България е лидер по фалити на фирми в Централна и Източна Европа

Тройно повече компании са затворили през 2012 г. спрямо година по-рано

България е лидер по фалити на фирми в Централна и Източна Европа

Над три пъти са се увеличили фалитите на български фирми през миналата година в сравнение с 2011 г. и страната ни е лидер в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Това показва проучване на компанията за управление и събиране на дългове “Кофас” (Coface).

 

Веднага след нас е Хърватия, а положението в считаните доскоро центрове на растежа Турция и Полша се влошава. На другия полюс са Латвия, Естония и Украйна, където производствата по несъстоятелност намаляват.

Прогнозата на “Кофас” за тази година са ситуацията да продължи да се влошава и производствата по несъстоятелност да се увеличат в повечето държави от ЦИЕ. За България се препоръчва реформиране на законодателството по обявяване в несъстоятелност и държавата да предприеме реални стъпки по изчистване на натрупаните задължения към бизнеса.

Най-засегнатите сектори в ЦИЕ са строителните и производствените компании, както и търговците на дребно, сочи проучването на “Кофас”.

Троен ръст на фалитите в България

През миналата година в България са фалирали 1339 компании, докато през 2011 г. техният брой е бил 390. Това е увеличение от над 243% и превръща България в лидер по несъстоятелност в Централна и Източна Европа, отбеляза Милена Виденова, управител на българския клон на “Кофас”.

Делът на фалиралите компании не е голям на фона на общия брой регистрирани фирми – 380 000 през 2012 г. Трябва да се отчете обаче, че активни на пазара са не повече от 60-70 000 компании. Освен това кредиторите избягват процедурите по несъстоятелност и предпочитат да събират вземанията си на по-ранен етап, коментира Милена Виденова.

Най-проблемните сектори у нас, в които се наблюдава концентрация на фирми в затруднение и несъстоятелност, са строителството, товарните превози, добивният сектор, производството на текстил и търговията на дребно. Като успешни се открояват фармацията, ИТ-секторът, консултантските услугите и селското стопанство.

Основните причини за фалитите на българските фирми са голямата задлъжнялост на бизнеса, високата волатилност на цените на суровините и ниската ликвидност. Проблем представлява и неефективното законодателство в областта, посочи Виденова.

Най-малко три години се точат съдебните процедури по обявяване в несъстоятелност на една компания. Има отделни производства, които се бавят повече от 10 години, докато в Европа тенденцията е сроковете да се скъсяват, отбеляза Виденова. Тя посочи, че остава нерешен проблемът с обявяването на несъстоятелност със задна дата, което ощетява кредиторите и е предпоставка за измами.

Останалите от ЦИЕ

Хърватия е втората държава в региона със сериозни проблеми с несъстоятелността след България, сочат данните на “Кофас”. За една година броят на фалиралите фирми в страната, която от 1 юли става член на ЕС, е нараснал близо два пъти. Трета е Словения, където процедурите по несъстоятелност са се увеличили с близо 40% за година.

Проблемите се разпростират и в държавите от ЦИЕ, които се считаха за двигатели на региона – Полша и Турция. Политическите протести в южната ни съседка обаче засягат чуждите инвестиции, от които турската икономика е изключително зависима, посочи Виденова. Според нея анализът на “Кофас” показва, че икономиката на Полша все още се отличава с ръст на важните макроикономически индикатори, но проблемите стават все по-забележими.

На другия полюс са Латвия, Естония и Украйна, където през 2012 г. се наблюдава спад на случаите на несъстоятелност. Латвия беше една от държавите, които пострадаха най-много от кризата, но след процеса по стабилизация през 2010 г. броят на фалитите намалява, а темповете на растежа се засилват. Очаква се и скоро ЕС да вземе решението за приемането на Латвия в еврозоната. Подобни са тенденциите и в Естония, която стана член на еврозоната още през 2011 г.

В Украйна се отчитат 30% по-малко компании в несъстоятелност през 2012 г. спрямо година по-рано. Проблем за Киев остават неефективните процедури по несъстоятелност.

Позитивни сигнали се наблюдават и в Сърбия, където се отчита още по-рязък спад на компаниите в несъстоятелност – с близо 44%. Това обаче се дължи на правителствено постановление, което преустановява практиката за автоматичен фалит.

Прогнозите

Очакванията на “Кофас” са през следващите две години броят на фирмите в несъстоятелност както в България, така и в Европа да се увеличи. През тази година ситуацията ще продължи да се влошава и производствата по несъстоятелност ще се увеличат в повечето държави от ЦИЕ.

Полша ще усети кризата в много по-голяма степен през тази година, прогнозира “Кофас”.

За България се препоръчва да бъде реформирано законодателството в областта, както и държавата да започне да се издължава на доставчиците си, 90% от които са малки и средни фирми, коментира Иво Тодоров, председател на Асоциацията на българските износители.

Според него правителството трябва да работи за подобряването на услугите на данъчната администрация. Препоръката му към бизнеса е да се ориентират към износ, тъй като вътрешният пазар ще намалява заради демографските тенденции. Външните пазари обаче също трябва внимателно да се диверсифицират.

Споделяне
Още от Бизнес