Повечето българи подкрепят правни реформи, но си искат 3 март

Мнозинството от българите принципно подкрепят внесените правни реформи, макар и да не са особено запознати с това какво предвиждат те. Против са обаче намаляването на правомощията на президента, а смяната на националния празник от 3 март на 24 май не среща почти никаква подкрепа. Същото важи и за допускането на двойно гражданство във властта. Това сочи социологическо проучване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено "лице в лице" с таблети от 3 до 11 август сред 807 пълнолетни българи.

На този етап данните носят по-скоро характера на хипотези, защото видимо липсва детайлна дискусия и запознатост, а и се намираме в летния период, който не предполага високи нива на интерес към политиката, отбелязват обаче анализаторите.

Според тях изследването им е по-скоро експериментално, заради липсата на особено детайлна информация, промените в движение, както и очаквано ниското ниво на запознатост, особено в летния сезон.

Впечатление прави по-високото ниво на убеденост, когато става дума за промени, свързани с овластяване на гражданите или с реформи в съдебната система. По-голямо обаче е колебанието и на отричането, когато става дума за намаляване на президентските правомощия. Вероятно текущата популярност на президента оказва влияние, а следва да се има предвид също, че темите, свързани със съдебната реформа, са налагани от години на фона и на бездруго ниски нива на доверие към съдебната система, коментират от агенцията.

Проучването сочи и сериозна съпротива срещу промяната на националния празник.

Например, 61,3% се съгласяват, а 12.2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки български гражданин да може да се обръща към Конституционния съд.

Близо половината запитани – 49.7% не показват никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият съдебен съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този етап "за", 14.8% засега са "против".

Идеята хора с двойно гражданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна критика: 65% не се съгласяват с такава перспектива, а 17.5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят.

"За" намаляване правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства са 29 на сто от запитаните, но 44.3% са "против". Останалите не могат да формират мнение. Този обществен инстинкт се потвърждава и в отговора на въпроса за правомощията на президентите по отношение на съдебната власт: 38.5% са отрицателно настроени към идеята за тяхното намаляване, срещу 34.4% положително настроени, а останалите не могат да формират ясно мнение. По този показател ясни обществени позиции на практика липсват – личи объркване и по-скоро неохота. Явен е инстинктът обаче по отношение на главните прокурори у нас: 56.2% приемат най-общо намаляване на правомощията им, а 17.4% са против това. Останалите се колебаят.

Въпросът за националния празник също беше експериментално проверен. Добре би било по темата да се чуят различните мотиви и други изследователски институти да покажат своите трактовки по темата, включително извън летния сезон, препоръчват социолозите.

На първо четене не се вижда сериозна степен на противоречие в масовото съзнание между 3 март и 24 май, а самата промяна на националния празник не среща почти никаква подкрепа. Въвеждащият, възможно най-общ, абстрактен и в същото време личен, въпрос кой от двата празника се харесва повече показва следната картина: 33% назовават 3 март, а 10.7 процента - 24 май. 48% са в "средната" опция от типа харесвам ги еднакво, но има и 2.4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.

Както може да се очаква, сред големите електорати известни вариации има сред тези на ДПС и "Демократична България", но в общи линии структурата на мненията не показва драматични разлики по електорати.

Последното се доказва и в директното питане от типа "оставяме или променяме датата и с коя друга". 69,3% приемат оставането на 3 март, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история. 9,6% искат смяна с 24 май, 3% – с 6 септември, а 1.4% – с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.