България – необуздана корупция, провалена съдебна система и двойна игра с Русия

Необуздана корупция, провалена съдебна система, липса на прозрачност, лоша медийна и бизнес среда, проблемна икономика и непоследователна външна политика и двойна игра между Запада и Москва. Така анализаторът от Център за изучаване и изследване на политически решения (Cerap) в Париж Никола Тензе описва България в коментар за базираното в Брюксел издание EUobserver, публикуван под заглавие "Колко дълго София може да жонглира между Запада и Москва"

Той посочва, че непрозрачният медиен пейзаж е една от причините, поради която за разлика от Румъния, Полша или Унгария, българите рядко да излизат на улиците, за да се противопоставят на повредената им правораздавателна система, непрекъснатата корупция и повсеместното влияние на чуждестранни сили във външната политика.

Според него енергетиката не е единствената индустрия в България, засегнат от корупционни проблеми.

Той припомня, че парламентът неотдавна е обсъдил законопроект, изготвен от спорния медиен магнат и политик Делян Пеевски. Целта му формално е да направи медийната собственост по-прозрачна, но проектът не предвижда предоставяне на информация за заеми, приходи от реклама и косвени фондове на ЕС, въпреки че тъкмо тези видове финансиране са основния източник на корупция и влияние в медийния сектор.

Корупция и банкови колапси

България технически отговаря на формалните критерии за присъединяване към еврозоната и банковия съюз. Има ниска инфлация, а публичните финанси са балансирани, посочва Никола Тензе по повод амбицията на страната да влезе в еврозоната.

"Нейният крехък банков сектор обаче (четвъртата по големина банка в България се срина през 2014 г.), липсата на прозрачност и необузданата корупция правят интеграцията ѝ в еврозоната неприемливо висок риск", посочва анализаторът.

Според него българската икономиката продължава да е изпълнена с проблеми. Въпреки че брутният вътрешен продукт е нараснал с 3.4% през 2016 г. и 3.6% през 2017 г., Световната банка отбелязва, че производителността ще трябва да нарасне най-малко с 4% следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да даде тласък на споделеното благоденствие.

България е най-бедната страна в ЕС по отношение на БВП на глава от населението, но също и най-корумпираната, припомня Никола Тензе.

Съдебната ѝ власт далеч не е независима и неефективно преследва корумпираните служители и политици. Корупцията е дълбоко проникнала в българското общество.

Повече от един на всеки пет българи казва, че имат личен опит с подкуп. Мащабното незаконно забогатяване и неефективната съдебна система пречат на растежа и плашат чуждестранните инвеститори.

Анализаторът обаче изтъква, че въпреки всички тези проблеми, България щеше да представлява по-голяма заплаха за сигурността на Европа, ако не се беше присъединила към ЕС. Страната нямаше да е постигнал този напредък през последното десетилетие и щеше да е по-голяма заплаха за сигурността на блока, твърди Тензе.

Двойната игра на София

Никола Тензе коментира, че София може да изгуби благоразположението на западните демокрации, опитвайки се да играе в две различни посоки - да търси по-тясна интеграция в Европа, докато угажда на Москва и Пекин, като твърди, че работи за постигане на целите на ЕС.

Той посочва, че българският енергиен сектор е добър пример за тази двойна игра.

София е поела ангажимент да либерализира енергийната си индустрия и да се придържа към целите на ЕС за чиста енергия, но продължава да субсидира въглищните централи, които са основната пречка да изпълни критериите на ЕС.

България се опитва да развие и силно противоречиви енергийни проекти с Русия и Китай и търси помощта на Москва за рестартиране на проекта за ядрена централа в Белене, заплашвайки европейската енергийна сигурност в момент, когато други държави членки късат зависимостта си от Москва.

Опитите ѝ в последно време да преразгледа споразуменията за закупуване на електроенергия от западните компании AES и ContourGlobal - произвеждащи 20% от електроенергията на България, срещу малка част от това, което би струвало "Белене" - е още един тревожен знак, че погледът на София се пренасочва към Москва и Пекин.

Чуждестранни инвеститори посочват този враждебен бизнес климат, когато напускат българския енергиен пазар, като последният пример е чешката CEZ. Липсата на прозрачен регулатор на енергийния пазар в България, подобен на тези в други страни от ЕС, хвърля още една сянка върху способността ѝ да поддържа свободен и честен енергиен пазар.

Липсват възпиращи механизми за руското влияние

Авторът посочва, че България определено не е единствената страна в ЕС, алчността на чиито политици позволява на чуждите сили да се възползват от стратегически сектори като енергетиката.

В останалата част от Европа има по-силни възпиращи механизми и институции по отношение на това влияние, отколкото в България.

Бойко Борисов претендира да е най-малко засегнатия от нарастващото влияние на Русия върху българската политика и внимателно избягва дистанциране от останалите 27 държави членки.

В същото време обаче той направи множество отстъпки на Москва. Борисов персонално се извини на Путин, пое отговорността за провала на проекта "Южен поток".

Борисов се разграничи от европейските си съюзници, отказвайки да отзове руски дипломати от Москва след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал във Великобритания.

"Колко дълго ЕС ще позволи на България това жонгльорство?", пита анализаторът.

Той коментира, че първият мандат на България като ротационен председател на Съвета на ЕС не е бил нито катастрофата, както някои наблюдатели са предричали, нито PR успеха, на който София се надява. Но и трудно може да се каже, че българското председателство беше значителна крачка напред за ЕС, отбелязва Никола Тензе.

Той припомня, че докато България е определила интеграцията на Западните Балкани като приоритет, опозицията в лицето на Франция и Холандия си гарантира, че преговорите с Македония и Албания за присъединяване ще се отложат с още една година.

В същото време според него не е честно да се държи България отговорна, че не е успяла да постави разширяването начело на геополитическя дневен ред на ЕС, тъй като шестмесечната продължителност на ротационното председателство ограничава способността на държавите да наложат дадени теми. Освен това предвид Брекзит и миграцията, ЕС се плаши от по-нататъшно разширяване на блока.

Тактиката на България

Според Тензе обаче може да се търси отговорност на България за непоследователната ѝ външна политика и затруднението да спазва фундаменталните принципи на ЕС. България има навика да демонстрира напредък, така че да избегне санкциите и обвиненията, които търпят други проблемни членове на ЕС като Полша или Унгария, коментира той.

България обаче все още е под специален надзор от Брюксел. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), предназначен да помогне за преодоляване на различията ѝ с останалата част от европейския блок, остава в сила 11 години след присъединяването на страната към ЕС - по основателна причина.

*Заглавието и оформлението са на Mediapool.