Самоубийствата при ветеринарите държат два пъти по-високо ниво в сравнение с други медицински специалисти. Статистиката става още по-стряскаща, защото изненадващо се оказва, че самоубийствата при специалистите в този бранш имат дори четири пъти по-високо ниво спрямо общото население. Това показват данните от проучване сред 724 ветеринари от Унгария, Финландия, Швеция, Германия, Естония, Дания и Норвегия.

От него стана ясно, че свързаният с работата стрес е основен фактор за влошеното психично здраве. Други фактори са натискът от страна на клиентите, очакванията за бърза диагноза, дългото работно време и отговорността, която професията носи.

Екип на Pulse, в който участва и Mediapool, се опита да открие още причини за мрачната тенденция, разговаряйки със специалисти от различни страни. Професорът от Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора и настоящ заместник-министър на земеделието Крум Неделков потвърди пред Mediapool, че професията е все по-изпълнена със стрес, но има и редица други потенциални причини, които влияят на психичното състояние на тези специалисти.

"Ветеринарните лекари се привързват все по-често към пациентите си, а потенциален неблагоприятен изход от лечението оставя белези в съзнанието им. Не липсват и тежки моменти, в които трябва да вземат решение за евтаназия на животно, а при потушаване на епидемии прилагат принудително умъртвяване", казва Неделков. (Вижте по-долу изложението му в пълнота – б.а.)

Във Франция рискът от самоубийства при ветеринарите е 3-4 пъти по-висок

22 000 ветеринарни лекари работят във Франция. В страната съществува проблемът с т.нар. "ветеринарни пустини", особено в селските райони, където ветеринарите понякога са на разположение денонощно.

Проучванията показват хронично претоварване с работа – до 80 часа седмично в селските райони, а рискът от самоубийство е три до четири пъти по-висок от средния за страната. В същото време случаите на грубо поведение и агресия от страна на клиентите рязко нарастват.

Първите тревожни данни са установени още през 2022 г., когато Асоциацията Vétos-Entraide и Националният съвет на Ветеринарната камара (CNOV) провеждат изследване, в което участват 3244 практикуващи ветеринари. А това са близо 18% от всички ветеринари във Франция. То е ръководено от Дидие Трюшо, професор по социална психология в Университета Бургундия – Франш-Конте.

Изследването установява, че емоционалното изтощение – състояние на хронична физическа и емоционална умора – е по-разпространено сред ветеринарите, отколкото сред фермерите, чиито проблеми с психичното здраве отдавна са добре документирани.

"За никого в професията това не беше изненада", казва Корин Бизбар, ветеринарен лекар в Жрадиан (Жиронд) и член на CNOV.

"Всички имаме колеги от нашите випуски или от непосредствения ни професионален кръг, които са сложили край на живота си", казва тя.

"Осем ветеринари, които познавах, са се самоубили", включително "трима от моя випуск", допълва Бизбар.

Тези трагедии рядко се обсъждат извън професионалната общност, но оказват дълбоко въздействие върху нея. "Това е много малка общност – като семейство", посочва та.

Друг ветеринар, Дейвид Кинт, си спомня: "Преди няколко години трябваше да евтаназирам стадо крави, които бяха отровени при пожар. Фермерът стоеше до мен и плачеше неудържимо. Такива ситуации оставят траен отпечатък."

"Когато има огнище на птичи грип, трябва да бъдат умъртвени всички животни, с които работиш, и това оказва сериозно психологическо въздействие", казва Хелен Ескюриал, ветеринарен лекар, специализиран в птицевъдството в района на Ланд.

"Случвало ми се е сама да умъртвя 2500 кокошки. В такъв ден трябва да си много силен", добавя тя.

Ветеринарните лекари се привързват все по-често към животните

Ветеринарните лекари се привързват все по-често към пациентите си, а потенциален неблагоприятен изход от лечението оставя белези в съзнанието им. Не липсват и тежки моменти, в които трябва да вземат решение за евтаназия или при потушаване на епидемии да прилагат принудително умъртвяване. Всичко това превръща професията на ветеринарния лекар в изключително натоварваща, свързана с емоционален стрес, висока отговорност на фона на продължително работно време. Може би именно тези фактори допринасят за по-високия риск от психични проблеми и самоубийства сред ветеринарните специалисти, което подчертава необходимостта от по-голяма подкрепа, превенция и грижа за тяхното психично здраве. Такъв коментар направи пред Mediapool заместник-министърът на земеделието проф. Крум Неделков.

