БСК "разкри" 23 млрд. лв. укрити данъци за 10 години

Бизнесът твърди, че работниците го притискат да не им плаща осигуровките

Божидар Данев, Снимка: БГНЕС

Българската стопанска камара (БСК) обяви, че сивата икономика у нас значително се е разраснала за последните 10 години и само от увеличението ѝ за този период бюджетът се е лишил от 22.6 млн. лв. укрити данъци.

Анализът на БСК прави директна съпоставка между ръста на икономиката за 10 години, който е 46%, и ръстът на данъчните приходи, който е 35%. От сметката излиза, че икономиката расте по-бързо от данъчните приходи, което според БСК означава разрастване на сивия сектор.

"В данъчните приходи за разглеждания период се наблюдават изменения , които не следват динамиката на нарастване на БВП, в противовес на икономическата логика. Приравнени към 2007 г., данъчните приходи нарастват само с 35 на сто, независимо от 46-процентния ръст на БВП и същественото нарастване на някои икономически параметри, които водят до увеличаване на прякото и косвено облагане на бизнеса и населението", посочват от камарата. По думите им през 2010 г. се наблюдава срив в приходите, които постепенно е преодолян до към 2016 г.

Според бизнес организацията намалението на данъчните приходи преди всичко е в резултат на кризата и бавното възстановяване на икономиката, както и от недалновидни промени в данъчните и осигурителните системи и неумение на институциите да се справят със събираемостта на данъчните приходи.

Икономисти коментираха пред Mediapool, че макар да има връзка между ръста на БВП и данъчните приходи, тя не трябва да се разглежда толкова директно, защото данъчната система е сложна и зависимостите не са винаги преки. Например нарастването на средната работна заплата с даден процент не означава директно нарастване и на данъчните приходи от личния данък със същия процент, защото средната заплата може да расте например при намаляване на броя на заетите, при което по-малък брой хора внасят данъка.

БСК обаче посочва, че при сравнението по видове данъци най-съществен срив на приходите от 2007 г. до 2016 г. се забелязва при ДДС и данък "печалба", което е най-точен индикатор за ръста на сивата икономика. При ръст на БВП от 46% приходите от ДДС се увеличават с 30%, а от данък "печалба" – с едва 13%.

Друг индикатор за нарастване на сивия сектор според камарата е незначителното нарастване на приходите от акцизи въпреки значителния ръст на акцизните ставки – от 12% до 33% при горивата и над 20 пъти за цигарите. "Трябва да се отчете, че за периода има рязко увеличение на физическите обеми на продажбите, вследствие на намалението на цената на петрола, и следователно на горивата, с почти около 50 на сто", изтъкват от БСК.

Специално по отношение на пазара на горивата финансовото министерство никога не е отричало, че около 30% от този бизнес е в сивия сектор. Според анализ на ведомството от януари 2015 г. хазната губи около 1.1 млрд. лв. – 1.2 млрд. лв. годишно от невнесени акцизи и ДДС при търговията с горива.

Единствено по отношение на постъпленията от личния данък според БСК има съществено осветляване в икономиката. За 10 години нарастването на тези постъпления е с 63%.

"Поради съществения ръст на средната работна заплата и относително по-малкото намаление на броя на заетите лица приходите (от данъка върху личните доходи) значително изпреварват изменението в БВП и компенсират намалените приходи от данък "печалба" и ДДС", твърдят от стопанската камара.

За 10 години средната работна заплата нараства със 121%, ставката на осигурителните вноски – с 8%, минималният осигурителен доход – със 121% и т. н. Броят на заетите обаче намалява със 7 на сто.

"Независимо от ръста на средния и максималния осигурителен доход ръстът на събираемостта не следва ръста на средната работна заплата", посочват от БСК.

Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев попита защо три години след криминализирането на неплащането на осигуровки няма заведено подобно дело или вкаран в затвора нарушител.

От камарата смятат, че НАП е отговорна за неплащането на осигуровките върху реалните заплати. На въпрос на Mediapool за това какво самата камара прави, за да убеди членовете си и останалите работодатели да плащат осигуровките на служителите си в пълен размер, оттам отговориха, че не работодателите са виновни за този проблем, макар че вероятно има и бизнеси, които ползват определени "чадъри". Димитър Бранков даде пример с микрофирми, където работниците "поставят под натиск" работодателя да не ги осигурява на реалния доход, защото са длъжници и заплатите им подлежат на запориране. "Почти всички емигранти, когато се върнат у нас, не искат да им се плащат заплати официално, защото искат да получават социални помощи от чужбина", добави Божидар Данев.

От БСК смятат, че добра мярка за решаване на проблема с неплащането на осигуровки е отпадането на минималните осигурителни прагове. Така бизнесът щял да започне да осигурява работниците си върху по-високи доходи. На въпрос на Mediapool дали няма да стане точно обратното, от БСК отговориха, че в момента МОД са като индулгенция за неплащане на осигуровките в пълен размер и за НАП, и за фирмите. "Никъде в ЕС няма минимални осигурителни доходи", твърдят още от камарата.

Споделяне
Още от Бизнес

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?