Девет от общо 61 държавни болници са теглили кредити от банки на стойност близо 100 млн. лева, за да погасяват свои просрочени задължения, да рефинансират стари кредити и да консолидират задължения. Това става ясно от отговори на Министерството на здравеопазването (МЗ) до Mediapool по Закона за достъп до обществена информация.

Като цяло просрочените задължения на болниците намаляват чувствително в последните години и това се дължи на приложените оздравителни планове, в това число отпуснатите заеми от търговски банки и държавата. Към тегленето на кредитите болниците пристъпват, тъй като лихвите по тях са в пъти по-ниски от лихвите по просрочията към доставчици. Въпреки взетите заеми обаче част от болниците не успяват да си стъпят на краката и продължават да трупат нови дългове.

Публикуваните от МЗ финансови показатели на лечебните заведения към 30 юни сочат, че общите задължения на държавните болници са на стойност 698 млн. лева и са с 59 млн. лева повече спрямо същия период на миналата година. Просрочените дългове на държавните болници към 30 юни тази година са 30.8 млн. лева или с 15.2 млн. лева по-малко спрямо същия период на миналата година. В последните четири години просрочените задължения на болниците са намалели с над 70 млн. лева, като в края на септември 2021 г. са били 103 млн. лева.

Държавните болници, които обслужват кредити към банки, са: бившата правителствена болница "Лозенец", спешната болница "Пирогов", болница "Света Анна" във Варна, многопрофилните болници в Бургас, Видин, Враца и Силистра, специализираната болница по ортопедия "Проф. Бойчо Бойчев" ЕАД и Националната кардиологична болница (НКБ). Последните две болници са изтеглили кредити през 2024 и 2025 година, а останалите са от по-стари периоди. Кредитите на почти всички държавни болници са към търговска банка Д, само болница "Лозенец" е със заем от Българската банка за развитие (ББР), а болницата във Враца – към банка ДСК.

Кредитът на Националната кардиологична болница е на стойност 12 млн лева и е за оборотни средства, включително разплащания към доставчици, някои от които са просрочени. Кредитът е за десетгодишен период – до 2035 г. Чрез него болницата е успяла да намали просрочените си задължения. По данни на МЗ към 30 юни НКБ е с общи задължения в размер на 4.6 млн. лева, а просрочените задължения са 1.6 млн. което е със 7.1 млн. лева по-малко спрямо същия период на миналата година.

Кредитът на "Пирогов" за 34 млн. лева е най-голям и ще го изплаща най-дълго време – в продължение на 15 години. Той е за консолидиране на задължения, както и за погасяване на просрочени задължения и част от действащи кредити. Към 30 юни тази година "Пирогов" няма никакви просрочени задължения, а общите ѝ задължения възлизат на 68 млн. лева.

Бившата правителствена болница "Лозенец" също обслужва голям кредит в размер на 18.1 млн. лева към ББР. Договорът е сключен в края на 2020 г. и също е за срок от 180 месеца. Освен заема от ББР, болница "Лозенец" получи в края на 2024 г. и 25 млн. лева заем и от държавата, който ще връща в продължение на 10 години при годишен лихвен процент – 5.1 на сто и гратисен период за погасяване на главницата – 24 месеца. Болницата задлъжня сериозно при управлението на бившия ѝ директор Любомир Спасов след мегаскъпа модернизация за над 100 млн. лева, за която държавата оттегли финансовата си подкрепа и "Лозенец" остана с неразплатени сметки към фирми. За разлика от "Пирогов", която успя да изчисти просрочията си, "Лозенец" все още не може да излезе от дълговата спирала. Към 30 юни "Лозенец" е с просрочени задължения в размер на 1.4 млн. лева и те намаляват със 17.5 млн. лева спрямо същия период на миналата година. Спрямо първото тримесечие на тази година обаче просрочията нарастват със 735 000 лева.

Ортопедичната болница "Проф. Бойчо Бойчев" е с кредит за погасяване на просрочени задължения в размер на 8 млн. лева за срок от 10 години. Лечебното заведение към 30 юни няма просрочени задължения, а общите задължения са в размер на 2.9 млн. лева.

Университетската многопрофилна болница в Бургас е с кредит в размер на 11 млн. лв от Търговска банка Д, изтеглен през ноември 2020 г. за срок от 96 месеца. В резултат болницата вече няма просрочени дългове към 30 юни 2025 г., а общите ѝ задължения възлизат на 12.7 млн. лева. Преди това болницата беше в доста тежко финансово състояние, като нейни търговски партньори бяха завели дела и имаше запори на сметките ѝ.

Варненската многопрофилна болница "Света Анна" обаче продължава да се бори с просрочените задължения, въпреки изтегления през август 2023 г. кредит за 6.5 млн. лв. от Търговска банка Д за срок от 60 месеца. Лечебното заведение от години се бори с финансови трудности. Към 30 юни тази година болницата е с общи задължения от 16.7 млн. лева. Просрочията са в размер на 4.5 млн. лева и са нараснали с 3.4 млн. лева спрямо същия период на миналата година. Така болницата отново започва да затъва след като към края на 2023 г. беше редуцирала просрочените си задължения до 1.8 млн. лева.

Друга закъсала финансово от години болница с кредит е МБАЛ "Христо Ботев" във Враца. От март 2021 г. тя е с кредит за 5.2 млн. от Банка ДСК за срок от 87 месеца. Към 30 юни тази година болницата е с просрочия за 3.5 млн. лева, което е с 950 000 лв. повече спрямо същия период на миналата година. За сравнение през 2023 г. просрочените дългове на болницата възлизаха на 8.3 млн. лв., т.е. оттогава насам има намаление, но през последната година болницата започва да генерира нови дългове.

Болницата във Видин "Света Петка", която също беше сериозно задлъжняла, се справя по-добре: през последните години успява да функционира без просрочени задължения. Нейният кредит е за 2.3 млн. лева за срок от 120 месеца.

Многопрофилната болница в Силистра има от 2021 г. два кредита за погасяване на просрочени задължения от Търговска банка Д на обща стойност 2.7 млн. лв. за срок от 60 месеца. Към 30 юни болницата има просрочени задължения в размер на 1.2 млн. лева и те остават без промяна спрямо същия период на миналата година. През 2023 г. обаче лечебното заведение беше успяло да изчисти просрочията си, след което е натрупало нови.

Рекордьор по просрочени дългове е друга голяма държавна болница – "Александровска", която към 30 юни има 5.7 млн. лева просрочия. Тя няма кредит към банка, но също като "Лозенец" получи заем от държавата в размер на 35 млн. лева за срок от 10 години. През май месец тази година "Александровска" получи от правителството отсрочка за погасяването му.

В незавидно финансово състояние от години е и Специализираната болница за лечение на онкологични заболявания-София област, която към 30 юни е с просрочени задължения в размер на 5.2 млн. лева. След нея с най-висок размер на просрочията са болницте във Враца и Ловеч, както и варненската "Света Анна".

Причините за дълговете на болниците са комплексни. От една страна някои болници нямат достатъчно пациенти и трудно изкарват достатъчно средства от НЗОК, за да покриват разходите си за персонал и доставка на лекарства, консумативи и услуги. Някои дейности като работата на спешните отделения пък е недобре финансирана от държавата. Ключова роля обаче има и ръководството на болницата, тъй като през годините някои от най-задлъжнелите болници бяха закрепени финансово след смяна на директорите им и приемането на оздравителни програми.