Неделков е дългогодишен университетски преподавател в катедра "Общо животновъдство" към Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора, където е и ръководител на самата секция.

Привързване като към дете

През последните години все по-важни за ветеринарната професия стават грижата за здравето и благосъстоянието на домашните любимци. Тяхната популярност непрекъснато нараства, като все повече хора ги приемат като пълноправни членове на семейството и отделят специално внимание на тяхното здраве и комфорт, посочва Неделков.

"Повечето хора третират домашните си любимци като деца и загубата на животно се превръща в тежка психическа травма. Не по-различно гледат и много ветеринарни лекари на своите пациенти – кучета, котки и т.н. Най-вероятно и при тях всеки неблагоприятен изход от лечението оставя белези в съзнанието, които след определено натрупване водят до необратими психически състояния", казва Крум Неделков.

Той цитира проф. Георги Павлов, един от основоположниците на ветеринарномедицинското образование в България, който казва, че "хуманният лекар лекува човека, а ветеринарният – човечеството!"

Ветеринарните лекари се грижат както за предотвратяването на заболявания, предавани от животните на човека, така и за безопасността на животинските продукти, достигащи до нашата трапеза, припомня Крум Неделков.

Принудителното умъртвяване при тежки епидемии

Проф. Неделков припомня, че отделно от това, официалните ветеринарни лекари са отговорни за контрола на тежки епидемии, при които се прилага методът "stamping out", т.е. принудително умъртвяване и унищожаване на всички възприемчиви животни в засегнатите и контактните обекти, независимо дали проявяват клинични признаци или не.

Целта е бързо прекъсване на веригата на заразяване и предотвратяване на по-нататъшното разпространение на заболяването, но евтаназията, понякога на множество животни, може също да отключи тежки психически заболявания.

Следователно и на официалните ветеринарни лекари се налага да вземат трудни решения, да организират изпълнението на противоепидемичните мерки и да общуват със стопани, изправени пред загуба на животните си. Всичко това отново е свързано с психическо натоварване, което много хора подценяват.

"Нека не забравяме, че ветеринарната медицина е една от най-хуманните професии и принудителното умъртвяване, макар и по хуманен начин, е изключително стресиращ момент за всеки ветеринарен лекар", казва проф. Неделков.

Той уточнява, че до момента не му е известно в България да е провеждано статистически достоверно проучване за броя на ветеринарните лекари, засегнати от различни по вид и тежест психични разстройства.

"Предполагам, че неблагоприятните тенденции, наблюдавани в някои други държави от ЕС, няма да подминат и България. Благодаря на редакцията на Mediapool за повдигането на тази важна тема. Убеден съм, че заедно със съсловната организация на ветеринарните лекари в България, Българския ветеринарен съюз (БВС), с която работим в чудесна колаборация, трябва да насочим усилията си към превенцията, ранното разпознаване и контрола на психичните разстройства, професионалното прегаряне и свързаните с тях рискове за психичното здраве на ветеринарните лекари", каза още Неделков.

Ветеринарите, работещи с домашни любимци, са по-уязвими

"Преди няколко месеца разбрах, че моя приятелка от университета се е самоубила. Поддържахме връзка само от време на време, но познавах съпруга и децата ѝ. Никога не я попитах защо. Мога обаче да предполагам, защото и аз самата периодично преживявам кризи, свързани с работата", казва Силвия, ветеринарен лекар, която от 17 години има собствена практика в Полша.

Тя признава, че от пет години посещава терапевт. "Ако не беше това, не знам как бих се справяла с ежедневието."

През 2019 г. Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) публикуваха резултатите от изследване на смъртността сред ветеринарите. Това е първото проучване с подобен мащаб в САЩ. Резултатите са тревожни – ветеринарите, особено тези, които работят с домашни любимци, са 3.5 пъти по-склонни да попаднат в групата на хората, които се самоубиват, в сравнение с общото население.

