България най-после се задейства за замърсяване от Сърбия

Оловна мина трови вливаща се в Струма река, алармират местни жители и НПО

Българските власти най-после се задействаха по повод трансгранично замърсяване на река Драговищица, която се влива в река Струма. За проблема през последните две години сигнализираха жители от Кюстендилско, българи от Босилеград и неправителствени организации.

Сега България е поискала по дипломатически път от Сърбия информация за качеството на водите на река Драговищица на нейна територия и за разрешените и осъществявани добивни и производствени дейности, които биха могли да са източник на замърсяване на водите на реката. Нотата е изпратена чрез Министерство на външните работи в края на месец ноември. Това съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в петък.

Жители на погранични села в област Кюстендил и българи от Босилеград твърдят, че пъстървата от реката вече е изчезнала, а животните не искат да пият вода. Има дни, в които малката планинска река придобива млечно бял цвят, твърдят жители на село Горно Уйно, Кюстендилско, и Босилеград.

За заплаха от екологична катастрофа в района на Кюстендил, Земен и Трекляно и за вече настъпила такава в района на Босилеград предупреди неотдавна и сдружение "Балканка". То изпрати нарочни писма до президента, омбудсмана, ресорните министерства, както и до кметовете на засегнатите населени места.

Замърсяването идва от мината за добив на оловно-цинкова руда в сръбското село Караманица, която работи без да има изградено хвостохранилище, твърдят от "Балканка".

Проблемът

Село Караманица се намира край Босилеград, на границата между България, Македония и Сърбия. Край него има мина, работила за кратко по времето на бивша Югославия и закрита поради нерентабилност и липса на добри пътища преди години. През тази година дейността ѝ е възстановена, а две години преди това са правени проби за възобновяването на добива.

"Засегнати са всички подземни водни тела и всички главни повърхности на водни обекти в района на река Струма, надолу при язовир "Пчелина", при село Лобош, Радомирско, огромна част от водосбора на Треклянска река и поречието на река Драговищица, над и под границата със Сърбия", твърдят от сдружение "Балканка".

От там посочват, че всички отпадни води от мината се изхвърлят непречистени в река Караманичка и в крайна сметка стигат до р. Драговищица. "По реката тече бяла каша и цялото корито е побеляло от отлаганията. Под мината има изградени три мини ВЕЦ-а и още три се строят. Сръбското министерство на околната среда е разрешило мината да работи без оценка за въздействието върху околната среда", твърдят от сдружението.

Ръст на заболелите

Жители на сръбския Босилеград са притеснени от драстично нарасналия брой на раковите заболявания в общината и честите смъртни случаи. Българският лекар, доктор Владимир Янев, един от тримата задържани от сръбската полиция преди месеци, докато преглежда пациенти от Западните покрайнини, който често посещава Босилеград, не крие тревогата си.

"Смъртността е висока. Хората умират от рак, боледуват от рак, което е необичайно. Отговорът е рудодобивът. Хората от години забелязват как реката тече бяла отгоре, на моменти е оловно бяла, как рибата и раците изчезват. Хора, фауна и всичко изчезва, как добитъкът въобще не се доближава до потоците и до реката да пие вода", каза д-р Янев пред БНР през октомври.

Няма повод за безпокойство

От съобщението на МОСВ става ясно, че към момента няма причина за безпокойство сред местното население. Причината – от взетите досега проби не е установено замърсяване на реката. През тази година са установени само единични отклонения по физико-химични показатели - рН, общ азот и общ фосфор. Няма превишения на максимално допустимите концентрации за наблюдаваните приоритетни вещества и специфични замърсители, включително метали, се казва в съобщението на МОСВ.

Река Драговищица е включена в Програмата за регулярен мониторинг в Западнобеломорския район и ежемесечно от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) се набират проби и се анализират водите за съдържанието на кадмий, олово, никел, калций, магнезий и свободен цианид. На всеки три месеца се следят и основни физико-химични показатели.

Според мониторинга за 2017 г. и извършената оценка на състоянието на водите в реката не е установен натиск и въздействие, характерни при добив на полезни изкопаеми в оловно-цинкови мини, посочват от МОСВ.

Провежданият мониторинг на повърхностни води на река Драговищица в пункта на границата не показва данни за замърсяване с метали, както би могло да се очаква от дейността на оловно-цинкова мина, като тази при село Караманица.

Освен рутинния мониторинг, по сигнали на граждани и неправителствена организация е извършвана и проверка на място. Извънредно са били взети проби за анализ, при които не е установено отклонение от нормите.

Действията на българските власти

До момента българските власти мълчаха по проблема. От отговора на МОСВ става ясно, че страната ни е настояла да бъде включена в трансгранична оценка за въздействието на околната среда (ОВОС), каквото право има съгласно Конвенцията по ОВОС. До момента обаче не е получила отговор на писмото си от 2016 г. става ясно от съобщението на екоминистерството.

За това през ноември МОСВ е изпратило ново писмо до Министерството на защитата на околната среда на Сърбия. С него е изискано предоставяне на информация и документация по чл. 3, ал. 5 от Конвенцията за ОВОС в трансграничен контекст за инвестиционно предложение за "Изграждане на пилотна инсталация за изпитване на флотационни процеси на извличане на мед, олово и цинк от полимерни руди" на територията на село Караманица, община Босилеград, Сърбия.

Според конвенцията страната на произход - в случая Сърбия, има задължение да уведоми всяка страна, която според нея може да бъде засегната, за дадено инвестиционно предложение, от реализацията на което се очаква възникването на трансгранично въздействие.

Засегнатата страна - в случая България, може да заяви желание да участва или да не участва в трансграничната процедура по ОВОС. Тогава страната на произход следва да ѝ предостави информацията и документацията по проекта.

Пилотните/експерименталните проекти, които се осъществяват с цел развитие и изпитване на нови методи или продукти, се ползват с изключение по Конвенцията за ОВОС за не повече от две години.

След изтичане на двугодишния период, възложителят следва да уведоми компетентния орган по околна среда за намерението си да продължи да експлоатира съоръженията, за провеждане на процедура по ОВОС. В случая за мината при село Караманица няма данни дали е извършвана оценка за въздействието на околната среда и водите, нито за постъпвала нотификация по чл.3 от Конвенцията за ОВОС.

Още от България

Прав ли е Каракачанов да се гневи и заплашва Скопие?