България иска 1 година отсрочка за завършване на агропроекти с европари

България иска 1 година отсрочка за реализирането на агропроекти с европейски пари по Прогрмата за развитие на селските райони (2014-2021). Това стана ясно във вторник от среща на българския министър на земеделието Георги Тахов с еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски в София.

“Предлагаме да се удължи с една година срокът за реализиране на проектите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., като самото разплащане да се осъществява и краят на реализацията на проектите да приключи през 2026 г.", каза земеделският министър.

Проверка на Mediapool показа, че към момента са разплатени 70% от средствата по ПРСР. От общ бюджет 3.129 млрд. евро са изплатени 2.195 млрд. евро.

Страната ни поиска също така намаляване на административната тежест върху земеделските стопани с цел предвидимост на получаване на подпомаганията към тях.

Третото искане е да се помисли за увеличаване на праговете по "украинската помощ", защото в някои страни в Европа те се изчисляват на хектар площ или глава животно и така големите фермери още през 2022 г. са стигнали тавана и оттам нататък не могат да се възползват от опцията.

Тахов лансира спорна идея стандартите на “Зелената сделка” да се наложат както на страни членки, и така и на страни, които не членуват в ЕС, а използват европейския пазар.

"Знаем много добре, че това е един дългосрочен разговор, но много се надяваме той да започне от тук, от София", коментира земеделският министър.

Войчеховски определи България като важна страна в ЕС по отношение на селското стопанство и осигуряването на продоволствената сигурност в целия ЕС, особено в тези трудни времена.

По думите му е важно да се посети страна, която е усетила в много голяма степен отрицателното въздействие първо на пандемията, след това на войната на Русия срещу Украйна.

"Въздействието върху селскостопанските производители е осезаемо и имахме възможността да обсъждаме тези въпроси с президента на републиката, с министъра на земеделието и храните, с народни представители и с други заинтересовани страни", посочи Войчеховски.

Той допълни, че в селското стопанство има две много деликатни теми, които са важни за стопаните както в ЕС, така и в България.

Едната е споменатата “Зелената сделка” - въпрос, по който стопаните смятаха, че търпят ограничения.

"Говоря в минало време, защото междувременно ние реагирахме на техните притеснения и направихме сериозни промени, свързани със сертифицирането. Също така със задължението 4 % от земята да бъде използвана за екосхеми – сега това не е задължение, а доброволно решение, което дава възможност за повече диверсификация", обясни еврокомисарят.

Другият въпрос, на който той обърна внимание, е свързан с гъвкавостта за държавите членки при избора на периода, през който да се прилагат мерките. В момента всяка държава членка има възможност да избира периода според своята специфика и спецификата на своето селско стопанство.

Освен това за стопанства под 100 дка, които в България са значителен брой, над 100 000 броя, не важат системите за контрол и санкции, които се прилагат за по-големите фермери.

Той продължи с втория въпрос, също свързан с чувствителна не само за българските, а изобщо за европейските стопани тема, а именно руската агресия в Украйна, която доведе до блокиране на коридорите за износ в Черно море и увеличаване на украинската продукция, достигаща ЕС.

По думите на Войчеховски България е сред най-засегнатите страни - през 2022 г. стойността на вноса на селскостопанския внос от Украйна в България възлиза на 1 млрд. евро. В тази връзка у нас бяха осъществени възможности за подпомагане на стопаните за справяне със ситуацията. Беше приета забрана за внос от Украйна на царевица, рапица и слънчоглед.

Еврокомисарят припомни, че ситуацията се подобри в известна степен през 2023 г., но пак остана голямото разминаване между внос и износ.

Той посочи, че България е може би държавата, в която най-много държавна помощ е оказана на земеделските производители - за България тази сума възлиза на 452 млн. евро.

Според Войчеховски е важно да се говори какви са възможностите на българското правителство за подкрепа на земеделците.