"Когато започнах да анализирам световната научна литература по темата, бях шокирана", казва д-р Алиция Галонска, психолог и психотерапевт, и професор в Силезийския университет, която от години оказва терапевтична подкрепа на ветеринарни лекари.

"Знаех, че психологическото натоварване в тази професия е огромно. Срещала съм млади жени ветеринари на семинари, които бяха в наистина тежко психическо състояние. Но не очаквах да е чак толкова сериозно", казва тя. Според доклада WEDMED, базиран на проучване сред представителна извадка от ветеринарни лекари, проведено през 2023–2024 г., 64% от анкетираните признават, че страдат от професионално прегаряне.

Близо 70% заявяват, че редовно се чувстват фрустрирани от работата си, а една трета определят състоянието си като близко до пределните си възможности.

Отговорите на въпросите за психичното здраве са още по-тревожни. Според информационния портал на Националната ветеринарномедицинска камара "Życie weterynaryjne" близо 36% от анкетираните проявяват симптоми на депресия, а 40% страдат от тревожни разстройства. Освен това 39% признават, че са имали суицидни мисли, а 60% лично познават друг ветеринарен лекар, който е сложил край на живота си или е направил опит за самоубийство.

Защо ветеринарната професия е подложена на такъв риск

Експертите посочват, че когато ветеринарите вземат решения за живота и смъртта, те разчитат единствено на собствената си преценка – не могат да разговарят с пациента. Освен това обикновено вземат тези решения в присъствието на стопаните на животните. А реакциите на стопаните могат да бъдат най-различни – от скръб и отчаяние до очакване, гняв и ярост.

След това изследване Националната ветеринарномедицинска камара стартира програма за подкрепа на ветеринарите. Това е първата систематична програма от такъв тип за тази професионална група. От юни 2025 г. тя предлага на ветеринарите, членове на регионалните ветеринарни камари, достъп до две безплатни консултации месечно. Консултациите се провеждат дистанционно, дискретно и напълно анонимно.

Услугата се реализира и управлява от Hedepy for Business. През първите два месеца в портала са създадени 249 профила.

"Само няколко седмици след старта разбрахме, че мащабът на проблема е по-голям, отколкото очаквахме. Броят на създадените профили и темпът, с който хората започнаха да използват консултациите, говореха сами за себе си. Това не бяха изолирани кризи. Това беше модел, който години наред е чакал да бъде назован", казва Адам Радзки от Hedepy for Business пред "Życie weterynaryjne".

60% от ветеринарите в Испания са преживели случай на насилие

Интервю с Гонсало Морено, председател на Генералния съвет на ветеринарните професионални колегии на ИспанияR

Защо ветеринарите са изложени на по-висок риск от самоубийство в сравнение с общото население и с други медицински специалисти?

Да, има международни данни, които показват, че нашата професия е изправена пред тревожни рискове по отношение на психичното здраве и суицидното поведение. Има проучвания в други страни, които установяват по-висока честота на самоубийствата сред ветеринарите в сравнение с общото население. При нас обаче няма конкретни данни за Испания и бих бил предпазлив при директното прилагане на цифри от други страни. Има социални и културни различия, но също така и различия, свързани със самото упражняване на професията и условията на труд. Това, което знаем, е, че проблемът с психичното здраве във ветеринарната медицина е сериозен – и не става дума само за самоубийствата. Става дума и за професионално прегаряне, тревожност, депресия, напускане на професията. Що се отнася до сравненията с други медицински специалисти, положението е сходно. Нямаме конкретни данни и не бих започнал да правя класация дали сме изложени на по-голям риск от лекарите или от медицинските сестри. Важното е да признаем, че съществува проблем и да предприемем мерки.

Има ли Съветът данни колко ветеринарни лекари са починали вследствие на самоубийство в Испания през последните години?

