Скъпи коли, имоти, бижута, пари или пък… "нищо", поне на хартия. Какво притежават властимащите не само в България, но и в Европа? А склонни ли са да го обявят пред избирателите си и имат ли избор? 

Хората с власт са "специален случай" – тяхното лично пространство няма общо с това на "обикновените хора", затова дължат отчет пред обществото и държавата. Или поне такъв е консенсусът на демократичния свят, в който все още живеем.

Затова политици, висши чиновници и други хора, заемащи ключови позиции в европейски страни подават имуществени декларации. Противно на мненията, че "в ЕС всичко става, както каже Брюксел", тук няма универсален подход. Всяка държава има собствени правила за прозрачност за заемащите висши длъжности. Какви обаче са правилата и нюансите в отделните държави?

Българските правила

У нас депутатите, премиерът, министрите, президентът, кметовете, общинските съветници, висшите чиновници в администрацията, членовете на регулатори и на фирми с държавно участие, болничните директори, ректорите на университети както и съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да отчитат какво притежават. На теория всички тези хора трябва да оповестяват и средствата и имотите на партньорите си, но на практика нерядко се случва удобно да "пропуснат" тази информация. 

Голяма част от декларациите на задължените да ги подават са публични, но тези на висшите чиновници в държавната администрация не са. Най-голямата част от достъпните за обществото документи са в регистъра на Сметната палата, но има и такива на сайта на инспектората към Висшия съдебен съвет.

И все пак – общото правило за декларациите е, че се обявяват парите в брой и средствата по сметка над 5000 евро, както и имуществото (къщи, апартаменти, коли, земи, ниви), и задължения, но не и скъпи лични вещи като бижута, скулптури и картини. 

Въпреки законовото изискване, не винаги задължените да подават публично декларации го правят. Например лидерът на "Има такъв народ" (ИТН) Слави Трифонов прекара почти две години в отказ да подаде задължителните декларации за своето имущество и интереси, което предизвика политически и институционален скандал около него и действията на българските антикорупционни органи. След години на нарушения Трифонов декларира имущество на стойност над 20 милиона лева (10 млн. евро), включително над 1 милион лева в брой (500 000 евро).

Литва: Декларираш и бижута и произведения на изкуството

В Литва се забелязват няколко сериозни разлики от българските имотни декларации. Първата е, че там прагът, над който е задължително да се декларират суми в сметки и пари в брой не е 5000 евро, а 1500 евро.

Втората е, че в България от политиците и висшите чиновници не се иска да обявяват произведения на изкуството, скъпоценни камъни, бижута и благородни метали, които притежават, докато от литовските се – ако всеки отделен предмет е на стойност над 1500 евро.

Освен това докато у нас за имотите и превозните средства се декларира само цената на придобиването им, то в Литва по правило също се посочва тази стойност, но ако тя се различава значително от действителната пазарна стойност, се декларира действителната пазарна стойност.

Австрия – декларации на тъмно, но и строги правила

В Австрия декларации за имущество подават министри, членове на правителствата на федералните провинции. В България документите на хората, заемащи тези длъжности са изцяло публични. В австрийския случай въпросните декларации не са публични, а са достъпни само за сметната палата на страната.

Има обаче и една особеност – ако политик и неговият партньор притежават общо повече от 25% от дадена компания, фирмата няма право да получава обществени поръчки в сферата, в която работи – нито директно, нито като подизпълнител.

Имотите във Франция – съмнения и строги санкции

Във Франция Висшият орган за прозрачност на обществения живот (Haute Autorité pour la transparence de la vie publique — HATVP) е създаден със законите за прозрачност от 2013 г. Именно пред него декларации подават политиците и висшите чиновници в страната. Кръгът на задължените да ги подават е подобен на този у нас. Във френския случай обаче в документите трябва да се посочи не само имуществото на партньора, но и професионалните му дейности, които са предпоставка за конфликт на интереси.

И отново във Франция, не всички, които подават имуществени декларации, са осветени публично. Тези на членовете на правителството се публикуват онлайн, тези на депутатите, сенаторите и френските евродепутати могат да бъдат преглеждани лично, но не и онлайн.

Във френския случай декларациите на висшите държавни служители, на членовете на независими административни органи, както и на служители в министерските кабинети, не са качени онлайн, но могат да бъдат видяни при лично поискване.

Но дори за публичните декларации има условности – определени данни се заличават, включително имената на съпрузите, личните адреси и информацията за банковите институции. 

