Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че няма да подкрепи вписването на 24-ти май като национален празник в конституцията. "И 3-ти март, и 24-ти май, и Съединението са достатъчно светли празници, за да стават място за раздор, спор или политика", каза Борисов.
Преди година и половина ГЕРБ за първи път предложи 24 май да стане национален празник с промени в Кодекс на труда, но сега, след като вече е част от текстовете за конституционни промени и принципно имаше подкрепата на ГЕРБ, Борисов вече е на друго мнение.
Това може да означава, че са възможни бъдещи маневри на ГЕРБ и по конкретни текстове за съдебната реформа.
Според лидера на ГЕРБ приоритетите, без които не може да завърши настоящата парламентарната сесия, са промените в конституцията и необходимите закони за отпушване на плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост.
Решението на Борисов идва в контекста на издигането на Антон Хекимян за кандидат за кмет на София. В интервю за Mediapool политологът от "Тренд" Димитър Ганев коментира, че електорарите на БСП и "Възраждане" може да се окажат решаващи за балотажа в София. Кандидатурата на Хекимян се тълкува като намигване именно към националистите и проруския електорат.
Всички говорят за отмятането на Борисов
След отмятането на Борисов санкционираният по санкционираният по глобалния закон "Магнитски" депутат от ДПС Делян Пеевски обяви, че при това положение изглежда, че националния празник няма да бъде сменен.
"Видяхме, че ГЕРБ се отказаха, така че знаете накъде вървим – без техните гласове не може да стане, така че в общи линии това ще отпадне. По-скоро няма да се случи. И да не се откажем от идеята, без ГЕРБ не може да се случи. Без техните гласове нямаме 160, така че вървим към това да си остане както е до момента", каза Пеевски, който в последните месеци влезе в ролята на публичен говорител на позициите на ДПС, докато председателят на партията Мустафа Карадайъ остана на заден план.
Съпредседателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) Атанас Атанасов пък каза, че преди да бъде внесен проекта за промени в конституцията, Борисов определил 24 май е най-подходящият празник. "Ще заявим позиции от пленарната зала, дискусионна е тази тема, ще видим кой как ще гласува", добави той.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък обяви, че има информация, че лидерът на ГЕРБ ще се откаже не само от 3 март, но и от важни промени в конституцията: "Днес чухме, че Бойко Борисов се отказва от смяната на празника 3 март, но имаме информация и затова бихме искали да попитаме чрез вас – вярно ли е, че ще се откажат и от предложението за двойно гражданство за заемане на висши държавни и политически длъжности и вярно ли е, че и съдебната реформа няма да остане в този вид, в който се е подписал Борисов под нея в тази конституция".
Предисторията
Решението на Борисов обезсмисля напълно инициативата за референдум за запазване на 3 март като официален национален празник, която бе подхваната от близки до президента Румен Радев леви политици и общественици.
Предложението за 24 май да стане национален празник бе направено от коалицията "Продължаваме промяната – Демократична България" и възприето с резерви от ГЕРБ и ДПС, които се подписаха под проекта за промяната на основния закон.
Идеята бе да се замени противоречивия национален празник 3 март, който се възприема от част от българите като символ на руското влияние върху българската държавност.
Оставането на тази идея в конституционния проект бе неясно до самото му внасяне в канцеларията на Народното събрание. В крайна сметка тя бе запазена, като очаквано привлече общественото внимание за сметка на съдебната реформа.
ПП-ДБ мотивира предложението с желанието да не се създава разделение в обществото, а националният празник да олицетвори стремежа на българите към просвета.
"Опитахме се да намерим празник, който обединява, а не разединява", казапремиерът Николай Денков по време на представяне на предложението.
По-късно излезе проучване на "Галъп", което показа, че мнозинството от българите принципно подкрепят внесените реформив конституцията, но смяната на националния празник от 3 март на 24 май не среща почти никаква подкрепа.
