Два нови търговски кораби са били ударени с дронове близо до българския бряг в Черно море тази нощ, като единият от тях потъна, а 11 моряци са в неизвестност.
Ситуацията ескалира, след като миналата седмица бяха поразени два други кораба. Според първоначална информация дроновете са били руски, но България отказва да посочи конкретна държава, докато няма сигурни доказателства. Този път обаче премиерът Румен Радев извика за разговор руския посланик у нас Елеонова Митрофанова, с която разговаря повече от час.
"Нямаме солидни и ясни доказателства, за да предявим обвинения към която
и да е от страните, но логиката сочи към Руската федерация", казал Радев.
На подобно мнение е и военният министър Димитър Стоянов, който посочи по-късно, че този път ситуацията е по-различна.
Радев посочил пред Митрофанова, че страната ни не разполага с категорични доказателства за произхода на използваните при нападенията дронове, но няма логика Украйна да унищожава собствените си кораби, а резултатите от тези удари са в полза на Русия.
Посланик Митрофанова е казала от своя страна, че разбира тази логика, но не разполага с никаква информация от Министерството на отбраната на Руската федерация, свързана с последните атаки срещу търговски кораби в Черно море, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.
В същото време Митрофанова не е изключила и логиката тези нападения срещу търговски кораби в близост до българските териториални води да представляват провокация на трета страна.
Какво се случи
По данни на екипажа плаващият под малтийски флаг кораб CHELSEA 3 е бил атакуван с три въздушни дрона. Това е станало на около 18 морски мили източно от Бяла.
Всичките 15 души от екипажа – 7 украински граждани и 8 граждани на Азербайджан, са евакуирани и транспортирани до Варна. Сигналът за бедстващия кораб е бил получен през нощта. Петима моряци са получили медицинска помощ заради леки наранявания по първоначални данни.
Моряк от "Челси 3" каза, че корабът е бил поразен от руски дрон.
Радев каза, че CHELSEA 3 е регистриран в Одеса и е собственост на Украйна.
Друг плавателен съд HS DIGNITY, който плава под флага на Гвинея Бисау, е ударен на около 17 морски мили източно от Крапец, по първоначална информация корабът е потънал. Първоначалната информация беше за един спасен моряк, но по-късно се разбра, че са петима. Още 11 членове на екипажа са в неизвестност.
Първоначално бе разпространена информация, че корабът Azov Concord е бил ударен и потънал, но впоследствие бе уточнено, че този плавателен съд е участвал в спасителната операция.
Миналата седмица два кораба Аble и ALFA WATAN бяха поразени. Вторият потъна за 3 минути, като от 12-членния екипаж няма и следа.
Военният министър също допусна, че дроновете са руски
Военният министър Димитър Стоянов от своя страна посочи пред парламентарната комисия по отбрана, че този път има по-различна ситуация.
"Няма логика украинците да удрят собствените си кораби. Поради тази ситуация очакването е, че дроновете са били от руска страна", каза той.
България поиска официално помощ от НАТО и ЕС за сигурността в Черно море, а Стоянов съобщи, че България ще разположи в района допълнително две безпилотни летателни системи и зенитно-ракетните системи.
Над 600 са инцидентите с кораби в Черно море от началото на войната в Украйна, заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на изслушването си в ресорната парламентарна комисия.
Министърът уточни, че случаите са не само в българската изключителна икономическа зона, а в целия регион. Такива ситуации най-вероятно ще продължат да се случват. Няма нито една организация не само в България, но и в Украйна, и в Русия, която да прекрати такива инциденти, заяви още военният министър.
България иска помощ от НАТО
Свикано бе извънредно заседание на Съвета за сигурност към Министерския съвет, кадри от което бяха публикувани в фейсбук профила на премиера.
Премиерът Радев призова в телефонни разговори с председателя на ЕК и генералния секретар на НАТО за общи усилия за спиране на атаките срещу търговски кораби в Черно море.
Министър-председателят посочи, че ще инициира разговори с Румъния и Турция за излизане с общи предложения за гарантиране на безопасността на корабоплаването в Черно море.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен осъди остро нападенията край българския бряг.
"Черно море се превърна в поредния фронт на ескалация на руската война в Украйна. Това е неприемливо", написа фон дер Лайен в социалната мрежа Х.
Още по темата
"Абсолютно недопустима е поредната атака срещу търговски кораби в непосредствена близост до българските териториални води. Уведомени са нашият постоянен представител в НАТО и нашият постоянен представител в Европейския съюз. Предстои ми разговор с генералния секретар на НАТО Марк Рюте", каза Румен Радев.
Той посочи, че България продължава да иска помощ за разследване на ударите.
"Така че да установим наистина с точност от коя държава са дроновете, които поразяват кораби в непосредствена близост до българските териториални води. Освен това ще продължим да искаме и да настояваме за помощ за усилване на наблюдението на въздушното и морското пространство и за усилване на нашите способности за реакция", добави Радев.
Още по темата
Това става точно седмица след първата подобна атака на кораби в Черно Море до България. Тогава обаче плавателните съдове бяха по-навътре в българската изключителна икономическа зона.
Още по темата
"Повторните нападения срещу търговски кораби в непосредствена близост до териториалните води на България са напълно неприемливи", написа в "Екс" външният министър Велислава Петрова и добави, че атаките представляват грубо нарушение на международното право и принципите на безопасното корабоплаване.
