Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че няма да подкрепи вписването на 24-ти май като национален празник в конституцията. "И 3-ти март, и 24-ти май, и Съединението са достатъчно светли празници, за да стават място за раздор, спор или политика", каза Борисов.

Преди година и половина ГЕРБ за първи път предложи 24 май да стане национален празник с промени в Кодекс на труда, но сега, след като вече е част от текстовете за конституционни промени и принципно имаше подкрепата на ГЕРБ, Борисов вече е на друго мнение.

Това може да означава, че са възможни бъдещи маневри на ГЕРБ и по конкретни текстове за съдебната реформа.

Според лидера на ГЕРБ приоритетите, без които не може да завърши настоящата парламентарната сесия, са промените в конституцията и необходимите закони за отпушване на плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост.

Решението на Борисов идва в контекста на издигането на Антон Хекимян за кандидат за кмет на София. В интервю за Mediapool политологът от "Тренд" Димитър Ганев коментира, че електорарите на БСП и "Възраждане" може да се окажат решаващи за балотажа в София. Кандидатурата на Хекимян се тълкува като намигване именно към националистите и проруския електорат.

Всички говорят за отмятането на Борисов

След отмятането на Борисов санкционираният по санкционираният по глобалния закон "Магнитски" депутат от ДПС Делян Пеевски обяви, че при това положение изглежда, че националния празник няма да бъде сменен.

"Видяхме, че ГЕРБ се отказаха, така че знаете накъде вървим – без техните гласове не може да стане, така че в общи линии това ще отпадне. По-скоро няма да се случи. И да не се откажем от идеята, без ГЕРБ не може да се случи. Без техните гласове нямаме 160, така че вървим към това да си остане както е до момента", каза Пеевски, който в последните месеци влезе в ролята на публичен говорител на позициите на ДПС, докато председателят на партията Мустафа Карадайъ остана на заден план.

Съпредседателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) Атанас Атанасов пък каза, че преди да бъде внесен проекта за промени в конституцията, Борисов определил 24 май е най-подходящият празник. "Ще заявим позиции от пленарната зала, дискусионна е тази тема, ще видим кой как ще гласува", добави той.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък обяви, че има информация, че лидерът на ГЕРБ ще се откаже не само от 3 март, но и от важни промени в конституцията: "Днес чухме, че Бойко Борисов се отказва от смяната на празника 3 март, но имаме информация и затова бихме искали да попитаме чрез вас – вярно ли е, че ще се откажат и от предложението за двойно гражданство за заемане на висши държавни и политически длъжности и вярно ли е, че и съдебната реформа няма да остане в този вид, в който се е подписал Борисов под нея в тази конституция".

Предисторията

Решението на Борисов обезсмисля напълно инициативата за референдум за запазване на 3 март като официален национален празник, която бе подхваната от близки до президента Румен Радев леви политици и общественици.

Предложението за 24 май да стане национален празник бе направено от коалицията "Продължаваме промяната – Демократична България" и възприето с резерви от ГЕРБ и ДПС, които се подписаха под проекта за промяната на основния закон.

Идеята бе да се замени противоречивия национален празник 3 март, който се възприема от част от българите като символ на руското влияние върху българската държавност.

Оставането на тази идея в конституционния проект бе неясно до самото му внасяне в канцеларията на Народното събрание. В крайна сметка тя бе запазена, като очаквано привлече общественото внимание за сметка на съдебната реформа.

ПП-ДБ мотивира предложението с желанието да не се създава разделение в обществото, а националният празник да олицетвори стремежа на българите към просвета.

"Опитахме се да намерим празник, който обединява, а не разединява", казапремиерът Николай Денков по време на представяне на предложението.

По-късно излезе проучване на "Галъп", което показа, че мнозинството от българите принципно подкрепят внесените реформив конституцията, но смяната на националния празник от 3 март на 24 май не среща почти никаква подкрепа.

Общо 69.3% се обявяват за запазването на 3 марткато национален празник, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история. 9,6% искат смяна с 24 май, 3% – с 6 септември, а 1.4% – с 22 септември, показа проучването.