Тази година HATVP предложи допълнително ограничение на онлайн публикуването на декларациите за имущество, като се позова на опасения за неприкосновеността на личния живот и рисковете от "воайорство". Идеята срещна остри критики, включително и от Transparency International France.

На този фон през миналата година 57 преписки са били изпратени на прокуратурата заради неподаване на декларации – рекорден брой от създаването на HATVP. При 38,6% от проверените длъжностни лица е установен риск от конфликт на интереси.

Испанският случай: Сигнал за корупция, но и различният ред за краля

В Испания списъкът с длъжности, които трябва да подават декларации, е сходен на всеки друг в Европа – премиер, министри, държавни секретари и други висши служители на централната държавна администрация.

Испанският крал обаче не влиза в тази законова рамка. Това обаче не означава, че няма публична декларация. Кралският дом публикува финансова и бюджетна информация, но тя е различна от индивидуалната декларация за имущество, каквато подават министрите и висшите държавни служители.

През 2022 г., след скандалите около баща му, Фелипе VI доброволно оповести декларацията си за имущество като мярка за прозрачност, въпреки че не беше задължен да я публикува. През същата година държавният глава декларира общо 2 573 392 евро, от които 2 267 943 евро са били по разплащателни и спестовни сметки, а 305 450 евро – в лични произведения на изкуството, антики и бижута.

В същото време голяма част от корупционните скандали в Испания през последните години са свързани с неправомерното увеличаване на активите и богатството на някои известни политици. Сред най-значимите са случаите около бившия министър на транспорта и бивш организационен секретар на Испанската социалистическа работническа партия (PSOE) Хосе Луис Абалос, неговия наследник на поста ръководител на организационния секретариат на социалистическата партия Сантос Сердан и бившия премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро.

Чешкият сценарий

В Чехия кръгът от лица, заемащи публични длъжности на първо четене не е особено по-различен от този в България – президент, премиер, министри, депутати, общински съветници, кметове, директори и висши служители в държавни ведомства, съдии и прокурори, шефове на научноизследователски институции, както и ръководители на някои държавни компании и фондове.

Правилата за подаване на декларация в страната трябва да включва: притежавани недвижими имоти, ценни книжа и дяловете в търговски дружества, движимо имущество на стойност над 500 000 чешки крони (над 20 000 евро). Освен това под чешкото държавно внимание попадат и парични доходи и подаръци, ако общият им размер надхвърля 100 000 чешки крони (над 4000 евро) през годината, както и непогасените задължения и заеми над 100 000 чешки крони (над 4000 евро).

В Чехия преди близо 10 години наред с ежегодното задължение е въведено и изискване за подаване на декларации при встъпване и при напускане на длъжността – нещо, което съществува и в България. Това означава, че съответното лице трябва отделно да документира имуществото си както при поемането на длъжността, така и при напускането ѝ.

Според Denik Referendum измененията от 2017 г. са фундаментални и са свързани с успешното навлизане във висшата политика на олигарха Андрей Бабиш, който понастоящем е премиер. Тогавашната дясна опозиция се обедини с коалиционните партньори на Бабиш от Социалдемократическата партия, за да направи прозрачeн конфликта на интереси на олигарха. Впоследствие затегнатите правила за деклариране на имущество ясно показаха как Бабиш продължава да увеличава богатството си чрез политиката, възползвайки се от мерките, прокарани от неговата партия.

В Чехия, както и у нас, скандалите с декларациите за имущество на властимащите са ежегодни. Причините също са еднакви – винаги има няколко длъжностни лица, които забравят да подадат декларация или например не декларират допълнителни доходи. И там повод за дебат са случаи на прибързано прехвърляне на имущество към съпрузи или други членове на семейството, които не са задължени да декларират активите си.

В България това се смята за нормално и дори логично, а не е. И най-вероятно там е проблемът.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея работиха Sebastian Fellner (Der Standard, Австрия), Justė Ancevičiūtė (Defli, Литва), Gian-Paolo (Voxeurop, Франция), Beatriz Parera (El Confidencial, Испания), Petr Jedlička (Denik Referendum, Чехия) и екип на Mediapool (България).

Имате въпрос, коментар или предложение? Споделете го с нас чрез формуляра за читатели на PULSE — ние четем и отговаряме на всяко съобщение.

Станете част от европейския диалог. Вашите преживявания и идеи могат да вдъхновят следващата история, която ще разкажем. Присъединете се към общността на читателите на PULSE, като попълните този кратък формуляр.