Гърция категорично осъжда атаките с дронове срещу търговски кораби край българското крайбрежие, като така се присъедини към изразената от ЕС, НАТО и много от партньорите солидарност с България.

"Подобни нападения застрашават човешки животи, поставят под заплаха морската сигурност и подкопават безопасността на корабоплаването в Черно море. Спазването на международното право, включително на Конвенцията на ООН по морско право, е от съществено значение. Гърция изразява солидарността си с България, отдава признание за бързата реакция на спасителните служби на страната и подчертава, че виновните трябва да понесат отговорност", посочи гръцкото външно министерство.

Гръцки кораби по-рано също са били обект на нападения в Черно море, което поражда сериозни опасения относно безопасността на гражданските екипажи и търговските морски маршрути.

През март плаващият под гръцки флаг танкер Maran Homer беше поразен в близост до руското пристанище Новоросийск. На борда му имаше 24 членове на екипажа, сред които и десет гръцки граждани.

През юли два танкера, собственост на гръцки компании — Asia и Nissos Ios — бяха поразени от дронове в близост до терминала на Каспийския тръбопроводен консорциум.

По-късно същия месец още два танкера, експлоатирани от гръцки компании — Nissos Sifnos и Marathi — бяха атакувани в същия район.

Последните атаки повдигат важни въпроси за възможното разширяване на войната към морските пространства на държави — членки на НАТО и Европейския съюз, защитата на гражданското корабоплаване и риска от по-нататъшна военна ескалация.

Полша е солидарна с България и иска още санкции срещу Русия

Европейският съюз трябва да окаже по-силен натиск върху Русия чрез санкции, каза полският зам.-министър на външните работи Игнаци Немчицки, коментирайки атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море, близо до българския бряг.

Той изрази и пълната солидарност на Полша с България.

"Всички имаме своите подозрения за това кой е отговорен. За съжаление, това е поредното доказателство, че сме изправени пред много специфични, а понякога дори кинетични действия от страна на нашите врагове", коментира зам.-министърът на външните работи.

Той посочи, че определянето на подобни действия като "хибридни атаки" създава впечатление, че заплахата не е сериозна.

"Тук обаче ясно виждаме, че става въпрос за реални действия, които просто причиняват вреди на хората. Убеден съм, че трябва да предприемем стъпки за засилване на натиска върху Русия. Ако искаме Русия да подходи конструктивно към мирните преговори, този натиск трябва да бъде запазен и дори засилен", заяви Игнаци Немчицки.

Още по темата

Два нови кораба бяха ударени до България. Кабинетът допуска, че дроновете са руски (обновена)

13.10.2026 21:35 Екип на Mediapool

Германският министър на външните работи Йохан Вадефул също изрази солидарност с България.

"Осъждам отвратителните атаки срещу търговски кораби в ЧерноМоре. Те представляват нападение срещу международното корабоплаване и глобалната продоволствена сигурност, лишавайки най-уязвимите от жизненоважни доставки. Мислите ни са с пострадалите, а солидарността ни е с нашия съюзник България", посочи той.

Реакцията на Румъния

Министър-председателят на Румъния Илие Боложан разгоравя по телефона с българския си колега Румен Радев заради влошаващата се обстановка по сигурността в Черно море и нападенията срещу търговски плавателни съдове.

Румънският премиер категорично осъди нападенията срещу търговски плавателни съдове в изключителната икономическа зона на България, като посочи, че подобни действия срещу гражданското корабоплаване са неприемливи и представляват сериозни нарушения на морското право и международното право.

Тези нападения са следствие от агресивната война, започната от Русия срещу Украйна.

Двамата премиери обсъдиха и засилването на координацията между Румъния и България, включително чрез сътрудничество с Турция, с цел укрепване на регионалната сигурност, в това число и на морската сигурност.

В рамките на една седмица четири търговски кораба бяха поразени от дронове в Черно море, край българското крайбрежие. Два от корабите потънаха, а десетки моряци са в неизвестност и се предполага, че са загинали.

България отказа да посочи кой стои зад атаките поради липсата на категорични доказателства. Премиерът Румен Радев обаче заяви, че Русия е най-вероятният извършител, а руският посланик в България Елеонора Митрофанова беше извикана на среща.

Българският премиер е сред малкото европейски лидери, заемащи проруски позиции, и е подложен на силен натиск заради липсата на ясна българска позиция и противоречивите сигнали, които изпраща неговото правителство.

Сега обаче той беше принуден да извика руския посланик.

На този фон България получи силна подкрепа от ЕС и НАТО.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте съобщи, че е разговарял с премиера Румен Радев  и каза, че "ще продължи да работи в тясно сътрудничество с нашите съюзници с излаз на Черно море".

Вече укрепихме нашите позиции по източния фланг и ще продължим да следим обстановката със сигурността, допълни той.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща написа в социалните мрежи, че ЕС е напълно съпричастен с България след снощните удари. Нападенията срещу гражданското корабоплаване и по търговски кораби нарастват, отбелязва той.

Той съобщи, че на предстоящото в четвъртък и петък заседание на Европейския съвет в Брюксел въпросът с нарастващите хибридни действия на Русия ще бъде обсъден.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен осъди остро нападенията с дронове край българския бряг в Черно море. В пост в социалните мрежи тя заяви, че Черно море се е превърнало в пореден фронт на ескалация във войната на Русия срещу Украйна.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея работиха Sebastian Pricop (Hotnews, Румъния), Никола Лалов (Mediapool, България); Der STANDARD, Австрия; Gazeta Wyborcza, Полша,Kostas Zafeiropoulos (Efsyn, Гърция).

Имате въпрос, коментар или предложение? Споделете го с нас чрез формуляра за читатели на PULSE — ние четем и отговаряме на всяко съобщение.

Станете част от европейския диалог. Вашите преживявания и идеи могат да вдъхновят следващата история, която ще разкажем. Присъединете се към общността на читателите на PULSE, като попълните този кратък формуляр.