Не. За съжаление, макар по закон да сме здравни специалисти, до известна степен сме останали извън полезрението на Министерството на здравеопазването. Именно затова разговарях с Министерството на здравеопазването и с комисаря по психично здраве по въпросите за самоубийствата, психичните проблеми и т.н. Те признаха, че не разполагат с такива данни и че досега публичните политики за съжаление не са били насочени конкретно и към нас. Това трябва да бъде поправено. Ние, като Генерален съвет, работим за събирането на данни, които ще позволят проблемът да бъде анализиран сериозно. Провеждаме изследване на психичното здраве съвместно с фондация "Галатея", специализирана в тази област. Надявам се то да бъде готово до края на годината.

Ако приемем, че самоубийството е многофакторен проблем, кои са причините за по-високия риск във ветеринарната професия?

Това е многофакторен проблем. Не можем автоматично да свържем самоубийството с един конкретен фактор, например условията на труд. Но действително могат да бъдат идентифицирани рискови фактори, които многократно се появяват в проучванията за нашата професия. Ветеринарната медицина например има много силен призвателен характер, който понякога оказва особено влияние върху нас на по-късен етап от професионалния ни път. Отговорността е голяма и нараства, тъй като към животните се проявява все по-голямо внимание. Ние ежедневно се сблъскваме с болестта и смъртта, включително със ситуации, в които животните трябва да бъдат евтаназирани. Към това се добавят дългото и интензивно работно време, дежурствата, трудностите при съчетаването на професионалния и личния живот и финансовият натиск, който в други медицински професии или не съществува, или не е в такава степен. За съжаление, възнаграждението във ветеринарната професия е доста ниско. Не бих казал, че общественото признание е непременно ниско, но вероятно е по-малко в сравнение с това към други здравни професии. Условията на труд определено оказват значително влияние, но, както казахме в началото, не бива да търсим едно-единствено или опростено обяснение за нещо толкова сложно.

Каква е ситуацията в Испания?

На първо място, ветеринарната медицина е много разнообразна. Обикновено хората мислят само за домашните любимци, но има и ветеринари, които работят с продуктивни животни, в общественото здравеопазване, в областта на безопасността на храните, научните изследвания, дивата природа и др. Професията може да бъде разделена на работа в администрацията и публичните системи и работа в частния сектор, тъй като условията на труд обикновено са доста различни. Проблемите с психичното здраве традиционно се свързват основно с клиничната практика, особено при домашните любимци, но също и при едрите животни и в животновъдството. В крайна сметка от гледна точка на условията на труд отдавна предупреждаваме за значително несъответствие между квалификацията и отговорността на ветеринарния лекар и възнаграждението в нашата страна. Това е важен проблем. Установили сме също така увеличение на агресията срещу професионалистите. В наше проучване до 60% от ветеринарите са заявили, че са преживели някакъв случай на насилие – словесна или физическа агресия. За щастие, в повечето случаи става дума за словесна агресия, но това допълнително усложнява ситуацията. Затова тази година Генералният съвет сключи застраховка срещу агресия за всички професионалисти, тъй като проблемът се разраства. Има и други въпроси, които в последно време ни изкараха на улицата – регулаторният и административният натиск. Все повече време трябва да отделяме за административни задачи, а в някои области съществува и известна правна несигурност, каквато няма в други професии. Понякога предприемаш нещо въз основа на технически и научни критерии и въпреки това се страхуваш, че можеш да бъдеш санкциониран – например при изписване на лекарство.

Разбирам, че увеличаването на агресията е свързано и с влошаването на психичното здраве и по-високия риск от самоубийство?

Разбира се. Мисля, че това показва нарастващия натиск при упражняването на ветеринарната професия. По-голямото внимание към животните означает и по-високи очаквания към лечението, което те получават. В крайна сметка това понякога води до подобни ситуации. Всичко това води и до изключително високия дял на хората, които напускат професията. Това също е установено в проучването. Почти 45% от ветеринарите са обмисляли да напуснат професията. Това е огромен дял.

Какви заплати получават ветеринарите в Испания?

