България ще привлече американски капитали

Професор Квинт, какво ще бъде отражението на събитията в САЩ на страните от зараждащите се пазари, каквато е и България?

Мисля, че американският инвестиционен капитал, както частния, така и публичния, ще се ориентира в повече посоки. Винаги, когато американският инвеститор се опитва да създаде нещо в чужбина - собствено предприятие или джойнт венчър, се оценяват четири инвестиционни риска. Това са политически, икономически, бизнес и технологичен риск. Във връзка с това аз смятам, че ще се наблюдава едно определено отрезвяване и определена централизация на капитала, който се инвестира в зараждащите се пазари.

Смятам, че в голямата си част американските капитали ще се насочат към Латинска Америка, към Източна Европа, в това число и към България, в доста по-малка степен ще се насочи към индийския полуостров и в югоизточна Азия. Безспорно ще намалеят инвестициите в Индонезия, Филипините.

Смятате ли, че терористичните атаки ще доведат до промяна на ролята на МВФ и Световната банка?

През последните години МВФ и Световната банка, които получават повече от половината си средства от САЩ, играят една роля независима от американската външна политика. Смятам, че тази ситуация ще се промени през следващите три - четири години.

Терористичните актове измениха световния ред, който се образува постепенно през последните 12 години след падането на берлинската стена. Създаде се ситуацияq в която светът призна, че има една супер-държава, няколко страни от 7 до 9, които се доближават по мощ до нея и могат да обсъждат с нея глобалните въпроси. Така възникна т.нар Г-7, която прерасна в Г-8 с участието на Русия, когато се обсъждат не икономически, а политически въпроси. И накрая задълбочено обсъждаме въпроса за Китай.

Сега световния порядък ще се измени и ще се наблюдава сближение на държави, които активно влязоха в антитерористичната коалиция, ще има смекчаване на отношенията между Америка и Русия. Не трябва да се мисли, че всички в двете страни ще поддържат тази идея, но ще има мнозинство, което ще я поддържа. Ще възникне ситуация, която ще доведе до промяна на ролята на НАТО. Организацията бе създадена за да се противопостави на атаките на комунизма спрямо свободния свят. Сега ролята на НАТО ще се видоизмени и ще се насочи към заплахата спрямо света изобщо.

Какви ще бъдат последиците за световната икономика от терористичните актове?

По принцип септември е най-лошият месец за американската икономика. През последните 40 години 39 пъти септември е бил месеца с най-лоши показатели през годината. Естествено терористичните актове изостриха ситуацията. В Америка, както винаги съм казвал, няма рецесия, а имаше забавяне на темповете на растеж. Дори в август той бе 0,4 процента, но той бе положителен, а не отрицателен.

След 11 септември се очаква октомври да бъде първият месец, който ще отчете намаляване БВП на САЩ. През ноември и декември ситуацията ще се подобри. За 2001 г. ще отбележи ръст на БВП от около 2 процента.

В началото на следващата година ще има забавяне на икономическото развитие, заради физическото въвеждане на еврото. Това ще накара страните, които имат търговски отношения, ориентирани основно към Европа, да преобърнат до 40% от резервите на централните си банки от долари в евро. От момента на изчезването на златния стандарт през 1971 г. доларът изпитваше удоволствието да бъде единствената резервна валута в света, по-значим от златото за централните банки, които се опитваха да гарантират стабилност на своите валутни авоари. Сега тази ситуация ще се измени и ще се появи втора резервна валута - еврото. Заради това курсът на долара ще спадне, но няма да има голям спад по отношение на еврото и английската лира.

Това обаче ще повлияе положително на американската икономика, защото евтината валута ще подкрепи американския износ. Високият курс на долара затруднява възможностите на американския износ. Затова икономиката на САЩ ще се развива активно, още повече, че през март-април ще се усети и по-активното развитие на военнопромишления комплекс и ще доведе до намаляване на безработицата.

* Проф. Владимир Квинт постави две условия за провеждането на това интервю:
- да се води само в качеството му на професор от университета Фордам в Ню Йорк и да не бъде определян като съветник на когото и да било.
- въпросите да засягат развитието на икономическата ситуация в САЩ, но не и тази в България.

Владимир Квинт каза, че за последен път е бил в България през август, когато се е запознал с опита в микрокредитирането на Фондация "Ресурсен център" на Стилиян Стойчев. Професорът по икономика се ангажира да коментира ситуацията в България след 45 дни.