България сама се изолира от формирането на политиката в НАТО

Противоречивите изявления на правителствени представители за разполагането на американски бази в България отново поставя на дневен ред основния въпрос - има ли страната концепция за участието си в процеса на правенето на политика в НАТО.

До момента българската позиция спрямо алианса винаги е била реактивна - те ни искат нещо, ние им го даваме. Така България сама се изолира от реално участие във формирането на политиката на Северноатлантическия договор.

Защото дори страната да има интерес от разполагането на военни бази или от противоракетна отбрана, тя не го изразява. А САЩ и НАТО изхождат от една минималистична презумпция - да искат само в последния момент и само крайно необходимото.

Тази ситуация не може да бъде променена, докато в България липсва политическа визия и ясна воля на парламента.

Българските политици не предлагат основанията, за да може НАТО да ни включи в по- мащабна програма, а това води единствено до пропуснати шансове за страната. България сама се поставя в ситуация да бъде опция само краен случай, а последствията са, че сме притискани в последния момент, с нещо, което от никой друг не е било получено.

Съгласието за разполагане на бази например е свързано с дългосрочната работа по преговори за включване на български фирми в строителството и доставките за тези бази. Липсата на политическа воля обаче не позволява на външно министерство и на министерство на отбраната да водят преговори, те нямат мандат за това.

Министърът на отбраната Николай Свинаров допусна грешка, като предложи веднага след завръщането си от срещата на натовските военни министри в САЩ парламентът да излезе с консенсусна декларация за военните бази. Той трябваше да каже това още преди да замине.

В действителност Свинаров обяви необходимостта от нещо, за което в България се говори вече повече от една година. Моментът на изявлението му обаче затвърди впечатлението, че ние правим нещо само когато ни го поискат и ни подложат на натиск.

Продължаващата реактивна политика на българското правителство и на мнозинството по отношение на НАТО оставя широки възможности за активност на социалистите срещу по- сериозното ангажиране на България с НАТО и САЩ. Ако проследим ключови моменти от отношенията на двете последни български правителства с НАТО - от Косово през 1999 г. през унищожаването на съветските ракетни комплекси през 2002 и сегашния дебат за военните бази - става ясно, че БСП винаги се е възползвала от липсата на решителност и на ясна национална позиция по комплексния въпрос за участието ни в НАТО, за да създава обществено напрежение и да саботира процесите.

БСП, както и президентът Първанов, много обичат да говорят за "широка обществена дискусия" по тези проблеми. Що се отнася до настоящата тема за базите, обаче, спокойно може да се каже, че тази дискусия вече е проведена. Проведени са конференции, дискусии, подготвени са серия от меморандуми на неправителствени организации, които са изпратени до институциите.

Разбира се, става дума за дебат, който не е изгоден на БСП, тъй като не е проведен от червените бабички, нито от инициативни комитети срещу унищожаването на ракетите СС-23, "Скъд" и "Фрог".

Според Велизар Шаламанов от сдружение "Джордж Маршал" - България, три са ключовите проблеми за членството на България в НАТО.

Първият е свързан с промяна на конституцията, позволяваща ефективното българско участие в Силите за бързо реагиране на НАТО. България трябва да има войски, които веднъж придадени към тези сили, да могат да бъдат изпращани, по възможно най-бърз начин, по решение на НАТО и правителството.

Вторият въпрос е самото сформиране на тези експедиционни сили в България. През последните две години количеството на войските, с които България участва в международни операции, се е увеличило 10 пъти - от един взвод в Босна, вече имаме рота в Босна, взвод в Косово, взвод и 20 структури в Афганистан и цял батальон в Ирак. Тези експедиционни сили трябва да бъдат предварително подготвени, за да бъдат изпратени за ефективно действие.

И третият въпрос е свързан с базите и полигоните.

Това са проблеми, които правителството и парламентът трябва сами да решат, а не да изпадаме отново и отново в ситуацията от Америка да ни казват, че трябва да имаме ясна позиция по еди кой си въпрос.

Липсата на концепция за това как си представяме бъдещето ни членство в НАТО може да бъде разтълкувано от съюзниците само по един начин - не разчитайте на нас. Така България сама се поставя в положение на ограничен суверенитет, защото няма политика, която суверенно да провежда.