"Сигурността на Черно море е неразделна част от сигурността на Европа. Свободата на корабоплаването и безопасността на гражданските екипажи трябва да бъдат приоритет", посочи тя.
Външният министър каза, че поддържа постоянен контакт с партньорите на България в ЕС и НАТО.
Четирима спасени моряци от потъналия на 17 мили от Шабла кораб пристигнаха във Варна
Четирима от спасените моряци от потъналия на 17 мили източно от Шабла кораб "HS Dignity", плаващ под флага на Гвинея-Бисау, пристигнаха във Варна, предаде кореспондентът на БТА в града Мила Едрева.

Областният управител Марио Смърков съобщи, че трима от тях са от Сирия, а четвъртият – от Египет. Петият спасен моряк от 16-членния екипаж на ударения и потънал кораб се очаква да пристигне по-късно през нощта.
Моряците са в сравнително добро състояние, нямат наранявания, допълни Смърков и уточни, че с тях вече разговарят служителите на "Гранична полиция". В днешния ден, независимо от лошото време, благодарение на съвместните действия на "Гранична полиция", Морския спасително-координационен център, Военноморските сили и полицията тези хора са спасени и вече са във Варна, изтъкна областният управител.
Той допълни, че вече е уредено къде да бъдат настанени моряците и да получат храна и дрехи.
Два нови търговски кораби са били ударени с дронове близо до българския бряг в Черно море тази нощ, като единият от тях потъна, а 11 моряци са в неизвестност. Ситуацията ескалира, след като миналата седмица бяха поразени два други кораба. Според първоначална информация дроновете са били руски, но България отказва да посочи конкретна държава, докато няма сигурни доказателства. Този път обаче премиерът Румен Радев извика за разговор руския посланик у нас Елеонова Митрофанова, с която разговаря повече от час.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
129 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #4555322
В отговор на #4555117
В отговор на #4555105
Уинстън Чърчил никога не е бил избиран по време на военно положение. Той стана министър-председател през май 1940 г., но не чрез избори, а защото Невил Чембърлейн подаде оставка след поражението в Норвегия и Чърчил бе …ше назначен като консенсусен кандидат на коалицията. Във Великобритания през целия Втори световен война не се проведоха избори за Камарата на общините – изборите от 1935 г. останаха в сила до юли 1945 г., и именно на тези следвоенни избори Чърчил загуби от Клемент Атли. Чърчил отново стана министър-председател едва през 1951 г. – в мирни условия.
Франклин Д. Рузвелт беше преизбран през ноември 1940 г. – по време на Втората световна война в Европа – и отново през ноември 1944 г., т.е. в разгара на влизането на САЩ във войната (декември 1941 г.).
Защо е било възможно Ф. Д. Рузвелт да бъде избиран по време на война и защо аналогията със ситуацията в Украйна е неуместна и манипулативна?
САЩ не бяха атакувани директно. През 1944 г. изборите се проведоха на територия, която не беше бомбардирана, окупирана или обект на военни действия. В САЩ нямаше милиони вътрешно разселени лица, нито 11 милиона бежанци в чужбина, нито една пета от страната беше под вражеска окупация. В Украйна, от друга страна, избирателните райони на окупираната територия (Крим, Донецк, Луганск, Херсон, Запорожие) просто не биха могли да проведат избори.
Военно положение срещу нормално състояние: САЩ не отмениха демокрацията по време на войната; нямаше извънредно положение, което да забранява изборите. В Украйна военното положение (martial law) съгласно Конституцията и Изборния закон забранява провеждането на избори – точно както във Великобритания през 1940–1945 г., където също не са се провеждали избори. Британският пример е следователно по-доброто историческо сравнение и подкрепя Киев, а не искането за избори.
Практическа осъществимост: Около една четвърт от избирателите живеят извън контрола на правителството или в чужбина. Свободни, равни и тайни избори при тези обстоятелства едва ли биха могли да бъдат гарантирани съгласно международното право (стандартите на ОССЕ) – а манипулиран или непълен резултат би лишил победителя от всякаква легитимност.
Мотивацията за искането: Когато избори се налагат при военни условия, от това печели преди всичко нападателят: Един отслабен, вътрешнополитически раздробен и не напълно легитимен Киев е по-лесен за оказване на натиск в преговорния покер. Забележително е, че САЩ сами демонстрираха през 1944 г. как се справя с предстоящи избори: Великобритания, най-близкият съюзник, отложи изборите – и Вашингтон не изискваше от Лондон да проведе избори.
От примера с Рузвелт може да се направи най-много следният извод: ако една държава може да проведе избори в условия на война, без това да подкопае воденето на войната или легитимността, това е знак за демократична сила. Оттук обаче не произтича никакво задължение – още по-малко за държава, която, за разлика от САЩ, е била нападната от съседна държава и чиято конституция изрично урежда тази ситуация. Самият Чърчил го формулира точно през 1940 г.: провеждането на избори, докато страната се бори за оцеляване, не би било доказателство за демокрация, а за нейното злоупотребяване.
Следователно в Украйна изборите могат законно да се изискват след примирие или сключване на мир – а не като средство за водене на война.
В отговор на #4555105
В отговор на #4555107
В отговор на #4555302
В отговор на #4555268