Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен осъди остро нападенията с дронове край българския бряг в Черно море.
"Черно море се превърна в поредния фронт на ескалация на руската война в Украйна. Това е неприемливо", написа фон дер Лайен в социалната мрежа Х.
"Категорично осъждам атаките с дронове срещу търговски кораби край българския бряг. Те излагат живота на екипажите на сериозна опасност и застрашават сигурността в Черно море", подчерта тя.
Отговорните за нападението трябва да понесат отговорност, подчерта тя.
Във вторник още два търговски кораба бяха поразени при отделни удари в Черно море край България. Точно преди седмица имаше още две такива атаки, но сега станалото е значително по-близо до българския бряг. Премиерът Румен Радев обяви, че няма категорични доказателства коя страна извършва ударите с дроновете, но логиката сочи, че това е Русия. И извика за разговор руския посланик Митрофанова.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте съобщи, че е разговарял с премиера Румен Радев след поредните удари по търговски кораби в Черно море. НАТО ще продължи да работи в тясно сътрудничество с нашите съюзници с излаз на Черно море, написа Рюте в социалната мрежа "Екс".
Вече укрепихме нашите позиции по източния фланг и ще продължим да следим обстановката със сигурността, допълва той. По неговите думи ще бъдат предприети необходимите мерки по отношение на способностите за сдържане.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща написа в социалните мрежи, че ЕС е напълно съпричастен с България след снощните удари. Нападенията срещу гражданското корабоплаване и по търговски кораби нарастват, отбелязва той. По думите на Коща тези действия са напълно неприемливи.
Той съобщава, че на предстоящото в четвъртък и петък заседание на Европейския съвет в Брюксел въпросът с нарастващите хибридни действия на Русия ще бъде обсъден.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен осъди остро нападенията с дронове край българския бряг в Черно море. „Черно море се превърна в поредния фронт на ескалация на руската война в Украйна. Това е неприемливо“, написа фон дер Лайен в социалната мрежа Х. „Категорично осъждам атаките с дронове срещу търговски кораби край българския бряг.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #4555122
В отговор на #4554945
Автор: theguardian.com 25 Sep 2026
Автор: Оуен Джоунс, „Гардиън“, 24 септември 2026 г.
Западните елити наложиха икономика, която насочва богатството нагоре, и повярваха, че военната им мощ им позволява да прекрояват други държави. Последиците се виждат в жизнения стандарт, обществените услуги и провалените войни, пише Оуен Джоунс в „Гардиън“. Най-силно го поразява друго: мнозина са предвидили какво ще се … случи, но предупрежденията им са били пренебрегнати.
Симптомите на упадъка са навсякъде. В неделя крайната десница в Германия спечели поредните регионални избори с близо 40% от гласовете в Мекленбург-Предна Померания. Франция подготвя бюджетни съкращения за 54 млрд. евро, които могат да засилят натиска върху и без това разклатения т.нар. европейски социален модел. Пред Общото събрание на ООН Доналд Тръмп отново заплаши да „унищожи“ Иран, докато четвъртата провалена западна война срещу мюсюлманска държава през този век е добавила над 100 млрд. долара към разходите на американците за гориво.
За симптомите почти няма спор. Големият сблъсък на нашето време е за диагнозата, а десницата го печели от години. Нейният разказ е прост и, както показват последните избори в Германия, действа: Западът умира заради мигрантите, мюсюлманите, транссексуалните хора, „уок“ културата и „дълбоката държава“. Затова, когато казах на приятели, че пиша книга със заглавие „Падането на Запада: Как всъщност го изгубиха“, те се притесниха, че съм се превърнал в Лиз Тръс. След като мандатът ѝ приключи по-бързо, отколкото издържа една маруля, тя издаде книга, озаглавена „Десет години да спасим Запада“.
Моята диагноза е съвсем различна. Западът запада, защото след Студената война елитите му обявиха победа, от която така и не се възстановиха. Те представиха икономически модел, който насочва богатството към върха, като неизбежното бъдеще, а една привидно непобедима военна сила получи свободата да прекроява мюсюлманския свят. И двете убеждения бяха изключително удобни за хората, които печелеха от тях. Резултатът е катастрофален: икономика, която вече не осигурява трайно подобрение на жизнения стандарт и обществените услуги, и западни военни намеси, претърпели унизителен провал в Кабул, Багдад, Триполи, а сега и в Ормузкия проток.
В чужбина претенциите на Запада за морално превъзходство бяха изпепелени, не на последно място от геноцида, извършван от Израел срещу палестинския народ в Газа. У дома разочарованието и отчаянието, породени от тези наслагващи се бедствия, подхраниха възхода на крайната десница и заплашват самата демокрация.
Докато проучвах темата за книгата, най-силно ме порази колко често хора са виждали какво предстои — и колко малко са променили предупрежденията им.
През пролетта на 1994 г. един от най-високопоставените политически служители в американското посолство в Москва изпраща до Вашингтон дълга телеграма, в която изразява несъгласие с водената политика. Изводите ѝ са достатъчно категорични, за да превърнат автора ѝ в нежелан човек сред външнополитическите среди.