Наскоро беше одобрено актуализираното колективно трудово споразумение. То определя за 2026 г. годишно брутно възнаграждение от 21 938 евро за ветеринарен лекар под надзор, което е най-ниската категория във ветеринарния сектор. С оглед на необходимото образование и отговорността това е много ниско възнаграждение. То е само с 4800 евро годишно над минималната работна заплата, което е недопустимо. Очевидно сме много далеч и от средната заплата в страната, а също и под средното възнаграждение в здравеопазването, което е 32 200 евро. С други думи, възнаграждението е един от основните ни проблеми. Що се отнася до работното време, макар стандартната работна седмица обикновено да е около 40 часа, на практика дежурствата, спешните случаи, нощният труд и работата през почивните дни водят до надхвърляне на този брой часове. Това, между другото, се случва и в други европейски страни. Общата оценка на ветеринарите за качеството им на живот е 5,39 от 10. При жените тя е 4,97, а сред младите хора не достига 5. С други думи, ветеринарите не оценяват качеството си на живот с повече от 5 до навършването на 46 години.

Кои са основните източници на стрес на работното място в Испания?

Натоварването, дългото работно време, трудностите при балансирането между професионалния и личния живот. Мисля също за емоционалния натиск от постоянния контакт с болестта, страданието и смъртта, очакванията на собствениците на животни, за които говорихме, както и конфликтите. Разбира се, има нещо, което не се среща в човешкото здравеопазване – конфликтите около цената на лечението. Финансовият натиск, свързан с лечението, поставя ветеринарния лекар между противоречиви интереси. Той трябва да защитава здравето и благополучието на животното, като едновременно с това отговаря на очакванията на собственика и спазва законодателство, което е сложно и става все по-взискателно, но същевременно трябва да се съобразява с финансови ограничения, които не съществуват в човешкото здравеопазване. Това прави всичко много по-сложно.

Професионално прегаряне при две трети от ветеринарите в Литва, работещи с дребни животни

Наличните изследвания в Литва сочат, че професията е подложена на значителен психологически натиск. Основни източници на стрес са голямото натоварване, емоционално тежките случаи, взискателните или конфликтни клиенти, дългите работни дни, ограничените възможности за почивка и усещането за несъответствие между натоварването и възнаграждението.

Магистърска теза от 2023 г. на Литовския университет по здравни науки изследва 133 ветеринари, работещи с дребни животни, с помощта на индекса Copenhagen Burnout Inventory. Тя установява лично прегаряне при 72,2% от анкетираните, професионално прегаряне при 65,4%, а прегаряне, свързано с отношенията с клиентите – при 75,2%.

Авторът отбелязва, че преди това изследванията на професионалното прегаряне сред ветеринарите в Литва са били много ограничени. Тези цифри трябва да се интерпретират предпазливо: изследването е магистърска теза, насочена конкретно към ветеринари, работещи с дребни животни, и не трябва да се приема като представителна национална статистика.

Какво причинява най-много стрес?

Същото литовско изследване показва, че както емоционалната отговорност при лечението на животните, така и взаимодействието с техните стопани играят важна роля. Почти 97% от анкетираните заявяват, че смъртта на животно, за което са се грижили продължително време, се отразява негативно на емоционалното им състояние.

97.7% определят като емоционално тежко общуването с клиент, който обвинява ветеринарния лекар. По-ново качествено изследване от 2025 г. на Технологичния университет в Каунас разглежда професионалното прегаряне сред служители в частни клиники за дребни животни в Литва, Латвия и Естония. Въз основа на 12 интервюта, включително с четирима участници от Литва, основните фактори в балтийските страни са голямото натоварване, конфликтите с клиентите, трудните графици, усещането за несъответствие между заплащането и натоварването и токсичната работна среда.

Изследователите установяват, че организационните фактори имат по-голямо значение от индивидуалните. Поради малкия брой участници обаче изследването дава качествена информация, а не национално представителна статистика. Един от интервюираните литовски ветеринари описва работни дни от по 11 часа в продължение на три или четири последователни дни.

По думите му в такива периоди животът се свеждал основно до работа и сън, а първият почивен ден часто бил необходим само за възстановяване. Това трябва да се разглежда като индивидуално свидетелство, а не като доказателство за средната продължителност на работната седмица.