България е жертва на либийския рекет

В началото на петата година от кризата с българските медици в Либия е все по - ясно, че България няма верен ход.

Независимо от усилията на две поредни български правителства да намерят позитивно решение за медиците, обвинените в умишлено заразяване със СПИН на близо 400 либийски деца, резултати няма. И не защото българската страна не прояви достатъчно воля, добронамереност и отстъпчивост, а защото Либия гледа на процеса като инструмент за пазарлъци и рекет и го използва именно по този начин.

През изминалата една година външният министър Соломон Паси предприе курс към безпрецедентно сближаване с либийския диктатор Муамар Кадафи, надявайки се затоплянето на политическите отношения да доведе до благоприятна развръзка на съдебния процес. Шумно бяха рекламирани контактите със сина на Кадафи, шеф на едноименната фондация, която пое патронажа по делото с българите. Паси нееднократно благодари на Сейф ал-Ислам за всичко, което е направил да промени хода на делото

Стигна се дотам, че българското правителство призна либийската правораздавателна система за напълно независима и демократична - едва ли не толкова, колкото и тази в демократичния свят. Българските медии бяха призовани да се въздържат от критики срещу Либия. Самият Паси започна да изтъква пред различни арабски представители братовчедските си връзки с арабския свят. Българският парламент изпрати в Либия внучката на собствения ни комунистически диктатор Тодор Живков - Евгения Живкова, за да размекне сърцето на Муамар Кадафи.

За няколко месеца се създаде впечатление, че всичко върви по мед и масло и благоденстващите в предоставената им от Кадафи -син вила, шестима медици очакват спокойно развръзката от съдебния процес.

След всичко това, разбира се, България загуби легитимната си възможност да предявява оттук нататък каквито и да е претенции към либийското държавно ръководство и либийското правораздаване, защото признахме, че те са демократични и независими.

Така се стигна до последната криза около медиците, породена от липсата на движение по делото.

Задържаните българи и техните близки, които доскоро венцехвалеха Соломон Паси, сега твърдят, че са разочаровани както от него, така и от адвокатите си. Във вътрешнополитически план се заражда поредната интрига, след като вездесъщият съпруг на Валя Червеняшка Емил Узунов обяви, че са написали писмо до президента Георги Първанов, с обвинения срещу Петко Димитров - шеф на направление "Консулско" - "Близък Изток и Северна Африка" във външно министерство. Преди подобно писмо беше писано и до бившия президент Петър Стоянов.

"Всички ни лъжат, разочаровани сме от Външно министерство", казвали в писмо до Соломон Паси шестимата подсъдими, според тиражираните в пресата твърдения на Узунов, който през всичките 4 години не се отказа да подклажда конфликти и интриги ту заради адвокатите по делото, ту заради един или друг български дипломат.

Самият Соломон Паси започна вече се въздържа от каквито и да е коментари по последните развития. Доколкото се разбра, обаче, либийската страна вече не му дава среща и неговото намерение да посети Триполи в последната седмица е било възпрепятствано.

В последното влошаване на проблема с медиците няма нищо изненадващо.

Най-вероятно Либия е раздразнена от позицията на България по иракската криза, освен това в ООН предстои да бъде разгледано искането на САЩ Либия да не поеме ротационното председателството на Комисията на ООН по човешките права.

Либия има "ужасяващи" нарушения на човешките права и не заслужава да ръководи тази комисия, каза говорителят на американския представител в ООН. Той отбеляза също, че Либия все още е под санкции на ООН заради атентата в самолета на Панам над Локърби през 1988 г. и фигурира в списъка на Държавния департамент на държавите, подкрепящи тероризма.

Трябва да се има предвид и това, че позицията на Либия по казуса с българските медици е функция и от развитието на казуса Локърби.

С поведението си досега Либия създаде ситуация, в която България да няма верен ход за решение на въпроса с медиците.

Което означава, че всяко раздухване на скандала или търсенето на начини да се направят допълнителни отстъпки на либийската страна, биха имали като резултат само допълнително влошаване на ситуацията. Защото не България контролира тази ситуация. А от възникналите усложнения веднага биха се възползвали онези среди, които търсят най-лесните провокации за дискредитиране прозападната ориентация на България.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?