На 2 юни се отбелязват 147 години от гибелта на поета и революционер Христо Ботев. Той загива във Врачанския балкан след като на 17 май 1876 г. заедно с четата си преминава Дунав с парахода "Радецки". Целта е да се подпомогне въстанието във Врачанския революционен окръг. Четата обаче не получава подкрепа и след няколко дни е разбита.
В 12 ч. по традиция ще прозвучат сирените в памет на Ботев и загиналите за свободата.
Офицално поклонение ще се проведе на връх Околчица. На него ще присъства премиерът Гълъб Донев, както и други официални лица.
Поклонение ще има и в родния град на Ботев – Калофер.
В София ще се проведе церемония пред паметника на поета в Борисовата градина.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Поклон пред саможертвата на
Христо Ботев и на всички герои, паднали за свободни българи и свободна България!
****************
В. „Знаме“, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51.
_______________
“Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии.
Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност“ и, когато ние пожелахме …
да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът.
Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село (?) казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не гонял“, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея! Кажете ми после това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и сега даже са смята за стока, с която секи има право да са обърща както иска? На нашите викове за свобода, на нашите стремления за братство и за съединение със славянете и на нашите трудове за прехраната на тирането никой почти не обърща никакво внимание.
Първата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониите, има твърде печален исход. Правителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е “да са не раздражават духовете.“
Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“
Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си.
Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.
"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския." Захари Стоянов
Стефан Стамболов: "Не трябва да се освобождава никой народ. Народите трябва да се освободят сами, или да загинат! Георги С. Раковски: "Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа…" "Всякога Русия ни е лъгала". Захарий Стоянов: "Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина; палмата на първенството се подава на тоя последния…" - из "Записки по българските въстания"
Четата не получава подкрепа, защото руският агент Стоян Заимов, който трябва да вдигне въстание във Враца се скрива в дън земя. Същият, който по-късно съчинява лъжата, че Ботев е бил убит от своите и по специално от Никола Обретенов. Лъжа, която и до ден днешен се предъвква от пишман историци, въпреки че свидетелствата сочат, че Ботев е убит от черкезки главатар, който сам се хвали пред свидетели с извършеното.
“България почита паметта на Христо Ботев” (М) “…и на загиналите за свободата и независимостта на България” Втори Юни