните купи и медали извоювани от "босоногия атлет", който през целия си живот остава верен на родния си град.

Роднини, приятели и възпитаници на Петър Спасов Сн. За Перник