В края на мандата на правителството военният министър Красимир Каракачанов подписа втора голяма военна сделка – за придобиването на два нови патрулни кораба за близо 1 млрд. лева. 

Проектът се подготвя най-малко пет години и мина през различни фази, като преди три години бе пред провал. 

МО избра поръчката да бъде изпълнена от германската компания "Люрсен" (LURSSEN WERFT GmbH&Co.KG), чийто подизпълнител ще бъде варненската корабостроителница "Делфин". Двата кораба ще бъдат построени в България. 

"Делфин" има ключово участие в проекта, като от самото начало бе смятана за фаворит. През 2017 година компанията изненадващо се отказа от поръчката. От компанията не коментираха официално решението си, но от МО обясниха, че то се дължи на намалената стойност на проекта. Първоначално той бе за 820 млн. лева, но без ДДС. Сега данъкът вече е включен в общия бюджет. 

В новото издание на проекта "Делфин" отказа да подаде оферта. Така в конкурса останаха само германската компания и италианска корабостроителницa "Финкантиери" (Fincantieri).

До последния момент "Финкантиери" се опитваше да спре сделката. Според компанията проекта е компрометиран и в него има много нарушения. Тя дори настоя за парламентарна проверка, но правителството не отговори на призивите ѝ.  

Това е втората голяма военна сделка на кабинета след покупката на изтребителите F-16 Block 70 за над 2 млрд. лева от САЩ и "Локхийд Мартин". Третият голям проект – за купуването на бронирани машини за близо 1.5 млрд. лева, се движи по-бавно и е много вероятно да не бъде подписан в рамките на правителствения мандат.

"Люрсен" даде заявка да строи още кораби в България

"Този договор показва, че и отношенията между България и Германия се развиват добре. Направихме втората крачка за модернизацията на армията след подписването на договора за нови изтребители", каза Каракачанов.

"Надявам се, че сътрудничеството ни с компанията "Люрсен" не приключва с него, напротив то сега тепърва започва, защото предстои доста работа по индустриалното сътрудничество", допълни той.

От страна на "Люрсен" договорът бе подписан от управляващия директор на компанията Дирк Малговски. Той отбеляза, че сделката е важна за България и защото корабите ще се построят изцяло във Варна. 

"МТГ "Делфин" ще бъде нашият партньор и това партньорство ще бъде дългосрочно", посочи Малговски.

Той очаква да се строят и още кораби в България, включително по експортни поръчки. 

Корабите се очакват през 2026 

Корабите се очаква да бъдат доставени съответно през 2025 и 2026 година. Договорът предвижда обучение както на екипажите, така и на инженерния състав.

Финансовата рамка на проекта е на стойност 984 000 000 лв. с ДДС. 

Корабите ще се плащат разсрочено за шест години. 

Миналата седмица излезе информация, че първоначалната вноска може да е по-голяма, за да не се налага компанията да тегли банков кредит, за да започне изпълнението на проекта, и евентуално той да поскъпне.

Твърденията на "Финкантиери"

Загубилата италианска компания твърди, че офертата ѝ е оценена с най-висок брой точки по всички критерии: технически, показател, индустриално сътрудничество, цена. "Финкантиери" повдига и въпросът допустимо ли е участник в процедурата после да става подизпълнител на спечелил друг участник.

Военният министър посочва каза, че дори след актуализиране на италианската оферта те не е влизала в бюджетните рамки на проекта.

Италианците се опитаха да оспорят процедурата неуспешно пред Върховния административен съд (ВАС). Съдът отказа да гледа делото, тъй като е свързано с решение на МС, което е в пряка връзка с националната сигурност и не подлежи на съдебен контрол.

Kaк се стигна до тук?

Проектът се готви от много години, като мина през различни етапи.

Първоначално за фаворит в проекта за новите кораби се смяташе именно българската компания "МТГ – Делфин", но тя изненадващо се отказа да участва самостоятелно в проекта и не подаде оферта.

Така официални оферти подадоха само "Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.KG" и италианската "Fincantieri".

"Делфин" бе на крачка от договора в предишното издание на конкурса преди три години, но в последния момент се отказа.

От компанията не коментираха официално решението си, но от МО обясниха, че то се дължи на намалената стойност на проекта.

Първоначално той бе за 820 млн. лева, но без ДДС. Сега данъкът вече е включен в общия бюджет.