Общо 69.3% се обявяват за запазването на 3 марткато национален празник, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история. 9,6% искат смяна с 24 май, 3% – с 6 септември, а 1.4% – с 22 септември, показа проучването.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
52 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3533980
В отговор на #3533978
В отговор на #3533958
1. И след Съединението Княжество България си остава васално на Османската империя. За своята руска окупация Княжеството изплаща до 1904 г. на Русия 28 316 821 зл.лв и 40 ст. При златно съдържание на тогавашния български лев 0,2903225 гр. (Fine Gold), това прави 8,22 тона злато; …
2. И след Съединението Източна Румелия си остава османска автономна област под българско управление, а султанът ѝ назначава българския княз за свой генерал губернатор. Но Княжеството трябва да я „наеме“, като поеме източнорумелийските задължения, респ. да плаща годишно на Османската империя по 2 951 000 зл.лв. Така от 1888 до 1908 г. Княжеството ѝ изплаща 61 млн.зл.лв румелийски дълг. А това прави още 17,7 тона злато;
3. Източна Румелия става част от Българското царство едва след обявяването на Независимостта на 22 септември. Но Царството не заграбва Източна Румелия, а се задължава да я откупи, вкл. да изплати и руската окупация на Източна Румелия, а само тя е за 28 316 821 зл.лв и 40 ст., респ. още 8,22 тона злато;
4. Тъй като Османската империя финансово не е била в състояние да плаща репарациите към Русия от последната руско-турска война, нито пък е имала намерение да ги паща, на помощ „братски“ се притича Русия, като предлага българските плащания към Османската империя и османските плащания към към Русия да се заменят с български плащания към Русия на стойност 82 млн.зл.фр. = 82 млн.зл.лв, платими за 75 години при годишна лихва 4,75%. „Братската“ цел на Русия е била да обвърже за 75 год. България, вкл. в предстоящата Световна война.
За всеки случай Русия допълнително ѝ организира „Деклозиеровата афера“, с която подкупени с 40 млн. франка български политици-мошеници организират изкупането и изнасянето в чужбина на цялата българска зърнена реколта (не само пшеницита, а и слънчогледа, и другите зърнени култури). Но правителството ги излавя и натиква в затвора главатарите ѝ – Генадиев, Стамболийски и проч.;
5. Последният „братски“дълг на Царството означаваше за 75 години да изплати на Русия 300 715 857 зл.лв, в т.ч. 218 715 857 зл.лв лихви над главницата 82 млн.зл.лв, т.е. при оскъпяване 266,73% (ГПР 4,85479%). Този дълг пък се равнява на 87,3 тона злато.
Или на 58 022 949,69 долара (58 млн.$ – 1908 г.), респ. 5 405 145 285,25 днешни долари (5,4 млрд.$ – 2023 г.), изчислени по цената на долара в трой-унции през 1908 г. и към 23.9.2023 г.
Равнява се също така на 9 915 198 511,26 днешни лева (9,9 млрд.лв – 23.9.2023);
6. Ако се съберат всички тонове злато, които Княжеството и Царството са изплатили или трябвало да платят за Независимостта си, получават се 113,2 тона злато;
7. За сравнение, сегашните златни резерви на България са почти 3 пъти по-малки – ок. 40 тона злато;
8. При първата социалистическа финансово-икономическа катастрофа през 1961-64 г. другара Тодар Живков продаде на Съветския съюз златните си запаси – 26 тона;
9. Поради глупостта на Русия да обяви война на Царство България и да го нападне през 1916 г., с намерение да го разпокъса между съседите ни заради „българската неблагодарност“, с каквато пропаганда Русия мотивираше своето вероломство, Царството трябваше да води война на живот и смърт с нея. Още повече, че българското разузнаване беше установило, че с договора „Сайкс-Пико“ Великобритания и Франция най-после бяха обещали да дадат Цариград на Русия, за да не излезе преждевременно от Световната война, за което тя се гласеше поради огромните жертви, които беше дала още първата година;
10. За да се спаси, Царството трябваше да я победи и безкомпромисно го направи както на Добруджанския, така и на Македонския фронт, като изрично изиска от съюзниците си капитулацията на Русия да стане на точно на 3 март (1918г. в Брест-Литовск);
11. Ленин искаше мир без анексии и контрибуции, за да не плаща борчовете на царска Русия. Естествено, Царството не ѝ плати последния си борч от 87,3 тона злато, който другара Тодар Живков трябваше да изплаща до 1984-85 г., демек когато България вече стремглаво навлизаше в 3-та си социалистическа финансово-икономическа катастрофа.