България е световен шампион по брой научни институти на глава от населението. В същото време учените в страната намаляват, а средствата за изследвания се разпиляват. За това се налага свиване на броя на университетите от над 50 до десетина, като два от тях са създадени с участието на Българската академия на науките и Селскостопанската академия.

Това са изводите от изследване за подобряване на финансирането на научните организации и висшите училища, представено от проф. Люк Соте в четвъртък. То е направено по поръчка на правителството.

Според министъра на образованието Красимир Вълчев обаче до обединение на университети едва ли ще се стигне. По-скоро ще се търси вариант през разпределението на публичните средства за наука да се насърчават институтите на Българската академия на науките (БАН) и Селскостопанската академия да се обединяват с висшите училища. Ще се финансират приоритетно и звената, които имат научни постижения.

"Вие сте световен шампион по научни институти на глава от населението. На 1 млн. души се падат около 20 такива звена, което е невиждано", коментира Соте. В същото време публичното финансиране за тези звена е 0.25% от БВП.

Според Соте преодоляването на фрагментацията е основният проблем, с който страната трябва да се справи, преди да се говори за увеличаване на парите за наука или въвеждане на финансиране според резултатите. "Фрагментацията, в съчетание с минималното финансиране води до това, че всички получават малко пари. Ако просто се увеличат парите за наука, без структурата да се реформира, това няма да доведе до подобряване на качеството на изследванията", коментира той. Соте даде за пример, че ако при сегашната структура държавните средства за наука се увеличат със 200 млн. лв., това ще доведе до само 750 000 лв. допълнително за всяко научно звено.

Изследването препоръчва още да се въведат минимални изисквания за оценка на институтите, за да се отсее кои от тях да продължат да работят самостоятелно. Критериите може да са броят на хабилитираните учени, наличието на докторантски програми, международното сътрудничество. Идеята е звената, които не отговарят на минималните изисквания, да се обединят с други институции.

Препоръките за намаляване на университетите не са от вчера, но срещат сериозен отпор от страна на академичната общност. Според министъра на образованието Красимир Вълчев е нужна по-скоро финансова концентрация. "В малка страна и с малко учени можем ли да си позволим да разпиляваме ресурсите?! Организационна концентрация вероятно няма да постигнем, но поне да имаме финансова такава", коментира той. Вълчев обаче не обясни как може да се промени механизмът за финансиране на изследванията, за да бъдат подтикнати различните звена да се обединят и работят заедно. Той добави, че ще се разработи механизъм за оценка на ефективността на научните звена, както и да се определят т. нар. "изследователски университети".

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски коментира, че броят на научните институти в изследването не е коректен, тъй като звената на академията не трябвало да се разглеждат самостоятелно. Той декларира готовността на институтите на БАН да работят с университетите. Подобни декларации се чуват от поне десетилетие. Според Ревалски спешен проблем за разрешаване е намаляването на броя на учените и прекалено ниските стипендии за докторантите. "От 1 януари 2018 г. те ще са с 10% по-ниски от минималната работна заплата", коментира председателят на БАН.