България затвори най-тежките преговорни глави с ЕС

В петък в Брюксел България затвори трите най-сложни преговорни глави - "Земеделие", "Регионална политика" и "Бюджет и финанси" от процеса на присъединяване към ЕС.

До окончателното приключване на преговорите остават още две - "Конкуренция" и "Други", които българската страна се надява да затвори по време на министерската среща на ЕС на 15 юни в Люксембург. По-трудната е глава "Конкуренция", която включва държавната помощ за компаниите, антитръстовите разпоредби и правилата за сливания и изкупувания.

Също в петък Ройтерс предаде, че според предварителния дневен ред за срещата на върха на Европейския съвет на 17 и 18 юни, лидерите на съюза много скоро ще решат да започнат подготвянето на договор за присъединяване на България и Румъния, който да бъде подписан в началото на 2005 година.

България договори по-висока квота за тютюн и добив на зърно

През първите три години на членството си в Европейския съюз, България ще получи общо 733 млн.евро за развитие на селските региони. Договорената днес сума е с 116 млн. по-висока от предложението на Европейската комисия.

По глава Земеделие страната ни успя да договори и квота за производство на рафинирана захар, която не фигурираше в първоначалната позиция на ЕС.

Досегашната подкрепа на ЕС за фермерите чрез субсидиране на цени постепенно отпада и за сметка на това ще се увеличи подкрепата за развитие на селските райони. Преките плащания се откъсват от показателите за обема на произведената продукция и ще имат повече социална функция, отколкото регулатор на пазара. Това обясни Слави Кралев от земеделското министерство по време на работен семинар за стимулиране на селското стопанство у нас.
още

Завишен е и референтният добив за полски култури, който вече достига 2.9 тона на хектар, съобщиха от министерството на външните работи.

С няколко хиляди тона е увеличена и квотата за производство на тютюн, а преобладаващата част от произвежданите в България тютюневи сортове са включени в шеста група тютюни, за които ЕС изплаща най-високи субсидии.

България извоюва и право след присъединяването си да може да засади с 1.5 % повече лозя от наличните към 1 януари 2007 година.

Европейският съюз не отстъпи пред искането на София и Букурещ субсидирането на селските стопани в двете страни от 2007 г. да тръгне от нивото, на което тогава ще бъдат първите десет - тоест 40% от субсидиите за фермерите в старите 15 страни членки. Запазва се принципът, приложен за присъединилите се на 1 май т.г. държави - 25% от субсидиите за 15-те стари през 2007 г., първата година на членството, 30% - през 2008 г., 35% през 2009 г. и 40% през 2010 г. През следващите шест години субсидиите ще се увеличават с по 10% и от 2016 година ще се изравнят.

"Оттук насетне България ще работи усилено за изграждането на ефективни структури, за да може от 1 януари 2007 г. успешно да усвоява договорените субсидии и средства за развитие на селските региони", заяви министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, цитирана от МВнР.

Кунева оглавява българската делегация на срещата на ниво главни преговарящи в Брюксел, на която бяха затворени трите преговорни глави. Заедно с нея във финалните преговори участваха и зам.министърът на земеделието Меглена Плугчиева, зам.министърът на финансите Любомир Дацов и зам.министърът на регионалното развитие Савин Ковачев.

България иска директна подкрепа за бюджета през първата година на членството ни

Пълно безумие е на този етап да се преотварят преговорни глави, това само би забавило процесите на интеграция, заяви министърът на външните работи Соломон Паси в коментар на наново отправените искания от страна на БСП. Вчера социалистите призоваха правителството да отвори глава "Енергетика", за да предоговори сроковете за затваряне на 3 и 4 блок в АЕЦ "Козлодуй". БСП вече е събрала необходимите над 60 депутатски подписа, за да внесе в парламента искане за референдум за АЕЦ.

Вноската на България към бюджета на Европейския съюз след присъединяването ни ще е около 1.2% от Брутния вътрешен продукт на страната, е договорено в глава "Бюджет и финанси". От МВнР съобщиха, че средствата, които България ще получава от ЕС, са значително повече, като до 2009 г. те ще достигнат до 7% от БВП.

Въпреки това, за да се застрахова от евентуално финансово затруднение заради вноската, евроминистър Кунева е поискала от ЕС директна финансова подкрепа за българския бюджет през първата година на членството ни. По това ще преговаряме допълнително, съобщи Кунева пред БНР.

Тя е поискала и директна финансова подкрепа за укрепване на българските граници, които ще станат външни за ЕС след присъединяването ни.

При всички положения средносрочно и дългосрочно ще получаваме повече от ЕС, отколкото ще плащаме, въпросът е в първата година дали няма да се окажем в позицията на нетен платец, коментира в София министърът на финансите Милен Велчев. Той обясни, че по-богатите държави като цяло са се оказвали в такава позиция, за което са получили компенсация през втората година. България като по-бедна страна най-вероятно няма да се окаже в такава позиция, но в случай, че това стане, ще получим и съответната компенсация, добави Велчев.

2.3 млрд.евро по "Регионална политика" ще идват само срещу конкретни проекти

По глава "Регионална политика" представителите на България и на 25-те страни членки на ЕС се разбраха, че през първите 3 години от членството си страната ни ще получи 2.3 милиарда евро за структурни действия и за подобряване на жизнения стандарт. В съответствие с правилата на Съюза, отпусканите средства от Структурните и Кохезионния фонд не трябва да надвишават 4% от брутния вътрешен продукт на страната получател.

Постъпването на тези средства в България ще става срещу конкретни проекти, постепенно, в съответствие с нарастването на капацитета на страната ни да усвоява парите.

Парите по "Регионална политика" ще са за регионално сближаване и намаляване на междурегионалните различия и за икономическо и социално развитие на ниво общини, области и райони.

Предвидени са и средства за изграждане на националните инфраструктурни обекти.

Според Белин Моллов, експертен съветник на министър Церовски, в изпълнение на ангажиментите си по затворената днес глава, България трябва да довърши изграждането на общинските и областните институции за по-ефективно усвояване на средствата от европейските фондове.

Трябва да се подготви и целия пакет документи, свързан с изработването на Националния план за развитие, Националната оперативна програма за регионално развитие и на регионалните планове за развитие, областните стратегии и общинските планове.

"За да можем да се възползваме от еврофондовете, сега ни предстои да доизградим и укрепим механизмите за програмиране, управление, разплащане, мониторинг и финансов контрол на средствата от тях", обясни министър Кунева.

Пред колегите си от 25-те страни членки Кунева е изразила готовността на България да приключи преговорния процес в рамките на ирландското председателство на ЕС, тоест до края на юни.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?