Удвояване на възнагражденията на медицинските сестри в рамките на една или две години с предвидими стъпки, съкретени срокове на обучение, внос на кадри от чужбина, болногледачи в болниците, възможност самостоятелните практики на медицинските сестри да се договорят директно с НЗОК. Това са част от общо 10 препоръки, които Институтът за пазарна икономика (ИПИ) дава в свой анализ, посветен на проблема с недостига на медицински сестри в страната. 

Анализът е част от инициативата "Здравен инкубатор" на ИПИ, която има за цел да предлага реформи в здравеопазването и насърчава политики, основани на доказателства, водещи до подобряване на здравните показатели на населението и ефективното функциониране на здравната система.

"Проблемът с намаляващия брой на медицинските сестри у нас е проблем не само за качеството на медицинската услуга, но и изобщо за предлагането ѝ в определени региони. Ако не бъдат взети мерки за решаването му в скоро време, е възможно здравните резултати да продължат да се влошават, а една евентуална здравна криза да прерасне в медицинска катастрофа", се посочва в анализа.

Представяме ви 10-те препоръки за решаване на проблема, разписани в анализа:

1. Значително повишаване на възнагражденията на медицинските сестри извън общото увеличение на цените на клиничните пътеки и медицинските дейности в извънболничната помощ – удвояване на възнагражденията в рамките на една или две години с предвидими стъпки ще е сериозна заявка за решителни действия в тази посока. Увеличаването на възнагражденията е най-лесната и найефективната мярка за повишаване на привлекателността на медицинската професия. Нейното действие няма да е мигновено, но ще даде ясен сигнал както на работещите в момента, така и на желаещите да упражняват професията, че в нея има възможност за развитие и обещание за стабилен доход. Изключително важно е да се обмисли добре механизмът на финансиране на подобна мярка, тъй като опитът досега сочи, че увеличението на средствата по клинични пътеки или медицински дейности всъщност не достига до медицинските сестри. Това означава, че увеличението следва да е изнесено извън стандартните финансиращи механизми – под формата на отделен фонд, стипендиантска програма или друга бюджетна програма, насочена пряко към всяка една медицинска сестра у нас.
2. Болногледачи в болниците. Разширяване на обхвата на дейностите, които болногледачите и/или недипломираните медицински сестри да имат право да извършват в лечебните заведения при определени условия – реалният живот изпреварва законодателството и на практика и в момента болногледачите извършват част от работата на дипломирани медицински сестри. Регламентирането на тези дейности или освобождаването от част от регулациите на труда ще облекчи голяма част от лечебните заведения да наемат и понискоквалифицирани служители.
3. По-кратко обучение. Намаляване на срока на обучението за медицинска сестра във висшето образование с два семестъра до постигане на минималните изисквания на директивата. Вече подробно описахме възможностите, които намаляването на срока на обучението за медицинска сестра дава, без да се нарушават изискванията на директива 2005/36. Необходимо е да се изследват учебните програми и държавните изисквания за обучение и какви възможности за облекчение има в тях.
4. Насърчителни мерки за завършване. Проучване и програма от целенасочени мерки за повишаване на степента на задържане на студени в специалността, съответно – постигане на по-висок дял на завършили специалността сред тези, които са избрали следването.
5. Внос на сестри от чужбина. Мерки за привличане на медицински сестри от трети страни: България трябва да се опита да използва "ресурса" на медицински сестри в страни извън ЕС с активно търсене, стимули за започване на работа (например на принципа на зелените карти), улеснения в скоростта на признаване на обучението, удостоверенията и квалификацията и бърза писта при недостиг на изисквания за квалификация (доизучване). Това няма да е лесно, но трябва целенасочено да се мисли в тази посока.
6. Самостоятелно договаряне с НЗОК. Разрешаване на медицинските сестри със собствена практика да договарят самостоятелно с НЗОК нейното заплащане. Възможностите за самостоятелна практика вече привличат към професията сестри, които желаят да работят самостоятелно и дават възможност на тези, които упражняват професията в лечебни заведения в момента, сами да станат работодатели. Изборът на форма и вид заетост и възможността да се договаря заплащане за труда във всички случаи се отразява благоприятно на пазара на труда на съответната професия.
7. Ясен път за кариерно развитие. Създаване на ясна пътека за професионално развитие, включваща заплащане на труда, обучение и етични норми. Ако такъв тип мярка бъде предприета, това ще даде по-ясна визия за развитието на заетите в дългосрочен план, както и за възможностите, които професията им предоставя. Следва да се има предвид, че изпълнението на подобна мярка е в пряка отговорност на работодателите на медицинските сестри и без техния активен ангажимент тя няма да се случи.
8. Стимули за по-добро регионално разпределение. Засилване на стимулите за по-добро регионално разпределение на сестрите заедно с намаляване на броя на болниците (или селективно договаряне с лечебните заведения). Тези стимули са формулирани добре, но на този етап не постигат целите си, което навежда на мисълта, че вероятно предвидените средства за тях не са достатъчни.
9. Премахване на регулации и ограничения за работа в детски заведения и училища.
10. Цялостна реформа. Освен финансиране на лекари и други медицински специалисти за работа в отдалечени региони следва да се обмисли и трансформиране на здравната система чрез концентриране на високоспециализирани дейности и услуги в няколко централни болници, засилване на спешната помощ и разширяване на услуги в извънболничната за сметка на болничната помощ в по-голямата част от населените места в България. Концентрацията на услуги дава възможност за по-добро заплащане и много по-добри възможности за квалификация и за развитие на медицинския персонал.

Медицинските сестри в България продължават да намаляват през 2023 година по последни данни на НСИ, докато броят на лекарите леко се увеличава. За десет години България е "загубила" над 10% от медицинските сестри, упражняващи професията към 2014 година След 2019 година на един лекар вече има средно по-малко от една сестра, а това поставя качеството на медицинските грижи под сериозен въпрос.

През 2023 година общият брой на медицинските сестри достига 28.6 хиляди. Той продължава да намалява за десета поредна година, въпреки че при останалите медицински специалисти по здравни грижи не се регистрира такова намаление. Очевидно при тази категория са налице системни и нерешени проблеми.