Уейн Мери съвсем не е радикал. Израснал е в земеделско селище в Оклахома, наречено — без шега — Кремлин, и се е възхищавал на тогавашния руски президент Борис Елцин. Но две години е наблюдавал как върху останките на съветската икономика Вашингтон, икономисти от Харвард и Международният валутен фонд налагат „шокова терапия“ — превръщане на плановата икономика в казино почти за една нощ. Мери започнал да пълни джобовете си с пари за възрастните жени, които просели по улиците, „защото — каза ми той съвсем просто — гладуваха“.
Русия била управлявана от привърженици на сближаването със Запада, но в телеграмата си Мери предупреждава, че „демократичните сили в Русия са в сериозна беда“ и че „няма причина да се смята, че руската икономика е способна на бърза пазарна реформа“. Ако САЩ изберат „ролята на икономически мисионер вместо на истински партньор“, предвижда той, това ще укрепи екстремистите и ще възроди „враждебните отношения между Русия и Запада“.
Както Мери ми каза: „Съсипваме жизнения стандарт на работническата класа, а после очакваме хората да гласуват за нас.“ Отговорът на Вашингтон бил да го превърне в нежелана персона. Телеграмата останала засекретена три десетилетия и била тихомълком публикувана едва в края на 2024 г. Дотогава едно изследване вече беше изчислило, че преходът е довел до 12,2 милиона случая на свръхсмъртност в Русия. Междувременно силният човек, издигнал се от развалините, навлизаше в третата година от своето кърваво пълномащабно нахлуване в Украйна.
Хората, пренебрегнали Мери, не криеха предпоставките, от които изхождаха. Русия трябвало да възприеме „нашия начин да правим нещата“, казва Строуб Талбът, главният съветник на президента Бил Клинтън по въпросите на Русия. Ако това звучи като „дразнещо потвърждение на нашата доктрина за изключителност“, отговорът му е прост: „Е, такъв е животът. Това сме ние; това са САЩ. Ние сме изключителни.“
Това беше основният структурен проблем на реда след Студената война. Той никога не изчезна. Колкото и убедителни да бяха доказателствата зад дадено предупреждение, щом то влезеше в противоречие с интересите на западната власт, предупреждението отстъпваше.
В продължение на две години пътувах за книгата — от Багдад до Питсбърг и от Найроби до Рамала. Оказа се, че преживяното от Мери е по-скоро правило, отколкото изключение. В интервю от 2005 г. американският дипломат Едмънд Макуилямс разказва, че още през 1988 г. е предупредил, че политиката на Вашингтон в Афганистан върви „много, много зле“, докато американско оръжие достига до ислямистки фундаменталисти. Но над всичко стояла целта Съветският съюз да бъде победен. Макуилямс казва, че бил изолиран, оклеветен като психично болен, алкохолик и гей, а след това преместен на друга длъжност. Самите анализатори на ЦРУ предупредили през 1987 г., че един победоносен ислямистки режим може да наследи „планина от оръжия“ и да ги използва, за да въоръжава или обучава ислямистки бойци другаде. Доставките на оръжие продължили.
Същото победоносно самочувствие се наложи и у дома. На западните икономики не им липсваше богатство: те все повече се организираха така, че да го извличат, вместо да го инвестират. Както ми каза икономистката Мариана Мацукато, 80% от британските финансови потоци вече се връщат във финансите, застраховането и недвижимите имоти. Западните икономики ставаха все по-добри във възнаграждаването на собствеността, но все по-неспособни да изграждат производствените основи, от които зависи благоденствието.
В началото на 2007 г. изпълнителен директор в Световната банка казал на приятеля си, икономиста Ха-Джун Чанг, че предстои огромна криза. Доказателството му било жената, която чистела дома му и за която подозирал, че живее в страната без документи: тя имала ипотечен заем от 300 000 долара. Застоялите заплати били прикрити с евтин кредит — „нека ядат кредити“, както един икономист обобщил този модел — и прикритието било на път да се разкъса. Когато това стана, сривът трябваше да сложи край на проваления икономически модел. Вместо това обикновените хора бяха принудени да платят за спасяването му чрез орязване на социалната подкрепа.
Плашещо е докъде може да доведе този хаотичен упадък. Геноцидът, извършван от Израел, превърна безграничната жестокост в нещо обичайно. Тръмпизмът пренасочи реториката и институциите на „войната срещу тероризма“, като сега ги използва срещу вътрешното несъгласие. Авторитаризмът и варварството са напълно възможни варианти за бъдещето.
Има и друга възможност: левицата да изложи различни аргументи. Да каже, че дотук ни доведе безкрайното, безконтролно преследване на богатство и власт от западните елити — у дома и в чужбина — и че задачата е да възстановим онова, което Маргарет Тачър се стремеше да разруши: обществото. Това може да стане, като инвестираме богатството, което произвеждаме заедно. Или, както ми каза човекът, написал онази заровена телеграма: престанете да съсипвате жизнения стандарт на хората и после да очаквате да гласуват за вас.
Оуен Джоунс е колумнист на „Гардиън“. Най-новата му книга, „Крахът на Запада: Как всъщност го провалиха“, излиза на 1 октомври.
Източник: theguardian.com