България не е готова за драматичното противопоставяне между ЕС и Русия

Г-н Кръстев, срещата на ОССЕ в София приключи без съвместна декларация заради възраженията на Русия. Към проблема за изтеглянето на войските ѝ от Грузия и Молдова, който беше ябълката на раздора при предишната среща в Маастрихт, сега се добави и Украйна. Русия изглежда последователна в отказа си да се съобразява с мнението на международната организация по отношение на държави от бившия СССР, но как изглежда тази позиция от гледна точка на принципи, които Русия прокламира в ООН, например, по отношение на други конфликти?

Това е голямото противоречие. В рамките на първия мандат на президента Путин Русия превърна мултилатерализма в основна позиция, от която тя се опитваше да защитава своите интереси. Затова защитата на международните организации беше център на външнополитическата риторика на Русия. Това прави срещата на ОССЕ в София водоразделна и изпраща сигнал, че Русия отказва мултилатерален подход, когато става дума за територията на бившето съветско пространство. Това пък безспорно ще отслаби позициите на Русия и в ООН, и в други международни организации, тъй като се оказа, че на тази среща Русия направи това, което в продължение на дълги години обвиняваше САЩ - използва правото си на вето и не позволи приемането на политическа декларация, която имаше подкрепата на около 95% от страните участнички в организацията.

Покрай този сблъсък между Русия и страните от ЕС и НАТО за Украйна все повече наблюдаваме, че се възражда риториката на Студената война. Смятате ли, че има шанс Русия да се примири с факта, че губи ефективно контрола си в държави от бившия Съветски съюз?

От момента, в който украинската криза навлезе в горещата си фаза, сме свидетели не просто промяна в риториката, а на промяна на стратегията на руската външна политика. Това стана доста видно в тона на руската преса, където се появява един много силен консенсус за това, че Русия има право на своя сфера на влияние и тази сфера на влияние покрива територията на бившия Съветски съюз без балтийските републики. Русия не се примирява с това да бъде просто една от страните, които функционират в този регион.

Моето впечатление е, че Москва много неправилно прочете случващото се в Украйна. Русия отказва да приеме спонтанния характер на случващото се в Украйна и руските официални гласове и руските медии през цялото време се опитват да говорят в категориите на "преврат", в категориите на "активни мероприятия на чужди сили". Ангажиментът, който лично президентът Путин пое за защита на едно бих казал незащитимо статукво дестабилизира и самия Путинов модел. Легитимността на Путин в Русия пряко произтича от антиолигархическата му риторика. В същото време на територията на бившия Съветски съюз президентът Путин последователно защитава олигархични и корумпирани режими, отхвърлени от своите общества, каквито са режимите в Централна Азия, какъвто е случаят с Кучма в Украйна и с Лукашенко в Беларус. Именно тази липса на последователност, превръщането на Русия в защитник на едно криминално статукво, е основният проблем в защитата на какъвто и да било руски интерес на територията на бившия Съветски съюз. Показателно е, че в Русия вече се появяват гласове, че Кремъл се е ангажирал прекалено, при това не където трябва и не с когото трябва.

Според някои анализи заради кризата в Украйна Европа и САЩ отново се обединиха след разрива около Ирак.

Нещо повече, много дълго време противоречието вътре в Украйна се мислеше като противоречие между САЩ и Русия. Истината е, че големият сблъсък в Украйна е сблъсък между Европейския съюз и Русия. ЕС в никакъв случай, поне до преди три седмици, не виждаше в своята стратегия Украйна като евентуален бъдещ член на ЕС. Ясно си даваха сметка, че Украйна е изключително разделена, а и Брюксел изглеждаше да е загубил воля за разширяване. Последните дебати около Турция карат европейските лидери да потръпват всеки път, когато думата "разширяване" бъде повторена. В същото време обаче ЕС не е готов да позволи на Русия да има своя сфера на влияние, която достига до границите на Полша и балтийските републики. Призивите на ЕС бяха за едно общо съседско пространство, където Украйна, грубо казано, щеше да бъде 60% прозападна и 40% проруска или обратното, ако трябва да използвам езика на Ялта. Но се оказа, че Русия не е готова на такъв тип сътрудничество. Русия искаше твърд, тотален, 100-процентов контрол върху украинската политика и икономика и това направи сблъсъка между ЕС и Русия неизбежен. Не случайно ЕС и Полша, а не американци са посредници заедно с руската страна в този конфликт.

Оттук нататък европейската позиция по Украйна не може да бъде променена, защото всяка промяна би довела до разделение на ЕС, което ще бъде много по-драматично, отколкото това, което се случи по време на иракската криза.

Как влияят тези процеси в страни като България, чието ръководство се въздържа от директна конфронтация с Русия, където съществуват проблеми с висши военни, служители на специални служби и дипломати заради връзките им с бившите тайни служби и с Москва?

България домакин на срещата на ОССЕ имаше своите аргументи да не демонстрира свръх-активност по отношение на конфликта в Украйна. И това не е проблем. Проблемът е, че България не е готова да реагира на едно по-драматично противопоставяне между Русия и ЕС. Повтарям - не между Русия и НАТО, не между Русия и Запада, а между Русия и Европейски съюз. Досега в продължение на няколко години част от политиците в България успяха да убедят себе си, че не съществуват сериозни стратегически различия и не съществува основа за противоречия между ЕС и Русия. Този анализ може да се окаже неверен, но България трябва да е готова и за такъв сценарий, колкото и нежелан да е той. Защото при този сценарий на България ще ѝ се налага да избира между ЕС и Русия и то вече като член на ЕС, а не като някакъв въображаем мост между ЕС и Русия. България не може да води политика на равна отдалеченост между ЕС и Русия по простата причина, че след две години България ще бъде член на ЕС, а - поне на този етап - не планира да бъде част от Руската федерация.

Още от България